„Спасител на всички, Евангелие за всички“, Лиахона, март 2024 г.
Спасител на всички, Евангелие за всички
Евангелието, Единението и Възкресението на Исус Христос благославят всички Божии чеда.
Christ and the Palsied Man, (Христос и парализираният мъж) от Дж. Кърк Ричардс, да не се копира
Възстановеното Евангелие на Исус Христос е първият, основен и вечен източник на трайно щастие, истински мир и радост за всички в тези последни дни. Благословиите, които произлизат от Евангелието и от безпределната благосклонност на Христос, никога не са били предназначени само за малцина избрани, в древността или в наши дни.
Независимо колко неспособни може да се чувстваме и въпреки греховете, които може да ни отдалечават за известно време от Него, нашият Спасител ни уверява, че „по цял ден (…) простира ръцете Си към (нас)“ (Яков 6:4), като кани всички ни да идваме при Него и да усещаме Неговата любов.
Евангелски благословии за цялото човечество
Евангелието на Исус Христос е „възстановено в тези последни дни, за да посрещне (…) нуждите на всеки народ, племе, език и люде на земята“1. Евангелието е отвъд всяка националност и цвят и преодолява всички културни различия, като учи, че „всички са равни пред Бога“ (2 Нефи 26:33)2. Книгата на Мормон е забележително свидетелство за тази истина.
Този велик летопис свидетелства, че Христос си спомня за всички народи (вж. 2 Нефи 29:7) и ще се яви „на всички онези, които повярват в Него, (…) вършейки велики чудеса, знамения и изумления сред чедата човешки“ (2 Нефи 26:13). Сред тези велики чудеса, знамения и изумления е, разпространяването на Евангелието. Затова изпращаме мисионери по целия свят, за да свидетелстват за неговата блага вест. Също така, споделяме Евангелието с хората около нас. Упражняването на възстановените ключове на свещеничеството за живите и мъртвите гарантира пълнотата на Евангелието в крайна сметка да бъде достижима за всеки син и дъщеря на нашите небесни родители – в миналото, настоящето или в бъдещето.
Същността на това Евангелие – основното послание на всеки пророк и апостол, някога призован за делото – е следното: Исус е Христос и е дошъл да благослови всички. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние заявяваме, че Неговата единителна жертва е за всички хора на света.
Нуждата от безпределно и вечно Единение
Докато обикалям света, провеждам интервюта с широк кръг от членове на Църквата. Вдъхновявам се от разказите за благословиите на Единението на Исус Христос в живота им, дори когато изповядват някакъв отдавна извършен грях. Прекрасно е, че пречистващата утеха на Неговото Единение е винаги на разположение на всички ни!
„Нужно (е) да бъде извършено единение – заявява Амулик, – иначе цялото човечество трябва неизбежно да погине“. Завинаги ще бъдем „паднали и изгубени, (…) освен ако няма единение“, за което е необходима „една безпределна и вечна жертва“. Защото „не може да има нищо, което да е по-малко от едно безпределно единение, което да е достатъчно за греховете на света“ (Алма 34:9, 10, 12).
Великият пророк Яков също учи, че понеже „смъртта е дошла за всички човеци, (…) трябва да има сила за възкресение“, която да ни върне в Божието присъствие (2 Нефи 9:6).
Както грехът, така и смъртта, трябва да бъдат преодолени. Това е мисията на Спасителя, която Той храбро e изпълнил за всички Божии чеда.
Gethsemane, (Гетсимания) от Дж. Кърк Ричардс, да не се копира
Жертвата на нашия Спасител
През последната Си нощ в земния живот, Исус Христос влиза в Гетсиманската градина. Там Той коленичи сред маслиновите дървета и започва да се спуска в една бездна на агония, която вие и аз не можем да си представим.
Там Спасителят започва да взема върху Си греховете на света. Той изстрадва всяка болка, мъка и скръб, и изтърпява всички страдания, изпитвани от вас, мен и всяка душа, която някога е живяла или ще живее. Това огромно и безпределно страдание „накара (Него) (…) най-великият от всички, да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора“ (Учение и завети 19:18). Страдания жестоки Той на кръста изтърпя,
но ние вярваме за нас Той страда и умря.
Друг нямаше тъй праведен греха да заплати.
Отключи Той вратата,
да идем в небесата ний3.
След това Исус е отведен на Голгота и в най-трагичния и несправедлив момент от историята на този свят е разпънат на кръст. Никой не е могъл да отнеме живота Му насила. Като Единородният Син Божий, Той наследява сила над физическата смърт. Спасителят е могъл да се помоли на Своя Отец и легиони ангели щели да дойдат, за да победят Неговите мъчители и да изявят властта Му над всичко. „Но тогава как биха се сбъднали Писанията – пита Исус Своя по време на Своето залавяне, – според които трябва да стане така?“ (Матей 26:54).
Благодарение на съвършеното Си послушание на Своя Отец – и съвършената Му любов към нас – Исус доброволно дава живота Си и извършва Своята безпределна и вечна единителна жертва, обхващаща миналото и цялата вечност.
Победата на нашия Спасител
Исус заповядва на Своите апостоли да продължат делото Му и след Неговата смърт. Как биха направили това? Някои от тях са само прости рибари и никой от тях не е бил обучаван в синагогите, за да служи. По това време Христовата Църква изглежда обречена на изчезване. Но апостолите намират сили да работят в призованията си и да повлияят на световната история.
Как от подобна очевидна слабост произлиза сила? Англиканският църковен ръководител и учен Фредерик Фарар казва: „Има един, единствен възможен отговор – възкресението от мъртвите. Тази огромна революция се дължи на силата на Христовото Възкресение“4. Като свидетели за възкръсналия Господ, апостолите знаят, че нищо не може да спре напредъка на това дело. Техните свидетелства са източник на подкрепяща сила, докато ранната Църква преодолява всякакви трудности.
През тези великденски празници, като един от Неговите ръкоположени свидетели, заявявам, че една прекрасна ранна неделна утрин Господ Исус Христос възкръсна от смъртта, за да ни укрепи и да разкъса връзките на смъртта за всеки човек. Исус Христос е жив! Благодарение на Него, смъртта не е нашия край. Възкресението е безвъзмездният и универсален дар на Христос за всички.
Christ and Mary at the Tomb, (Христос и Мария при гробницата) от Джозеф Брики
Елате в Христа
Евангелието и Единението на Исус Христос са за всички – тоест, за всеки човек. Единственият начин да получаваме пълните благословии от единителната жертва на Спасителя е лично да приемем Неговата покана: „Елате при Мене“ (Матей 11:28).
Идваме при Христос, като упражняваме вяра в Него и се покайваме. Идваме при Него, като бъдем кръстени в Неговото име и получим дара на Светия Дух. Идваме при Него, като спазваме заповедите, приемаме обреди, почитаме завети, имаме преживявания в храма и живеем така, както живеят Христовите ученици.
Понякога ще изпитвате обезсърчение и разочарование. Може да страдате за вас самите или за някого, когото обичате. Може да бъдете обременявани от греховете на други хора. Грешките, които сте допуснали – може би сериозни – може да ви накарат да се страхувате, че мирът и щастието са ви напуснали завинаги. В такива моменти не забравяйте, че Спасителят не само вдига бремето на греха, но също е „изстрад(ал) болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“ (Алма 7:11), включително вашите! Благодарение на това, което е изстрадал за вас, Той знае как лично да ви помага, когато приемете Неговата променяща живота покана: „Елате при Мене“.
Всички са добре дошли
Исус Христос пояснява, че всички чеда на Небесния Отец имат еднакво право над благословиите на Неговото Евангелие и Единение. Той ни напомня, че всички са „облагодетелствани, едните като другите, и никому не е забранено“ (2 Нефи 26:28).
„Той ги кани всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“ (2 Нефи 26:33).
„Той ги кани всички“ – това означава всички нас! Не трябва да поставяме повърхностни етикети и изкуствени разграничения на себе си или на другите. Никога не трябва да поставяме каквито и да било бариери пред любовта на Спасителя или да подхранваме мисли, че ние или другите сме извън обсега Му. Както съм казвал и преди, „Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети“5.
Вместо това, както сестра Холанд и аз преподавахме само няколко месеца преди тя да почине, на нас ни е заповядано да „има(ме) милосърдие, което милосърдие е любов“ (2 Нефи 26:30)6. Това е любовта, която Спасителят проявява към нас, защото „Той не върши нищо, което да не е в полза на света; защото Той обича света и дори дава живота Си, за да привлече всички човеци към Себе си“ (2 Нефи 26:24).
Свидетелствам, че Евангелието и Единението на Исус Христос са за всички хора. Моля се с радост да приемате благословиите, които Той дава.