„Моля Те, пощади живота на мама“, Лиахона, март 2024 г.
Гласове на светии от последните дни
Моля Те, пощади живота на мама
Бях уплашена, когато майка ми се нуждаеше от сърдечна операция, но една отдадена учителка от Неделното училище за деца ме научи да се моля.
Когато бях на 10 години, майка ми получи тежък сърдечен удар. Тя прекара много седмици в болницата, борейки се за живота си.
През този период моята учителка в Неделното училище за деца, сестра Елън Джонсън, веднъж седмично идваше вкъщи да ме види. Тъкмо бях започнала да посещавам Неделното училище за деца и имах ограничено разбиране за Евангелието. Всяка седмица сестра Джонсън споделяше свидетелството си с мен и говореше за молитвата. Тя ме научи, че ако се моля, Небесният Отец ще ми отговаря.
След няколко седмици здравето на мама се влоши още повече. Тя имаше увредена сърдечна клапа, която трябваше да бъде оперирана. Нейният лекар каза, че без експерименталната сърдечна операция би умряла. Обаче шансовете ѝ да се възстанови бяха само около 50 на 50.
Сърдечната операция беше нещо ново и рисково в началото на 60-те години на 20-и век. Хирурзите планираха да разрежат мама от гърдите до гръбнака, а след това да отворят гръдния ѝ кош, за да получат достъп до нейното сърце. Много пациенти не оцеляваха след такава операция. Бях разстроена и се страхувах, че майка ми ще умре.
Татко беше предимно на работа или в болницата с мама. По-голямата ми сестра Пам се грижеше за брат ми и мен. Нощно време се чувствах самотна и уплашена, но се сещах какво ме бе учила сестра Джонсън относно молитвата. Често коленичех до леглото си, плачех и се молех на Небесния Отец да пощади живота на мама.
По време на една моя молитва през сълзи, ме обзе невероятно чувство на мир и спрях да плача. Почувствах, че всичко ще бъде наред. Изпитах увереност, че майка ми ще доживее да ме види пораснала и че не трябва да се притеснявам. Не чух нито глас, нито имах видение, но изпитвах чувства на спокойствие и мир. Не се усъмних в тях. Небесният Отец бе отговорил на молитвата ми и аз разбирах това.
Мама оцеля след операцията. Тя беше слаба и болна през по-голямата част от живота си, но Небесният Отец беше отговорил на молитвите ми и пощади живота ѝ. Мама доживя, за да ме види да порасна, да се омъжа и да имам деца.
Години по-късно, когато президент Ръсел М. Нелсън стана апостол, майка ми каза, че той бил сърдечният хирург, който спасил живота ѝ. Написах му писмо, за да му благодаря. В отговора си той ми благодари за писмото и каза, че Бог му помага в работата му.