Не сте сами в делото
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Като преминавате от една свещеническа служба на друга, ще видите как Господ е заедно с вас в делото.
Братя, благодарни сме, че Господ призовава старейшини Роналд А. Расбанд, Гари Е. Стивънсън и Дейл Г. Ренлънд като Негови апостоли. Нашите сърца, нашите умове и нашата вяра ги подкрепят.
Познаваме техните големи способности. Но така или иначе, в своите призования, както и всички нас, те ще се нуждаят от потвърждението че Господ е с тях в Неговото дело. Най-скоро призованият дякон се нуждае от увереност, точно както и най-опитният висш свещеник, когато получават ново призование.
Тази увереност расте, когато вие виждате, че Той ви е призовал чрез Своите служители. Искам да ви насърча, като ви помогна да осъзнаете, че когато вършите своята част, Господ ще добавя своята сила към вашите усилия.
Всяко призование, което получаваме в Господното царство, изисква повече от нашата човешка съобразителност и нашите лични сили. Тези призования изискват помощ от Господ и тя ще ви се дава. Дори новият дякон ще научи, че това е истина и ще продължава да го научава през годините.
Един от моите внуци е тук тази вечер на неговото първо свещеническо събрание. Той бе ръкоположен за дякон преди шест дни. Може би очаква, че неговото първо свещеническо задължение ще бъде раздаването на причастието следващата неделя. Моля се той да види този обряд такъв, какъвто наистина е.
Може да си мисли, че неговата единствена задача за Господ е да подава подносите за причастието на седналите хора в събранието за причастие. Но целта на Господ не е просто хората да вземат от хляба и водата. Целта е те да спазват един завет, който ще ги придвижва по пътеката към вечен живот. И за да се случи това, Господ трябва да помогне на човека, на когото дяконът подава подноса, да има духовно преживяване.
Виждал съм това да се случва в старчески дом, когато един дякон се наведе, за да подаде подноса на една белокоса сестра. Тя погледна хляба, все едно бе скъпоценен. Никога няма да забравя усмивката й, когато взе от него и после протегна ръка да потупа главата на дякона, като каза на глас: „О, благодаря!“
Този дякон просто си вършеше свещеническото задължение. Но Господ увеличи многократно извършеното от дякона. Очевидно е, че сестрата помнеше Спасителя, като изрази искрена благодарност за службата на дякона. Тя бе сигурна, че, чрез неговото отслужване на причастието, ще има Духа със себе си. Тя не беше сама в този ден в дома за възрастни хора. Нито бе дяконът, в скромната си служба.
Един млад учител в Аароновото свещеничество може да не усети, когато отива да учи някое семейство, че е партньор на Господ в Неговото дело. Все още помня обикновеното свидетелство на един млад домашен учител, който дойде в дома ни. Духът потвърди неговите думи на мен и моето семейство. Той може и да не помни, но аз помня.
Господ отново ще увеличи усилията на един млад мъж, когато е призован за свещеник. Например, първото кръщение, което извърши, може да е на млад човек, когото не познава. Може да се притеснява дали ще каже правилните думи и дали ще извърши правилно обреда.
Но Господ, чиито служител е той, ще увеличава неговото призование. Човекът, когото кръсти, ще е избрал да върви напред по пътя към вечен живот. Господ ще извърши по-голямата част. Той го направи за мен, когато момчето, което кръстих, със сълзи, стичащи се по лицето му, ми каза на ухо: „Чист съм. Чист съм“.
Като преминавате от една свещеническа служба на друга, ще видите как Господ е заедно с вас в делото. Научих това на една колова конференция, като се срещнах с един президент на кворума на старейшините. На конференцията бяха предложени над 40 имена на мъже, които щяха да получат Мелсхиседековото свещеничество.
Коловият президент се наведе към мен и прошепна: „Тези мъже бяха неактивни потенциални старейшини“. Удивен, аз попитах президента каква е програмата му за спасяването на тези мъже.
Той посочи един млад мъж в дъното на залата. Той каза: „Ето го. Повечето от тези мъже бяха върнати към активност чрез този президент на кворума на старейшините“. Той беше на последния ред, облечен небрежно, протегнал пред себе си краката си, обути в стари ботуши.
Помолих президента на кол да ме запознае с него след събранието. Когато се запознахме, казах на младия мъж, че съм удивен от това, което е направил, и го попитах как го е направил. Той повдигна рамене. Той очевидно не мислеше, че заслужава похвала.
После каза тихо: „Познавам всички неактивни мъже в този град. Повечето имат пикапи. И аз имам. Използвам автомивката, която използват и те. След време се сприятеляваме.
После изчаквам, докато нещо се обърка в живота им. Винаги става така. Те ми разказват за него. Аз изслушвам и не критикувам. Рано или късно казват: „Нещо не е наред в живота ми. Просто трябва да има нещо по-добро от това“. Казвам им какво липсва и къде могат да го намерят. Понякога те ми вярват и когато стане това, аз ги довеждам със себе си“.
Сега разбирате защо скромничеше. Защото знаеше, че е извършил неговата малка част, а Господ останалото. Господ бе този, който бе докоснал сърцата на тези мъже в техните затруднения. Господ бе този, който им бе дал усещането, че трябва да има нещо по-добро за тях, и надежда, че ще могат да го намерят.
Младият мъж, който – подобно на вас – е служител на Господ, просто вярваше, че ако извърши неговата малка част, Господ ще помогне на тези мъже по пътя към дома и към щастието, което само Той може да им даде. Този мъж също така знаеше, че Господ го е призовал за президент на кворума на старейшините, защото ще свърши своята част.
Ще има случаи, когато няма да имате забележителния и видим успех на този млад президент на кворума на старейшините. Точно тогава трябва да бъдете уверени, че Господ, който знае, че ще свършите вашата част, ви е призовал чрез упълномощените Си служители. Притежаването на вяра в призованието от Господните служители бе важно в мисионерската служба на моя прадядо Хенри Айринг.
Той бил кръстен на 11 март 1855 г. в Сейнт Луис, щата Мисури. Ерастъс Сноу скоро след това го ръкоположил в сан свещеник. На 6 октомври президентът на кол Сейнт Луис, Джон Х. Харт, го призовал да отслужи мисия сред индианците Чероки. Той бил ръкоположен на 11 октомври за старейшина. На 24 октомври той тръгнал на мисията, яздейки кон. Той бил на 20 години и бил член на Църквата от само седем месеца.
Ако някога носител на свещеничеството е имал причината да се чувства неподготвен, това е бил Хенри Айринг. Единствената причина, поради която можел да има куража да отиде, била следната: той знаел в сърцето си, че Бог го е призовал чрез упълномощените Си служители. Това бил източникът на неговия кураж. Това трябва да е източникът на нашата смелост да продължаваме напред, независимо какви са призованията ни в свещеничеството.
След като старейшина Айринг служил три трудни години и след смъртта на неговия президент на мисия, Хенри бил призован и подкрепен за президент на мисията на едно събрание, проведено на 6 октомври 1858 г. Той бил изненадан и също толкова шокиран, колкото би бил един новопризован дякон. Той написал: „Изобщо не очаквах да бъда призован на този отговорен пост, но тъй като това бе волята на ръководителите, аз с радост приех, същевременно чувствайки голямата ми слабост и липса на опит“.
Вече като президент, през 1859 г., той отпътувал към индианците от племената Чероки, Крийк и Чоктау. Чрез неговите усилия, Господ добавя, както казва Хенри, „мнозина към църквата“. Той организира два клона, но отбелязва, че „малцина са ентусиазирани за каузата“.
Година след това, Хенри изпада в трудната ситуация: политическите ръководители на хората, сред които служи, не позволяват повече мисионери светии от последните дни да вършат своята работа. Докато размишлява какво да трябва да направи, той си припомня напътствието на предишния си президент на мисия, че трябва да удължи мисията си до 1859 г.
През октомври месец, същата година, Хенри пише на президент Бригъм Йънг за указания, но не получава отговор на въпроса си. Хенри записва: „След като не успях да получа отговор от Президентството на Църквата, аз се обърнах към Господ в молитва, молейки Го да ми разкрие Неговата воля и мнение относно това дали да остана още или да отида в Сион“.
Той продължава: Беше ми даден следния сън в отговор на молитвата ми. Сънувах, че съм пристигнал в (Солт Лейк) Сити и че веднага съм отишъл до офиса на (президент Бригъм) Йънг, където го и намерих. Казах му: „(Президент) Йънг, напуснах мисията си, дойдох по моя собствена воля, но ако има проблем в това, готов съм да се върна и довърша мисията си“. (В съня пророкът) отговаря: „Остана достатъчно дълго, всичко е наред“.
Хенри записва в дневника си: „Тъй като и преди бях имал сънища, които буквално бяха изпълнени, аз имах вярата, че и с този ще бъде така и съответно започнах да се подготвям веднага за заминаването си“.
Той пристига на 29 август 1860 г. в Солт Лейк Сити, като повечето път изминава пеша. Два дни по-късно той влиза в офиса на президент Бригъм Йънг.
Хенри описва преживяването си със следните думи: „Поисках да се срещна с (президент) Йънг, който (ме) прие радушно. Казах му: „(Президент) Йънг, дойдох, без да съм повикан, ако съм сгрешил, готов съм да се върна и да довърша мисията си“. (Бригъм Йънг) отговаря: „Всичко е наред, очаквахме те“.
Хенри описва радостта си, като казва: „И така моят сън буквално се осъществи“.
Радостта му идва от едно потвърждение, че Господ е работил с него и се е грижил за него. Той научава това, което е валидно за всички нас: че Господните служители са вдъхновени да знаят Господната воля. И Хенри Айринг получава потвърждение, за това, което и аз знам, че пророкът, като президент на свещеничеството, е вдъхновен от Бог да се грижи за Господните служители и да ги призовава.
Каквото и да е призованието ви в свещеничеството, може в някои случаи да сте чувствали, че Небесният Отец не знае за вас. Можете да се молите да узнаете Неговата воля и ако имате искреното желание да извършите всичко, което Той поиска от вас да направите, вие ще получите отговор.
Небесният Отец ще ви позволи да почувствате, че Той ви познава, че оценява службата ви и че ставате достойни за следния поздрав от Господ, който толкова желаете да чуете: „Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“.
Моля се всеки носител на свещеничеството да помага с вяра за спасяването на всяка душа, за която отговаря. Бог ще добавя силата Си към усилията на Своите служители. Ще бъдат докоснати сърцата на хората, за да могат да вземат решенията, които ще ги отведат по пътеката на Евангелието към щастие и далеч от скръбта.
Моля се и всеки носител на свещеничеството да чувства любовта и загрижеността на Небесния Отец, на Спасителя и на Божия пророк в своето призование в свещеничеството.
Давам ви специалното ми свидетелство, че ние служим на възкресения Господ Исус Христос. Свидетелствам, че Той е призовал вас и мен да Му служим, познавайки нашите възможности и помощта, от която ще се нуждаем. Той ще благословя усилията ни повече от най-съкровените ни очаквания, ако полагаме максимални усилия в Негова служба. Свидетелствам, че Божият пророк, който е президентът на цялото свещеничество на земята, е вдъхновяван от Бог.
Благодарен съм за примера на верните носители на свещеничеството по целия свят. Небесният Отец и Спасителят са благодарни, че вие вършите вашата част. Те ви познават, грижат се за вас и ви обичат. В името на Исус Христос, амин.