Какво още не ми достига?

От старейшина Лари Р. Лоурънс

От Седемдесетте

Ако сме смирени и искаме да бъдем учени, Светият Дух ще ни подтиква да се усъвършенстваме и ще ни води към дома, но трябва да търсим напътствия от Господ по пътя си.

Когато бях младеж, започнах да проучвам Църквата. Първоначално бях привлечен към Евангелието от примерите на моите приятели светии от последните дни, но в последствие ме привлече уникалното учение. Когато научих, че верни мъже и жени могат да продължат да се развиват и накрая да станат като нашите небесни родители, честно казано, бях удивен. Хареса ми идеята; звучеше ми истинска.

Скоро след моето кръщение аз изучавах проповедта на хълма и видях, че Исус проповядва тази същата истина за вечния напредък в Библията. Той казва: „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец“.

Член съм на Църквата от вече над 40 години и винаги, когато чета този стих от Писанията, си спомням за нашата цел тук на земята. Дошли сме да учим и да се развиваме, докато постепенно станем осветени и съвършени в Христос.

Пътят на ученичеството не е лесен. Наричат го „програма за постоянен напредък“. Докато вървим по тази права и тясна пътека, Духът постоянно ни кани да бъдем по-добри и да се изкачваме по-високо. Светият Дух е идеален спътник. Ако сме смирени и искаме да бъдем учени, Той ще ни хване за ръка и ще ни води към дома.

Обаче ние трябва да питаме Господ за насоки по пътя. Трябва да задаваме някои трудни въпроси, като например: „Какво трябва да променя?“ „Как мога да се усъвършенствам?“ „Коя слабост трябва да се укрепи?“

Нека погледнем разказа от Новия завет за богатия младеж. Той е праведен млад мъж, който вече спазва десетте заповеди, но желае да стане по-добър. Неговата цел е вечен живот.

Когато среща Спасителя той пита: „Какво ми още не достига?“.

Исус отговаря веднага, като дава съвет, предназначен специално за богатия млад мъж. „Исус му каза: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и … ела и Ме следвай“.

Младият мъж е удивен; той никога не е помислял за такава жертва. Той е достатъчно смирен да попита Господ, но не е достатъчно верен, за да последва божествения съвет, който получава. Трябва да желаем да действаме, когато получим отговор.

Президент Харолд Б. Лий учи: „Всеки един от нас, ако желае да достигне съвършенство, трябва в даден момент да си зададе следния въпрос: „Какво още не ми достига?“

Познавах вярваща майка, която се смирила и попитала: „Какво ми пречи да се развивам?“ В нейния случай отговорът от Духа дошъл веднага: „Спри да се оплакваш“. Отговорът я изненадал; тя никога не се била смятала за човек, който се оплаква. Въпреки това, посланието от Светия Дух било много ясно. В последвалите дни тя осъзнала навика си да се оплаква. Благодарна за подтика към съвършенство, тя решила да брои своите благословии вместо своите трудности. В рамките на няколко дни тя усетила топлото одобрение на Духа.

Скромен младеж, който не успява да открие подходящото момиче, се обръща към Господ за помощ: „Какво ми пречи да бъда правилния мъж?“, пита той. Отговорът идва в ума и сърцето му: „Спри да използваш циничен език“. В онзи момент той осъзнава, че няколко груби израза са станали част от неговия речник, и решава да се промени.

Неомъжена сестра смело задава въпроса: „Какво трябва да променя?“ и Духа й прошепва: „Не прекъсвай хората, когато говорят“. Светият Дух наистина дава личен отговор. Той е напълно честен спътник и ще ни каже неща, които никой друг не знае или няма смелост да каже.

Един завърнал се мисионер се оказва под напрежение, заради много натоварен график. Той се опитва да намери време за работа, за учене, за семейство и за призование в Църквата. Той моли Господ за съвет: „Как да се чувствам спокоен с всичко, което трябва да правя?“ Отговорът не е това, което очаква: той получава проникновението, че трябва по-внимателно да спазва Господния ден и да го освещава. Той решава да посвети неделите на служба към Господ – да остави на страна уроците от училище в този ден и вместо това да изучава Евангелието. Тази малка промяна му дава мира и равновесието, които търси.

Преди години в църковно списание прочетох историята на момиче, което живее далече от дома и учи в колеж. Тя изостава с уроците, социалния й живот не е такъв, какъвто се надявала, и като цяло не била щастлива. Накрая, един ден тя пада на колене и пита: „Какво мога да направя, за да подобря живота си?“ Светият Дух прошепва: „Стани и си изчисти стаята“. Този подтик е истинска изненада, но е точно началото, от което се нуждае. След като отделя време да организира и подреди нещата, тя усеща Духа да изпълва стаята и да въздига сърцето й.

Светият Дух не ни казва да подобрим всичко на веднъж. Ако го стори, ние ще се отчаем и ще се откажем. Духът работи с нас на собствената ни скорост, стъпка по стъпка, или както учи Господ: „Ред по ред, правило след правило, … и благословени са онези, които се вслушват в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, … защото на онзи, който приема, ще дам повече“. Например, ако Светият Дух ви подтиква да казвате „Благодаря“ по-често и вие последвате този подтик, тогава Той може да усети, че е време да преминете към нещо по-трудно – като да се научите да казвате: „Сбърках, грешката беше моя“.

Идеален момент да попитаме: „Какво още не ми достига?“, е когато вземаме причастието. Апостол Павел учи, че това е момент всеки от нас да изпита себе си. В тази благоговейна атмосфера, когато мислите ни са насочени към небесата, Господ може нежно да ни каже над какво следва да работим.

Също като вас, и аз съм получавал много послания от Духа през годините, които са ми показвали какво трябва да подобря. Позволете ми да споделя няколко лични примера за послания, които напълно приех. Тези подтици включваха:

Не повишавай тон.
Организирай се; съставяй списък със задачите за деня.
Грижи се по-добре за тялото си като ядеш повече плодове и зеленчуци.
Посещавай храма повече.
Отделяй време за размисъл преди да се молиш.
Искай от съпругата си съвет.
И бъди търпелив, когато шофираш; не превишавай позволената скорост. (Трябва още да поработя над последното).

Единителната жертва на Спасителя е това, което прави съвършенството и освещаването възможни. Никога не бихме могли да го направим сами, като благодатта Божия е достатъчна, за да ни помогне. Както старейшина Дейвид А. Беднар веднъж каза: „Повечето от нас ясно разбират, че Единението е за грешници. Не съм толкова сигурен обаче, че знаем и разбираме, че Единението е също и за светии – за добри мъже и жени, които са покорни, достойни и добросъвестни и които се стремят да станат по-добри“.

Бих желал да предложа всеки от вас да вземе участие в едно духовно упражнение в скоро време, може би дори тази вечер, докато казвате своята молитва. Смирено задайте на Господ следния въпрос: „Какво ме спира да се развивам?“ С други думи: „Какво още не ми достига?“ След това тихо чакайте отговор. Ако сте искрени, отговорът скоро ще стане ясен. Това ще бъде откровение, предназначено само за вас.

Може би Духа ще ви каже, че трябва да простите на някого. Или може да получите послание да избирате по-внимателно филмите, които гледате, или музиката, която слушате. Може да се почувствате подтикнати да бъдете по-честни в служебните си дела или по-щедри в даренията си от пост. Възможностите са безброй.

Духът може да ни покаже нашите слабости, но също така може да ни разкрие нашите силни страни. Понякога трябва да попитаме какво правим правилно, за да може Господ да ни вдъхнови и окуражи. Когато четем нашите патриархални благословии, ни се напомня, че нашият Небесен Отец познава нашия божествен потенциал. Той се радва всеки път, когато напреднем. За Него нашата посока е много по-важна от нашата скорост.

Бъдете постоянни, братя и сестри, но никога не се обезсърчавайте. Не можем да постигнем съвършенство в смъртността, но тук можем да поставим основите. „Наш дълг е днес да бъдем по-добри от вчера, а утре – по-добри от днес“.

Ако духовното израстване не е приоритет в живота ни, ако не сме на пътеката на постоянния напредък, ние ще пропуснем важните преживявания, които Бог желае да ни дава.

Преди години прочетох следните слова на президент Спенсър У. Кимбъл, които оказаха трайно въздействие върху мен. Той казва: „Разбрах, че където има молещо и стремящо се към праведност сърце, изоставящо греховете и подчиняващо се на заповедите на Бог, Господ излива още и още светлина, докато накрая тя успее да пробие небесния воал. … На човек с такава праведност му се дава безценното обещание, че един ден ще види Господното лице и ще знае, че Той съществува“.

Моля се това най-висше преживяване да ни се случи един ден, когато позволяваме на Светия Дух да ни води към дома. В името на Исус Христос, амин.