„Топвам“ ли се или се „гмуркам“?

Във видението на Лехий за дървото на живота (вж. 1 Нефи 8) защо според вас някои хора напускат дървото, докато други остават до дървото, за да вземат от плода? Някои от хората, които вкусват плода, отпадат, засрамени от подиграващата се тълпа във величественото и обширно здание. Една от основните разлики между тези групи е това, което са правили преди да стигнат до там – как са се държали за пръта от желязо, т.е. словото Божие.

Да се придържаме или да се държим здраво

Лехий вижда онези, които „напира(т) напред (…) придържайки се за пръта от желязо“ и онези, които „напира(т) в пътя си напред, непрестанно придържайки се здраво за пръта от желязо“ (1 Нефи 8:24, 30q курсив добавен).

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва, че три групи тръгват по пътеката, но само две групи се държат за пръта от желязо:

„(Втората група) също така имали допълнителната благословия, пръта от желязо и се придържали към него! (…) „Придържам се“ за пръта от желязо ме кара да мисля само за нередовни „изблици“ на изучаване, нередовни „топвания“, вместо постоянно и продължаващо пълно потапяне в словото Божие. (…)

Хората от третата група също напирали напред с вяра и убеденост; при все това, няма признаци, че те се отклонявали. (…) Може би хората от тази трета група последователно чели и изучавали, и изследвали Писанията. (…) Това е групата, към която вие и аз следва да се стремим да се присъединим“¹.

Дали сме от тези, които се „топват“ или от тези, които се „гмуркат“, когато става дума за това да изпитваме Божието слово? Макар че и онези, които се „топват“, както и онези, които се „гмуркат“, се намокрят, гмуркащите се имат по-цялостно и постоянно преживяване, което може да носи продължаващо удовлетворение.