„Лице на прозореца“, Лиахона, март 2024 г.
Гласове на светии от последните дни
Лице на прозореца
Мислех, че съседката ми е любопитна, но разбрах, че просто има нужда от приятел.
Снимката е предоставена от автора
Често виждах лицето на една жена да се взира в мен от прозореца на един апартамент. Помислих си: „Не е ли тъжно, че някой постоянно гледа през прозореца, за да шпионира какво правят съседите му?“
После, един ден си помислих, че може би трябва да я посетя да я попитам дали мога да ѝ помогна с нещо. Реших да взема със себе си малко прясно опечен хляб.
Топлият хляб разтопи леда в сърцето на моята възрастна съседка. През сълзи тя ми сподели колко самотна се чувствала. Никой не я посещавал и не ѝ се обаждал, даже собствените ѝ деца. С трепереща ръка, тя избърса сълзи от бузите си.
Тя въздъхна и после каза: „Колко хубаво би било просто да си отида от този свят. Никого не съдя, когато гледам през прозореца. Просто гледам как децата си играят, както и разни други неща на двора“.
Илюстрация от Алекс Набаум
След известно време започнахме да говорим за Евангелието. Отначало тя беше резервирана, защото съпругът ѝ бил служител в друга църква. Но колкото повече говорехме, толкова повече тя се впечатляваше от истините, които ѝ споделях за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие.
„Прекрасно е, че и двете вярваме в Исус! – каза тя. – Ще се срещнем ли в небесата?“
„Да – отговорих аз – ще бъдем заедно – ръка за ръка“.
Оттогава двете станахме добри приятелки в продължение на много години, докато тя накрая си отиде от този свят.
Сега си представям, че бившата ми съседка гледа от прозореца на своя небесен дом, наблюдава ни какво правим и се надява, че имаме достатъчно хармония и любов един към друг.