Светият Дух като ваш спътник
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Ако живеем достойно, можем да имаме благословията Духът да бъде с нас не само сега, но винаги.
Скъпи братя и сестри, благодарен съм да бъда с вас в този Господен ден на тази обща конференция на Господната Църква. Чувствах, както и вие, Светият Дух да свидетелства за истинността на словата, които бяха изречени и изпети.
Целта ми е да увелича желанието ви и решимостта ви да изисквате дара, обещан на всеки един от нас след кръщението. По време на потвърждаването, ние чуваме следните думи: „Приеми Светия Дух“. От този момент нататък, нашият живот се променя завинаги.
Ако живеем достойно, можем да имаме благословията Духът да бъде с нас не само от време на време, както по време на това изключително преживяване, което имахме днес, но винаги. Вие знаете от молитвата за причастието как това обещание се изпълнява: „О, Боже, Вечний Отче, ние Те молим в името на Твоя Син Исус Христос да благословиш и осветиш този хляб за душите на всички онези, които вземат от него, за да може да ядат във възпоминание на тялото на Твоя Син и Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал.“
И след това идва славното обещание: „за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“ (У. и З. 20:77; курсив добавен).
Винаги да имаме Духа да бъде с нас означава да се радваме на ръководството и напътствието от Светия Дух във всекидневния ни живот. Ние можем, например, да бъдем предупредени от Духа да устоим на изкушението да направим нещо зло.
Дори само поради тази причина е лесно да се види защо Господните служители се опитват да увеличат желанието ни да се покланяме на Бог в събранията ни за причастие. Ако вземаме от причастието с вяра, тогава Светият Дух ще може да предпазва нас и нашите близки от изкушенията, които ни заливат с все по-нарастваща сила и честота.
Спътничеството на Светия Дух прави доброто да бъде по-привлекателно, а изкушението да бъде по-малко завладяващо. Само това е достатъчно да ни направи твърдо решени да бъдем достойни Духът да бъде винаги с нас.
Точно както Светият Дух ни укрепва срещу злото, Той също ни дава силата да различаваме истината от лъжата. Най-важните истини се потвърждават само чрез откровение от Бог. Нашият човешки разум и използването на физическите ни сетива не са достатъчни. Живеем във време, когато и на най-мъдрите ще бъде трудно да различават истината от изкусната измама.
Господ учи Своя апостол Тома, който иска физическо свидетелство за възкресението на Спасителя, като докосва раните Му, че откровението е по-сигурно свидетелство: „Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).
Истините, които показват пътя към Бог, се потвърждават чрез Светия Дух. Не можем да отидем в Свещената горичка и да видим как Отецът и Синът говорят на младия Джозеф Смит. Няма физическо свидетелство или логически аргумент, които да докажат, че Илия е дошъл, както е обещано, за да предаде ключовете на свещеничеството, които сега се държат и упражняват от живия пророк, Томас С. Монсън.
Потвърждението на истината се дава на син или дъщеря на Бог, които са изявили правото да получават Светия Дух. Тъй като лъжи и заблуди могат да ни бъдат сервирани по всяко време, ние се нуждаем от постоянното влияние на Духа на истината, за да ни спести моментите на съмнение.
Докато служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли, Джордж К. Канън ни подтиква постоянно да се стремим Духът да бъде с нас. Той обещава, а също и аз, че ако правим това, „на нас никога няма да ни липсва знание“ за истината, „никога няма да изпитваме съмнение и да се окажем в тъмнина“ и нашата „вяра ще бъде силна, нашата радост … пълна“.
Нуждаем се от постоянната помощ, която произлиза от спътничеството на Светия Дух, и поради друга причина. Смъртта на обичан човек може да дойде неочаквано. Тогава свидетелството на Светия Дух за реалността на любящия Небесен Отец и възкресения Спасител ни дава надежда и утеха при загубата на любим човек. Това свидетелство трябва да бъде с нас, когато смъртта настъпи.
Затова по много причини се нуждаем от постоянното спътничество на Светия Дух. Ние го желаем, от опит знаем, че не е лесно то да бъде поддържано. Всеки от нас във всекидневието си има мисли, думи или действия, които могат да изгонят Светия Дух. Господ ни учи, че Светият Дух ще бъде наш постоянен спътник, когато сърцата ни са изпълнени с милосърдие и когато добродетелта непрестанно украсява мислите ни (вж. У. и З. 121:45).
За хората, на които им е трудно да постигнат високите изисквания за достойнство, за да могат да имат спътничеството на Духа, предлагам следното насърчение. Имало е случаи, когато сте чувствали влиянието на Светия Дух. Може да се е случило днес.
Може да се отнасяте към такива моменти като към семето на вярата, което Алма описва (Вж. Алма 32:28). Посадете всеки един от тях. Може да направите това, като последвате подтиците, които чувствате. Най-ценното вдъхновение за вас ще бъде да знаете какво Бог би искал да правите. Ако е да платите десятък или да посетите скърбящ приятел, трябва да го направите. Каквото и да е, направете го. Когато показвате желанието си да се подчините, Духът ще ви праща повече внушения за това какво иска Бог да направите за Него.
Когато се подчинявате, внушенията от Духа ще идват по-често, приближавайки се по-близо и по-близо до постоянното спътничество. Силата ви да избирате праведно ще нараства.
Може да знаете кога тези внушения да действате за Него са от Духа и кога са ваши собствени желания. Когато внушенията са в хармония със словата на Спасителя и на Неговите живи пророци и апостоли, тогава може да изберете да ги последвате с увереност. Тогава Господ ще изпраща Своя Дух да ви посещава.
Например, ако получите духовно внушение да освещавате Господния ден, особено когато това изглежда трудно, Бог ще изпраща Своя Дух да ви помага.
Баща ми преди години получил такава помощ, когато работата му го отвела в Австралия. Той бил сам в неделя и искал да вземе от причастието. Не могъл да намери информация за събрания на светии от последните дни. Затова започнал да върви. На всяка пресечка се молел да знае накъде да завие. След като в продължение на един час вървял и завивал, той спрял, за да се помоли отново. Почувствал внушение да завие по една от улиците. Скоро започнал да чува пеене от партерния етаж на жилищна сграда наблизо. Погледнал през прозореца и видял няколко човека да седят до маса, покрита с бяла покривка и с подноси за причастието на нея.
Това може да не изглежда много за вас, но за него било нещо удивително. Той знаел, че обещанието в молитвата за причастие е изпълнено: „да си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“ (У. и З. 20:77).
Това е само един пример за случай, когато той се е молил и след това е вършил това, което Светият Дух му казва, че Бог иска от него. Той продължи по този начин през годините, така както ще постъпваме вие и аз. Никога не говореше за духовността си. Просто продължаваше да прави малките неща за Господ, които беше подтикнат да направи.
Винаги, когато някоя група от светии от последните дни го помолеше да говори пред тях, той го правеше. Нямаше значение дали са 10 или 50 човека или колко изморен се чувстваше. Даваше свидетелството си за Отца, Сина и Светия Дух винаги, когато Духът го подтикваше.
Най-висшите му призования в Църквата бяха във висшия съвет на кол Боневил Юта, където плевеше фермата на кола и преподаваше в Неделното училище. С течение на годините, когато се нуждаеше от Светия Дух, Той беше негов спътник.
Стоях до баща си в една болнична стая. Майка ми, омъжена за него от 41 години, лежеше в леглото. Наблюдавахме я в продължение на часове. Започнахме да забелязваме, че израженията на болка изчезват от лицето й. Пръстите на ръцете й, свити в юмруци до тогава, се отпуснаха. Ръцете й се успокоиха до тялото.
Болките от десетилетия борба с рака приключваха. Видях на лицето й изражение на мир. Тя направи няколко къси вдишвания, последва последно дихание и повече не помръдна. Стояхме и чакахме да видим дали ще се появи дишане.
Накрая баща ми каза тихо: „Едно малко момиче си отиде у дома“.
Той не проля сълзи. Това беше така, защото Светият Дух много отдавна му бе дал ясна представа за майка ми, коя е тя, откъде идва, каква е станала и къде отива. Духът му беше свидетелствал много пъти за съществуването на любящ Отец в небесата, за Спасител, който бе разчупил силата на смъртта и за реалността на храмовото му запечатване със съпругата и семейството му.
Духът отдавна го бе уверил, че нейната доброта и вяра я правят достойна да се завърне в небесния дом, където ще си я спомнят като чудесно дете с големи обещания и където с чест ще бъде приветствана с добре дошла.
За баща ми, това бе повече от надежда. Светият Дух бе направил това реалност за него.
Някои хора могат да кажат, че думите му и картините в ума му за небесен дом са само самозалъгване, размътено мислене на съпруг в момент на голяма загуба. Но той знаеше вечната истина по единствения начин, по който е възможно да се знае.
Той бе учен, който търсеше истини за физическия свят през целия си живот на възрастен. Използваше инструментите на науката достатъчно добре, че да бъде почитан от колегите му по света. Много от това, което той постигна в химията, идва от способността му да вижда в ума си молекулите как се движат и след това да потвърждава видяното чрез експерименти в лабораторията.
Но той последва друг път, за да открие истините, които имаха най-голямо значение за него и за всеки един от нас. Само чрез Светия Дух можем да видим хората и събитията така, както Бог ги вижда.
Този дар продължи да се проявява в болницата, след като съпругата му почина. Събрахме вещите на майка ми, за да ги занесем у дома. Но баща ми спираше, за да благодари на всяка медицинска сестра или доктор, които срещахме по пътя към колата. Спомням си как чувствах, с малко раздразнение, че вместо това трябва да се стремим да бъдем сами със своята скръб.
Сега разбирам, че той виждаше нещата по начин, по който само Светият Дух може да му ги е показал. Той виждаше в тези хора ангели, изпратени от Бог да се грижат за любимата му съпруга. Самите те вероятно са мислели за себе си като работници в здравеопазването, но баща ми им благодареше за тяхната служба от името на Спасителя.
Влиянието на Светия Дух продължи да бъде с него и когато се върнахме в дома на родителите ми. Поговорихме няколко минути във всекидневната. Но баща ми се извини и влезе в близката спалня.
След няколко минути той се върна във всекидневната. Беше приятно усмихнат. Дойде при нас и ни каза тихо: „Безпокоях се да не би Милдред да пристигне в света на духовете и да се почувства сама. Помислих си, че може да се изгуби в тълпата.“
След това каза радостно: „Току що се помолих. Знам, че Милдред е добре. Майка ми е там да я посрещне.“
Спомням си как се усмихнах, като го чух да казва това, представих си баба ми, тичаща с късите си крака, бързаща сред тълпата, за да е сигурна, че ще е там да посрещне и прегърне снаха си, когато тя пристигне.
Една от причините баща ми да търси и получава такава утеха е това, че той винаги се е молил с вяра, още от детството си. Беше свикнал да получава отговори, които идваха в сърцето му, за да му дават утеха и напътствие. Освен че имаше навика да се моли, той познаваше Писанията и словата на живите пророци. Така че разпознаваше познатите нашепвания на Духа, които вие може да сте усетили днес.
Спътничеството на Духа се проявяваше при него като повече от утешение и напътствие. То го променяше чрез Единението на Исус Христос. Когато приемем обещанието да имаме Духа винаги с нас, Спасителят може да извърши пречистването нужно за вечен живот, което е най-големият дар (вж. У. и З. 14:7).
Помните следните слова на Спасителя: „Сега, тази е заповедта: Покайте се, вие, от всички земни краища, елате при Мене и бъдете кръстени в Моето име, за да може да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене в последния ден“ (3 Нефи 27:20).
Тези заповеди идват заедно със следното Господно обещание:
„И сега, истина, истина, ти казвам, уповавай се на онзи Дух, който води към вършене на добро – да, да се действа справедливо, да се ходи смирено, да се съди праведно; и това е Моят Дух.
Истина, истина, ти казвам, Аз ще ти дам от Моя Дух, който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост“ (У. и З. 11:12–13).
Давам ви своето свидетелство, че Бог Отец живее, че Възкръсналият Исус Христос води Своята Църква, че Томас С. Монсън държи всички ключове на свещеничеството и че откровението чрез Светия Дух напътства и укрепва Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и нейните смирени членове.
Свидетелствам ви също, че тези прекрасни мъже, които ни говориха днес като свидетели на Господ Исус Христос и като членове на Кворума на дванадесетте апостоли, са призовани от Бог. Знам, че Духът е вдъхновил президент Монсън да ги призове. И докато слушахте тях и техните свидетелства, Светият Дух ви потвърди това, което аз сега ви казвам. Те са призовани от Бог. Подкрепям ги и ги обичам и знам, че Господ ги обича и подкрепя в тяхната служба. И го правя в името на Исус Христос, амин.