Радостта да живеем живот, съсредоточен в Христа
От старейшина Ричард Дж. Мейнз
От Президентството на седемдесетте
Нашият живот трябва да е точно съсредоточен в Христа, ако искаме да намерим истинска радост и мир в този живот.
Светът, в който живеем, оказва голям натиск върху добрите хора навсякъде по света да понижат или дори да се откажат от стандартите на праведен живот. Въпреки това, независимо от злото и изкушенията, които ни заобикалят всеки ден, ние можем да и ще намерим истинска радост днес, ако живеем съсредоточен в Христа живот.
Когато съсредоточим живота си в Христа, това ще ни дава стабилност и щастие, както показват следните примери.
Старейшина Таичи Аоба от Седемдесетте, който живее в малко планиниско село в Шикоку, Япония, бил помолен да проведе обучение по време на една младежка конференция. За нейна тема бил избран стихът „Застанете на свети места“. След като помислил за какво да говори, старейшина Аоба решил да използва професията си като източник за идеи. Неговата работа е да прави керамични съдове.
Старейшина Аоба казва, че, по време на неговия урок, младежите били много заинтересувани, когато наблюдавали как той сякаш с магия преобразува глината в ръцете си и прави чинии, купи и чаши. След като им показал какво работи, той ги попитал дали искат да опитат на да направят нещо от глина. Всички изявили желание.
Старейшина Аоба поканил няколко младежи да излязат пред класа и да пробват. Когато наблюдавали как показва, те си мислели че ще бъде достатъчно просто. Но никой от тях не успял в опитите си да направи дори проста чаша. Те заявили: „Не мога да го направя!“ „Защо е толкова трудно?“ „Това е прекалено сложно.“ Тези коментари били давани когато парчета глина се разхвърчавали из стаята.
Той попитал младежите защо им е толкова трудно да изработват керамика. Отговорите им били различни: „Нямам опит“, „Никога не съм учил как да правя керамика“, „Нямам талант“. Ако погледнем резултата, всички тези отговори били верни; обаче най-важната причина за неуспеха им била, че не поставяли глината в центъра на грънчарското колело. Младежите си мислели, че поставят глината в средата, но професионално погледнато, там където я поставяли, не било точно в центъра. Тогава той им казал, „Нека опитаме още веднъж“.
Този път старейшина Аоба поставил глината в точния център на грънчарското колело, и след това завъртял колелото, правейки дупка в средата на глината. Няколко младежи отново опитали. Този път всички ръкопляскали от радост и думите им били: „А, глината не се тресе“, „Получава се“, „Успях!“ Разбира се формите не били съвършени, но резултатът бил напълно различен от първия опит. Причината за успеха им била, че глината била поставена точно в средата на грънчарското колело.
Светът, в който живеем, в някои отношения е подобен на въртящото се грънчарско колело, и скоростта на това колело се увеличава. Подобно на глината в колелото, ние също трябва да бъдем центрирани. Нашият център, или същността на нашия живот, трябва да бъде Исус Христос и Неговото Евангелие. Да живеем живот, съсредоточен в Христа, означава да учим за Исус Христос и Евангелието Му и след това да следваме примера Му и да спазваме точно неговите заповеди.
Древният пророк Исайя казва: „Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка“.
Ако животът ни е съсредоточен в Исус Христос, Той с успех може да ни моделира да станем каквито е необходимо, за да можем да се завърнем в присъствието Му и в присъствието на Небесния Отец в селестиалното царство. Радостта, която изпитваме в този живот, ще е право пропорционална на това доколко добре животът ни е съсредоточен в ученията, примера и Единителната жертва на Исус Христос.
Братя и сестри, роден съм в семейство на няколко поколения светии от последните дни, така че благословиите и радостта да имаме Евангелието на Исус Христос за основа на семейната ни култура е втъкана във всекидневния ни живот. Едва когато станах пълновременен мисионер като млад мъж, разбрах невероятното положително влияние, което пълнотата на Евангелието на Исус Христос има върху хората, които преди това не са изпитвали неговите благословии в живота си. Следният стих от Евангелието на Матей е пример за процеса, през който преминават обърнатите в Евангелието на Исус Христос: „Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива“.
Нека споделя с вас един пример от Книгата на Мормон, който показва какво един обърнат във вярата има желание да плати, за да може да получи радостта, свързана с намирането на съкровището, за което говори Исус в притчата.
Да си припомним как в книгата на Алма, глава 20, Амон и Ламоний пътуват към град Мидоний с цел да намерят и освободят от затвора Аарон, брата на Амон. По време на пътуването те срещат бащата на Ламоний, който е цар на ламанитите в цялата земя.
Царят е много обезпокоен от това че синът му Ламоний пътува с Амон, един нефитски мисионер, когото счита за враг. Царят смята, че синът му е трябвало да присъства на угощението, което той е устроил за синовете и народа си. Ламанитският цар е дотолкова разстоен, че заповядва на сина си Ламоний да убие Амон с меч. Когато Ламоний отказва, царят вади собствения си меч, за да убие сина си поради това неподчинение; но Амон се намесва, за да спаси живота на Ламоний. Накрая Амон надделява над царя и може да го убие.
Когато царят се озовава в ситуация на живот и смърт, казва следното на Амон: „Ако ме пощадиш, ще ти дам каквото пожелаеш, дори и половината от царството“.
Царят е готов да даде половината си царство за да спаси собствения си живот. Царят трябва да е бил много изненадан, когато Амон иска от него само да освободи брат му Аарон и другарите му от затвора, а също и синът на царя Ламоний да запази царството си.
По-късно, поради тази среща, братът на Амон, Аарон, е освободен от затвора в Мидоний. След освобождението си той е вдъхновен да пътува до мястото, където ламанитският цар управлява земята. Аарон е представен на царя и има привилегията да го учи на Евангелието на Исус Христос, включително за великия план на спасение. Преподаденото от Аарон дълбоко вдъхновява царя.
Реакцията на царя към преподаването на Аарон се намира в стих 15 на Алма, глава 22: „И стана така, че след като Аарон разясни всичко това, царят каза: Какво трябва да направя, за да може да получа този вечен живот, за който ти говори? Да, какво трябва да направя, за да може да бъда роден от Бога и да изкореня този нечестив дух от гърдите си, и да приема Неговия Дух, та да мога да бъда изпълнен с радост и да не бъда отхвърлен в последния ден? Ето, каза той, ще се откажа от всичко, което притежавам, да, ще изоставя царството си, за да получа тази велика радост“.
Удивителното е, че в сравнение с желанието да даде половината царство, за да спаси живота си, сега ламанитският цар има желание да даде цялото си царство, така че да може да получи радостта, която произлиза от разбирането на Евангелието на Исус Христос, приемането му и живота според него.
Съпругата ми Нанси също е обърната във вярата. Много пъти през годините тя е споменавала пред мен радостта, която изпитва в живота си откакто е намерила, приела и живее според Евангелието на Исус Христос. По-долу следва разказ на сестра Мейнз за преживяването й:
„Като млад несемеен, настъпи момент в живота ми, когато знаех, че е необходимо да променя нещо, за да бъда по-щастлив човек. Чувствах, че живея без истинска цел и посока, и не знаех как да ги намеря. Винаги съм знаела, че Небесният Отец съществува и от време на време казвах молитви, чувствайки, че Той ги чува.
Когато започнах търсенията си, посетих няколко различни църкви, но винаги се връщах към същите тези чувства и обезсърчение. Сега се чувствам много благословена, понеже на молитвата ми да имам цел и посока в живота ми бе отговорено и пълнотата на Евангелието на Исус Христос дойде в живота ми. Тогава за първи път почувствах, че имам цел и планът на щастие донесе радост в живота ми“.
Друг един пример от Книгата на Мормон ясно показва как, като живеем съсредоточен в Христа живот, можем да изпитваме голямо щастие, дори когато сме обкръжени от много трудни изпитания.
След като пророкът Лехий и семейството му напускат Ерусалим 600 г. пр. Хр., те пътуват около осем години в пустошта, докато накрая стигат до земя, която наричат Изобилие, намираща се близо до морския бряг. Нефи описва техния изпълнен с горести и нещастия живот по следния начин: „Бяхме изстрадали много огорчения и трудности, … толкова много, че не можем да ги опишем всичките“.
Докато живеят в земята Изобилие, Нефи е натоварен от Господ с отговорността да построи кораб, който да ги отведе до обетованата земя. След като пристигат там, големи конфликти продължават да възникват между хората, които съсредоточават живота си в Христа, и невярващите, които следват примера на Ламан и Лемуил. Накрая рискът от насилие между двете групи става толкова голям, че Нефи и следващите ученията на Господ се отделят и избягват в пустошта, за да са в безопасност. По това време, около 30 години след като Лехий и семейството му напускат Ерусалим, Нефи прави добре документирано и донякъде изненадващо изявление, особено след като вече е описал в летописите си многото несгоди и горести, които те изпитват в продължение на толкова дълго време. Ето думите му: „И стана така, че ние заживяхме щастливо“. Независимо от трудностите си, те могат да живеят щастливо, защото съсредоточават живота си върху Христос и Неговото Евангелие.
Братя и сестри, като глината в грънчарското колело, нашият живот трябва да е точно съсредоточен в Христа, ако искаме да намерим истинска радост и мир в този живот. Примерите на ламанитския цар, съпругата ми Нанси и народа на нефитите подкрепят този истинен принцип.
Давам ви свидетелството си, че ние също можем да намерим мира, това щастие и истинска радост, ако изберем да живеем съсредоточен в Христа живот, в името на Исус Христос, амин.