Моето послание от Господ

От Дейвид Бакстър, Вирджиния, САЩ

Научих, че преподаването от Книгата на Мормон е добър начин за придобиване на свидетелство за нея.

През 1993 г., три дни след като се преместих в Полокване в северна Южна Африка, някой почука на вратата ми. Когато я отворих, там бяха двама мисионери от последните дни Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Израснах като силно религиозен човек и семейството ми винаги ме е предупреждавало да стоя далеч от мисионерите. Но те ми се сториха мили, а аз обичам да говоря за религия, затова ги поканих да влязат.

След прекрасния ни разговор ми казаха: „Можем ли да ви дадем Книгата на Мормон?“.

„Момент – отговорих аз. – Мисля, че имам един екземпляр“.

Когато им го показах, те бяха смаяни. Обясних, че по време на една изложба в родния ми град Кейп Таун няколко години преди това мисионерите ми бяха дали Книгата на Мормон. Аз я задържах и време на време я прелиствах.

След разговора ни поканих мисионерите да дойдат пак. Обаче аз бях отгледан в друга църква, където доведеният ми баща беше свещеник. Мисълта да бъда кръстен отново стана един от препъни-камъните за моето обръщане във вярата. Въпреки това започнах да посещавам малкия клон на Църквата. След около година и половина президентът на клон ме повика в офиса си.

„Искаме да придобиеш свидетелство“

„Дейвид, искам да ти отправя покана – каза президентът на клон. – Наистина искаме да придобиеш свидетелство за Книгата на Мормон. Чувствам, че можеш да го придобиеш, ако те призова да преподаваш Евангелско учение. Ти вече преподаваш в университет и не се страхуваш да заставаш пред хора“.

В днешно време учителите трябва да бъдат членове на Църквата¹. Но в този момент президентът на клон се почувства вдъхновен да ме помоли да преподавам. Благодарен съм за това.

„Добре“ – отвърнах аз.

Всяка съботна вечер изучавах урока с много внимателно, за да мога да го разбера, да го знам и да го свързвам с историите и героите в Книгата на Мормон. За мен преподаването от книгата наистина беше добър начин да придобия свидетелство за нея.

Една неделя, след като бях преподавал в продължение на около година, президентът на мисия от Претория дойде за една конференция и посети моя урок в Неделното училище.

„Благодаря, брат Бакстър – каза той след това. – Това беше хубав урок. Откъде сте?“

Когато му казах, че съм от Кейп Таун, той ме попита кой район съм посещавал.

„Не съм посещавал район“.

„Какво искате да кажете?“ – попита той.

„Аз съм това, което бихте нарекли езичник? – казах аз. – Не съм член на Църквата“.

Той пребледня и се втурна при към президента на клон.

„Наистина ли имате човек, който не е член и преподава Писанията?“ – попита го президентът на мисия.

„Зле ли се справи?“

„Не.“

„Беше ли вдъхновяващ?“

„Да.“

„Преподаваше ли е истинно учение?“

„Да.“

Позволиха ми да продължа да преподавам. Няколко месеца по-късно отидох да посетя семейството си в Кейп Таун за коледните празници. Докато бях там, моята майка ми каза, че ще напусне църквата си след смъртта на доведения ми баща. Точно в този момент Господ ми помогна да се почувствам освободен от чувствата на вина, които изпитвах поради предаността ми към майка ми и църквата, в която бях израснал.

Когато се върнах у дома, се обадих на президента на клон.

„Бих искал да бъда кръстен утре“ – казах му аз.

„Дейвид, сигурен ли си?“

„Съвсем – отговорих аз. – Получих послание от Господ“.

„Имам нещо, което искам да ти дам“

Когато казах на биологичния си баща, че съм станал член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, не можех да разбера защо беше толкова спокоен.

„Нека ти разкажа малко от моята история“ – каза той.

Баща ми, който никога не ми беше говорил за религия, ми каза, че като млад мъж е посещавал район Кумора на Църквата в Кейп Таун. Той играел в баскетболния отбор на района. Имал няколко близки приятели, които били светии от последните дни. Един от най-добрите му приятели бил мисионер, който след мисията си бил убит във Виетнам.

Ако баща ми не беше изгубил този приятел, мисля, че е щял да се присъедини към Църквата. Животът му е щял да бъде съвсем различен. Години по-късно той все още изпитваше голямо уважение към светиите от последните дни. Той самият не практикуваше никаква религия, но напълно подкрепи решението ми да се присъединя към Църквата.

Няколко месеца след като почина доведеният ми баща, казах на майка ми за моето кръщение. Това не мина толкова добре. Въпреки това, когато отидох в Нидерландия, за да посетя членове на семейството ми от страна на майка ми, аз споделих с тях за обръщането си във вярата. Тогава научих за друга връзка на семейството с Църквата.

По време на посещението ми чичо ми се обърна към мен. „Имам нещо, което искам да ти дам“ – каза той. След това ми даде първо издание на Книгата на Мормон на нидерландски език, публикувано през 1890 г.

„Тя принадлежи на семейството ни отдавна – каза той. – Искам да ти я дам“.

Тези две връзки на семейството ми с Църквата бяха много утешителни за мен. Днес ценя този екземпляр на Книгата на Мормон на нидерландски език. Напомня ми за онези първи мисионери, които ме посетиха. Напомня ми колко важно е беше за моето обръщане във вярата това да преподавам от Книгата на Мормон. Напомня ми за уважението на покойния ми баща към Църквата и за това, че някои от предците ми са приели възстановеното Евангелие.

Също така ми напомня, че Книгата на Мормон наистина има силата да убеди както „юдеин, (така) и езичник, че Исус е Христос, Вечният Бог, Който Се показва на всички народи“².