Никога не е твърде рано и никога не е твърде късно
От старейшина Брадли Д. Фостър
От Седемдесетте
Никога не е твърде рано и никога не е твърде късно да ръководим, напътстваме и ходим близо до нашите деца, защото семейстата са вечни.
Братя и сестри, ние сме в битка със света. В миналото светът се бореше за енергията и времето на децата ни. Сега се опитва да им каже кои са и какво трябва да мислят. Множество силни и отчетливи гласове се опитват да определят кои са нашите деца и в какво трябва да вярват те. Не можем да позволим на обществото да променя семействата ни по подобие на светските. Ние трябва да спечелим тази битка. Всичко зависи от нея.
Децата в Църквата пеят една песен, която ги учи на истинската им същност: „Чедо на Бога съм. Живот ми Той дари и земен дом ми даде тук с родители добри“. После децата ни молят: „С мен бъди, води ме в пътя. … Над мене бди да разбера светите Му слова“.
Президент Ръсел М. Нелсън ни учи на последната обща конференция, че отсега нататък ние трябва да бъдем заети със „съзнателно родителство“. Настъпили са усилни времена. Но добрата новина е, че Бог е знаел, че това ще се случи, и ни е предоставил съвети в Писанията, за да знаем как да помогнем на децата и внуците си.
В Книгата на Мормон Спасителят се явява на нефитите. Той събира малките им деца около Себе Си. Благославя ги, моли се за тях и ридае за тях. После казва на родителите: „Вижте малките си деца“.
Думата вижте означава да погледнат и забележат. Какво иска Исус да видят родителите в малките си деца? Иска ли да съзрат божествения потенциал на децата си?
Като поглеждаме децата си и внуците си днес, какво иска Спасителят да виждаме в тях? Осъзнаваме ли, че децата ни са най-голямата група проучватели на Църквата? Какво трябва да направим, за да осъществим тяхното трайно обръщане във вярата?
В Книгата на Мормон Спасителят ни учи за трайното обръщане във вярата. Една голяма група се е събрала близо до Галилейското езеро, за да чуе проповедите Му.
В този случай Исус разказва една история за засаждане на семена – притчата за сеяча. Като обяснява това на учениците Си и съответно на нас, Той казва: „При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му“. Посланието към родителите е ясно: има разлика между чуване и разбиране. Ако децата ни просто чуват, но не разбират Евангелието, тогава идва Сатана, за да премахне тези истини от сърцата им.
Обаче, ако можем да им помогнем да пуснат корени на дълбоко обръщане във вярата, когато напече слънцето, когато животът стане труден, а той ще стане, Евангелието на Исус Христос може да им даде нещо, което не може да бъде повлияно от света. Как можем да направим така, че тези въздействащи истини да не влизат просто през едното ухо и да излизат през другото? Чуването на словата може просто да не е достатъчно.
Всички знаем, че думите се развиват. Понякога казваме думите си, а те чуват своите думи. Може да кажете на малките си деца: „Звучиш като латерна“. Те вероятно ще отговорят с: „Тате, какво е латерна?“
Нашият Небесен Отец иска да успеем, защото, в крайна сметка, те са били Негови деца, преди да станат наши. Като родители в Сион, вие сте получили дара на Светия Дух. Като се молите за напътствие, „Той ще ви покаже всичко, което трябва да правите“ при възпитанието на децата ви. Като развиете процеси на научаване, „силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата“.
Не мога да си представя по-добър пример за помагане на някого да придобие разбиране от този с Хелън Келър. Тя била сляпа глуха и живяла в свят, който е тъмен и тих. Една учителка, на име Ан Съливън, дошла, за да й помогне. Как да преподавате на дете, което не може нито да ви види, нито да ви чуе?
Дълго време Ан се мъчила да осъществи контакт с Хелън. Един ден по обед тя я завела до помпата за вода. Тя сложила една от ръцете на Хелън под струята вода и започнала да изпомпва вода. Ан изписала буква по буква думата В-О-Д-А на другата ръка на Хелън. Нищо не се случило. Тя опитала отново. В-О-Д-А. Хелън стиснала ръката на Ан, защото започнала да разбира. До настъпването на нощта, тя научила 30 думи. За няколко месеца тя научила над 600 думи и можела да чете на брайловото писмо. По-късно Хелън Келър получила университетска степен и помогнала да се промени света на хората, които не можели да виждат и чуват. Това било чудо, а създателят на чудото била нейната учителка – вие, родители, също можете да вършите чудеса.
Видях резултатите от работата на един друг велик учител, докато бях президент на кол за несемейни възрастни в Университета Бригъм Йънг-Айдахо. Това преживяване промени живота ми. Един вторник вечерта интервюирах млад мъж на име Пабло, от Мексико Сити, който искаше да отслужи мисия. Попитах го за свидетелството му и за желанието му да служи. Неговите отговори на въпросите ми бяха съвършени. Тогава го попитах за неговото достойнство. Отговорите му бяха точни. Всъщност, бяха толкова добри, че се почудих: „Може би не разбира какво го питам“. Затова зададох по друг начин въпросите и реших, че той знае точно какво имам предвид и беше съвсем искрен.
Бях толкова впечатлен от този млад мъж, че го попитах: „Пабло, кой ти помогна да стигнеш до този момент в живота ти и да си толкова праведен пред Господ?“
Той каза: „Моят татко“.
Аз казах: „Пабло, разкажи ми историята си“.
Пабло продължи: „Когато бях на девет, моят татко ме дръпна настрани и каза: „Пабло, и аз съм бил някога на девет. Има неща, ще ти се случват. Ще видиш някои хора да преписват в училище. Може да си около хора, които псуват. Вероятно ще има дни, когато не ти се ходи на църква. Когато се случат такива неща, или нещо друго, което да те безпокои, искам да дойдеш при мен да поговорим и ще ти помогна да се справиш с тях. И после ще ти кажа какво идва след това“.
„И така, Пабло, какво ти каза той, когато беше на 10?“
„Ами, той ме предупреди за порнографията и за мръсните вицове“.
„А когато беше на 11?“ – попитах аз.
„Той ме предупреди за нещата, които може да бъдат пристрастяващи и ми напомни да упражнявам свободата си на избор“.
Ето тук виждаме един баща, който година след година, „правило след правило, тук малко, там малко“, е помогнал на сина си не само да чуе, но и да разбере. Бащата на Пабло знае, че нашите деца се учат, когато са готови да учат, а не когато ние сме готови да ги учим. Гордеех се с Пабло, когато предадохме онази вечер молбата му за мисия, но се гордеех дори още повече с бащата на Пабло.
Същата вечер, на път към вкъщи, се запитах: „Какъв вид баща ще бъде Пабло?“ И отговорът бе съвсем ясен: ще бъде точно като баща си. Исус казва: „Синът не може да върши от Себе Си нищо освен това, което вижда, че върши Отец“. Това е схемата, по която Небесният Отец благославя децата Си от поколение на поколение.
Като продължих да мисля за случая с Пабло, се натъжих, защото четирите ми дъщери бяха пораснали, а деветте внучета, които имах тогава, не живееха наблизо. После си помислих: „Как мога да им помогна по начина, по който бащата на Пабло е помогнал на него? Твърде много време ли беше отминало?“ Като казах молитва в сърцето си, Духът ми нашепна следната дълбока истина: „Никога не е твърде рано и никога не е твърде късно, за да се започне този важен процес“. Веднага разбрах какво означава това. Нямах търпение да се прибера вкъщи. Помолих съпругата ми, Шеръл, да се обади на всичките ни деца и да им каже, че трябва да говорим с тях; че имам да им кажа нещо много важно. Спешността на молбата ми малко ги притесни.
Започнахме с най-голямата ни дъщеря и съпруга й. Казах: „С майка ти искаме да знаеш, че и ние някога сме били на твоята възраст. Бяхме на 31, с малки деца. Имаме идея какво може да ви се случи. Може да срещнете трудности с финансите или здравето. Може да преминете през криза с вярата. Може просто да се претоварите. Когато се случат тези неща, искаме да говорите с нас. Ние ще ви помогнем да се справите с тях. Не искаме да ви се пречкаме, но трябва да знаете, че винаги сме на ваша страна. И докато говорим, искам да ви кажа за едно интервю, което проведох с един млад мъж, на име Пабло“.
След разказа казах: „Не искаме да пропуснете да помогнете на вашите деца и наши внуци да разберат тези важни истини“.
Братя и сестри, сега осъзнавам много повече какво очаква Господ от мен като баща и дядо при установяването на един процес да помогна на семейството си не само да чува, но и да разбира.
Като остарявам, усещам как размишлявам над думите:
Знам, че не мога да върна времето, но знам следното – никога не е твърде рано и никога не е твърде късно – да водим, насочваме и да бъдем с децата си, защото семействата са вечни.
Свидетелствам, че нашият Небесен Отец ни обича толкова много, че е изпратил Своя Единороден Син да води живота на смъртен човек, за да може Исус да ни каже: „Бях на мястото ви, знам какво се случва след това и ще ви помогна да се справите“. Знам, че Той ще направи това. В името на Исус Христос, амин.