„13–19 юни. 1 Царе 8–10, 13, 15–18: „Боят е на Господа“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: Старият завет, 2022 г. (2021)

„13–19 юни. 1 Царе 8–10, 13, 15–18“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: 2022 г.

Давид и Голиат, от Стив Недъркот

13–19 юни

1 Царе 8–10, 13, 15–18

„Боят е на Господа“

Предложенията в този раздел могат да ви помогнат да разпознаете някои от важните принципи в тези глави. Може да откриете други принципи, докато изучавате.

Записвайте своите впечатления

Откакто племената на Израил се установяват в обетованата земя, филистимците са постоянна заплаха за тяхната безопасност. Много пъти в миналото Господ е избавял израилтяните от техните врагове. Но сега старейшините на Израил настояват: „Нека има цар… да ни предвожда, и да воюва в боевете ни“ (1 Царе 8:19–20). Господ отстъпва и Саул е помазан за цар. Но при все това, когато страшният великан Голиат предизвиква армията на Израил, Саул – подобно на останалите – се „уплаш(ва) много“ (1 Царе 17:11). В този ден Израил не е спасен от цар Саул, а от едно скромно овчарче на име Давид, което не носи броня, а е облечено с непробиваема вяра в Господ. Тази битка доказва на Израил, и на всеки, който има да води духовни битки, че „Господ не избавя с меч и копие“ и че „боят е на Господа“ (1 Царе 17:47).

Идеи за лично изучаване на Писанията

1 Царе 8

Исус Христос е нашият Цар.

Докато четете 1 Царе 8, обърнете внимание как се чувства Господ, поради желанието на израилтяните да имат друг цар освен Него. Какво означава да изберете Господ да „царув(а) над (вас)“? (1 Царе 8:7.) Бихте могли да помислите и за начините, по които сте изкушавани да следвате нечестивите светски тенденции вместо да следвате Господ. Как можете да покажете, че искате Исус Христос да бъде вашият Вечен Цар?

Вж. също Съдии 8:22–23, Мосия 29:1–36; Нийл Л. Андерсън, „Да побеждаваме света“, Лиахона, май 2017 г., с. 58–62.

1 Царе 9:15–17, 10:1–12, 16:1–13

Чрез пророчество Бог призовава хора, които да служат в Неговото царство.

Бог избира Саул и Давид да бъдат царе чрез пророчество и откровение (вж. 1 Царе 9:15–17, 10:1–12, 16:1–13). По същия начин Той призовава мъже и жени да служат в Неговата Църква днес. Какво научавате от тези разкази за значението на това човек да „бъде призован от Бога чрез пророчество“? (Символът на вярата 1:5.) Какви благословии получаваме, когато сме призовани и отделени от упълномощени Господни служители?

Илюстрация „Самуил помазва Саул“, © Lifeway Collection/лиенз от goodsalt.com

1 Царе 13:5–14, 15

„Послушанието е по-приемливо от жертвата“.

Въпреки че Саул е висок физически, той се чувства „малък в собствените си очи“, когато става цар (1 Царе 15:17). Но когато е благословен с успех, той започва да разчита повече на себе си и по-малко на Господ. Какви доказателства виждате за това в 1 Царе 13:5–14, 15? Ако тогава бяхте със Саул, какво щяхте да му кажете, за да му помогнете да преодолее „непокорството“ и „упорството“ си? (1 Царе 15:23.)

Вж. също 2 Нефи 9:28–29, Еламан 12:4–5, Учение и завети 121:39–40; Томас С. Монсън, „Обмисляйте внимателно пътеката на нозете си“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 86–88.

1 Царе 16:7

„Господ гледа на сърце“.

Кои са някои от начините, по които хората преценяват другите „на лице“? Какво означава да гледаме „на сърце“, както прави Господ? (1 Царе 16:7.) Помислете как можете да приложите този принцип към начина, по който възприемате другите – и себе си. По какъв начин това може да повлияе на вашето общуване или взаимоотношения с другите?

1 Царе 17

С помощта на Господ можем да преодоляваме всички трудности.

Докато четете 1 Царе 17, размишлявайте върху казаното от различните хора в тази глава (вж. списъка по-долу). Какво разкриват за тях техните думи? По какъв начин казаното от Давид показва неговата смелост и вяра в Господ?

Размишлявайте върху личните битки, които водите. Какво откривате в 1 Царе 17, което укрепва вашата вяра, че Господ може да ви помага?

Идеи за семейно изучаване на Писанията и домашна вечер

1 Царе 9:15–21, 16:7.Четенето на тези стихове заедно със словата на старейшина Дитер Ф. Ухтдорф може да вдъхнови обсъждане защо Господ избира Саул и Давид: „Ако гледаме на себе си само чрез смъртните си очи, може да не се считаме за достатъчно добри. Но Небесният ни Отец ни вижда такива каквито сме в действителност и това, в което можем да се превърнем“ („Евангелието действа прекрасно!“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 23). Членовете на семейството биха могли да се редуват, споделяйки какви добри качества виждат в сърцата на останалите (вж. 1 Царе 16:7).

1 Царе 10:6–12.Кога сме виждали как Бог благославя някого с духовна сила да изпълни някаква възложена отговорност или призование, както Той благославя Саул? Какви преживявания можем да споделим, в които „Бог (ни е) да(вал) друго сърце“ или „Божият Дух (е идвал) със сила върху (нас)“, за да Му служим (стихове 9–10)?

1 Царе 17:20–54.На семейството ви може да им хареса да прочетат заедно разказа за Давид и Голиат („Давид и Голиат“ в Разкази от Стария завет може да е от помощ). Това може да доведе до обсъждане относно нашите трудности, които навярно ни се струват като „Голиати“. Може дори да напишете някои от тези трудности на мишена или рисунка на Голиат и да се редувате да ги целите с предмети (като например хартиени топчета).

Също така може да ви бъде интересно да прочетете за бронята и оръжията, които Голиат има (вж. стихове 4–7). Какво има Давид? (Вж. стихове 38–40, 45–47.) Какво ни е осигурил Господ, за да ни помага да надвиваме нашите Голиати?

2:3

1 Царе 18:1–4.Как разбираме, че Давид и Йонатан са добри приятели? По какъв начин са ни благославяли нашите добри приятели? Какво можем да правим, за да бъдем добри приятели – включително с членовете на нашето семейство?

За повече идеи как да преподавате на деца, вижте раздела за тази седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище за деца.

Примерна песен: „Ще бъда смел“, Сборник детски песни, с. 85.

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Свидетелствайте често. „Вашето просто, искрено свидетелство за духовната истина може да има силно влияние върху (вашето семейство). Свидетелството е най-силно, когато е директно и от сърце. То не трябва да е красноречиво или дълго“ (Да преподаваме като Спасителя, с. 10).