Евангелието действа прекрасно!
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Моля се да можем да се съсредоточаваме върху „простотата …, която дължи(м) на Христос“ и да позволяваме на Неговата благодат да ни повдига и носи.
Мои възлюбени братя и сестри, мои скъпи приятели, голяма радост е да бъда с вас днес. Натъжени сме да видим три празни места тук на подиума. Президент Пакър, старейшина Пери и старейшина Скот ни липсват. Обичаме ги и се молим за благополучието на техните семейства.
През уикенда на тази конференция, ще имаме привилегията да подкрепим трима избрани от Господ мъже, когато заемат своето място в Кворума на дванадесетте апостоли.
Нашите молитви за тях ще ги усилват, докато носят святата мантия на апостолството.
Евангелието действа ли за вас?
Неотдавна видях един цитат, който ме накара да се замисля. Той гласеше следното: „Кажи на човек, че във вселената има трилиони звезди, и той ще ти повярва. Кажи му, че стената току-що е била боядисана, и той ще я пипне, за да е сигурен“.
Не сме ли всички ние като този човек? След неотдавнашна медицинска процедура, моите много способни лекари ми обясниха какво трябва да правя, за да се възстановя както трябва. Но първо трябваше наново да науча нещо за себе си, което би трябвало да знам отдавна: като пациент, не съм много търпелив.
Следователно, реших да ускоря процеса на възстановяване, като започнах да се ровя в Интернет. Предполагам, че очаквах да открия истина, за която лекарите ми бяха в неведение или се опитваха да скрият от мен.
Отне ми известно време, преди да си дам сметка за иронията в моите действия. Разбира се, няма нищо лошо в това да проучваме нещата сами за себе си. Но аз пренебрегвах истина, на която можех да разчитам, и вместо това се озовах привлечен към доста често невероятните претенции на „учеността“ в Интернет.
Понякога истината може да изглежда прекалено директна, твърде проста и твърде лесна за нас, за да можем напълно да оценим нейната стойност. И така, ние пренебрегваме това, което сме изпитали и знаем за истинно, в стремежа си към по-тайнствена и по-сложна информация. Надявам се, че ще си дадем сметка, че преследваме вятъра, че преследваме въпроси от несъществено значение и стойност.
Когато става въпрос за духовна истина, как можем да знаем, че вървим в правилната посока?
Един от начините е да задаваме правилните въпроси – въпроси, които ни помагат да размишляваме върху нашето развитие и да правим оценка на това как действат нещата за нас. Въпроси като следните:
„Има ли смисъл животът ми?“
„Вярвам ли в Бог?“
„Вярвам ли, че Бог ме познава и обича?“
„Вярвам ли, че Бог чува и отговаря на моите молитви?“
„Щастлив/а ли съм наистина?“
„Водят ли ме моите усилия към най-възвишените духовни цели и ценности в живота?“
Подобни проницателни въпроси относно целта на живота са упътили мнозина отделни личности и семейства по целия свят да търсят истината. Често пъти това търсене ги е водило към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и Възстановеното Евангелие.
Чудя се дали и ние, като членове на Църквата, не бихме имали полза да се питаме от време на време: „Опитът ми в Църквата действа ли за мен? Доближава ли ме до Христос? Благославя ли мен и семейството ми с обещаните в Евангелието мир и радост?“
Алма задава подобни въпроси на членовете на Църквата в Зарахемла, казвайки: „Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцата си? … можете ли да се почувствате така и сега?“. Подобно размишление може да ни помогне да префокусираме и настроим ежедневните си усилия според божествения план на спасението.
Мнозина членове ще отговорят с голяма сърдечност, че преживяването им в Църквата действа изключително добре за тях. Те ще свидетелстват, че независимо дали са се намирали в моменти на бедност или благосъстояние, дали нещата са били приятни или болезнени, те намират голям смисъл, мир и радост, поради своята отдаденост на Господ и отдадената им служба в Църквата. Всеки ден срещам членове на Църквата, които сияят от радост и които показват на думи и на дело, че животът им е неизмерно обогатяван от Възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Но също така си давам сметка, че за някои това преживяване не е така задоволително – те смятат, че тяхното членство в Църквата понякога не е точно това, за което са се надявали.
Това ме натъжава, защото знам от личен опит как Евангелието може да подсилва и обновява нашия дух – как то може да изпълва сърцата ни с надежда и умовете ни със светлина. Знам за себе си как плодовете на Евангелието на Исус Христос могат да преобразяват живота от обикновен и еднообразен, към изключителен и несравним.
Но защо изглежда това действа за някои, а за други не? Каква е разликата между хората, чието преживяване в Църквата изпълва душите им с песни на изкупваща любов, и хората, които чувстват, че нещо липсва?
Докато съм размишлявал над тези въпроси, умът ми се е изпълнил с безброй мисли. Днес бих искал да споделя две от тях.
Опростявайте
Първо: не усложняваме ли прекалено много нашето ученичество?
Това красиво Евангелие е толкова просто, че и едно дете може да го разбере, и в същото време толкова дълбоко и сложно, че може да отнеме цял един живот – дори вечност – за да бъде изучено и напълно разбрано.
Но понякога ние взимаме красивата Божия истина и я украсяваме малко по малко с човешките си идеи, програми и очаквания. Всяко едно от тези неща, само по себе си, може да е полезно и подходящо в определен момент и обстоятелство, но когато ги натрупваме едно върху друго, те може да доведат до купища утайка, която е толкова гъста и тежка, че застрашава нашия поглед върху истината, която така силно сме обичали преди време.
Ето защо, като ръководители, ние трябва ревностно да защитаваме Църквата и Евангелието в тяхната чистота и простота, и да избягваме ненужно да обременяваме нашите членове.
И всички ние, като членове, трябва да полагаме съзнателното усилие да посвещаваме нашата енергия и време върху нещата, които са от съществено значение, докато укрепваме нашите ближни и да изграждаме царството Божие.
Една сестра, учителка в Обществото за взаимопомощ, била известна с подготовката си на безупречни уроци. Веднъж, тя решила да изработи красиво юрганче, което да служи като нагледно средство за темата на нейния урок. Но животът се намесил – трябвало да прибере децата си от училище, една съседка се нуждаела от помощ да се премести, съпругът й вдигнал температура, появила се друга самотна приятелка. Денят за урока наближавал, а юрганчето все още не било завършено. Най-накрая, в нощта преди урока, тя почти не мигнала, а се трудила цяла нощ върху юрганчето.
На следващия ден била изтощена и едва могла да си събере мислите, но смело се изправила и си изнесла урока.
А юрганчето било забележително – шевовете били съвършени, цветовете – пъстри, дизайнът – сложен. А в центъра на всичко това се намирала една единствена дума, която величествено отеквала темата на нейния урок: „Опростявайте“.
Братя и сестри, не е нужно животът според Евангелието да бъде сложен.
Той наистина е прост. Може да бъде описан по следния начин:
-
Слушането на Божието слово с искрено намерение ни води към вяра в Бог и упование в Неговите обещания.
-
Колкото повече се доверяваме на Бог, толкова повече нашите сърца се изпълват с любов към Него и един към друг.
-
Поради нашата любов към Бог, ние желаем да Го следваме и да привеждаме действията си да бъдат в хармония с Неговото слово.
-
Тъй като обичаме Бог, ние искаме да Му служим; искаме да благославяме живота на нашите ближни и да помагаме на бедните и нуждаещите се.
-
Колкото повече вървим по пътеката на ученичеството, толкова по-голямо е нашето желание да научаваме Божието слово.
Така се случват нещата, всяка стъпка води към следващата и ние се изпълваме с непрестанно увеличаващи се вяра, надежда и милосърдие.
Просто е по един много красив начин и действа прекрасно.
Братя и сестри, ако някога си помислите, че Евангелието не действа толкова добре за вас, аз ви каня да се спрете, да направите преглед на живота си и да опростите подхода си към ученичеството. Съсредоточавайте се върху основните учения, принципи и приложения на Евангелието. Обещавам ви, че Бог ще ви ръководи и благославя по пътеката към удовлетворяващ живот, като така Евангелието със сигурност ще действа по-добре за вас.
Започнете от там, където се намирате
Второто ми предложение е следното: започнете от там, където се намирате.
Понякога се обезсърчаваме, защото не сме „по-“ от нещо – по-духовни, по-уважавани, по-интелигентни, по-здрави, по-богати, по-приятелски настроени или по-способни. Естествено е и няма нищо лошо в това да искаме да се усъвършенстваме. Бог ни е създал, за да израстваме и да се развиваме. Но помнете, нашите слабости могат да ни помагат да се смиряваме и да се обръщаме към Христос, Който ще „стор(и) слабите (ни) страни да станат силни“. Сатана, от друга страна, максимално използва нашите слабости за да ни обезсърчава и дори отказва.
Научих в моя живот, че не е нужно да сме „по-“ в каквото и да било, за да започнем да се превръщаме в човека, който Бог е планирал да станем.
Бог ще ви приеме такива, каквито сте, точно в този момент и ще започне да работи с вас. Единственото, от което се нуждаете, е охотно сърце, желание да вярвате и доверие в Господ.
Гедеон гледа на себе си като на беден фермер, най-незначителния от дома на своя баща. Но Бог гледа на него като на мъж силен и храбър.
Когато Самуил избира Саул за цар, Саул се опитва да го разубеди. Саул е от едно от най-малките племена от дома Израилев. Как може да стане цар? Но Бог вижда в него отбран младеж.
Дори великият пророк Моисей се чувства затруднен и обезкуражен до такава степен, че иска да се откаже и да умре. Но Бог не се отказва от Моисей.
Мои скъпи братя и сестри, ако гледаме на себе си само чрез смъртните си очи, може да не се считаме за достатъчно добри. Но Небесният ни Отец ни вижда такива каквито сме в действителност и това, в което можем да се превърнем. Той ни вижда като Негови синове и дъщери, изпълнени с вечна светлина, имащи вечен потенциал и божествена съдба.
Жертвата на Спасителя е отворила вратата към спасението, за да могат всички хора да се завърнат при Бог. Неговата „благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред (Бог)“. Неговата благодат е даващата възможности сила, която предоставя достъп до Божиите царства на спасение. Поради Неговата благодат, всички ние ще бъдем възкресени и спасени в царството на слава.
Дори и най-ниското царство на слава – телестиалното царство – „надминава всяка представа“ и безброй хора ще наследят това спасение.
Но благодатта на Спасителя може да направи неизмеримо повече за нас. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние се стремим към нещо по-велико, надхвърлящо всяка представа. Това е възвисяване в селестиалното царство. Това е вечен живот в присъствието на нашия Отец в Небесата. Това е най-великият Божий дар. В селестиалното царство, ние получаваме „от пълнотата Му и от славата Му“. Наистина, всичко, което Отец има, ще ни бъде дадено.
Възвисяването е нашата цел; ученичеството е нашето пътуване.
Като упражните мъничко вяра и започнете да вървите като мирен последовател на нашия Господ Исус Христос, сърцето ви ще се променя. Цялото ви същество ще се изпълва със светлина.
Бог ще ви помага да се превърнете в нещо по-велико от това, което някога сте си представяли. И ще откриете, че Евангелието на Исус Христос наистина действа в живота ви. То действа.
Наистина действа!
Братя и сестри, скъпи приятели, моля се да се съсредоточаваме върху „простотата …, която дължи(м) на Христос“ и да позволяваме на Неговата благодат да ни повдига и носи по време на нашето пътуване, от мястото, където се намираме сега, към нашата славна съдба – в присъствието на нашия Отец.
И като правим това и някой ще ни попита: „Каква полза имате от това да бъдете член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?“, ние ще можем да отвърнем с гордост в пълно смирение и велика радост: „Действа ми прекрасно. Благодаря ви, че попитахте! Бихте ли искали да научите повече?“
Това е моята надежда, моята молитва, моето свидетелство и моята благословия, в името на Исус Христос, амин.