Да си спомнят винаги за Него

От старейшина Клаудио Р. М. Коста

от Седемдесетте

Обичам да изучавам и да размишлявам за живота на Този, който дава всичко за мен и за всички нас.

Обичам детския химн, който гласи:

„Разкажи ми истории за Исус, които искам да чуя,
нещата, за които бих Го питал, ако беше тук.
Сцените край пътя, разказите за морето,
историите за Исус, разкажи ми ги ти“.

Вярвам, че започването на една традиция за разказване на истории за Исус на нашите деца и семейства е един много специален начин да освещаваме Господния ден в нашите домове.

Това със сигурност ще създаде специално усещане у дома и ще даде на нашето семейство примери от Самия Христос.

Обичам да изучавам и да размишлявам за живота на Този, който дава всичко за мен и за всички нас.

Обичам да чета откъси от Писанията за Неговия безгрешен живот, след като прочета стиховете, които разказват за събитията, които Той преживява, затварям очи и се опитвам да си представя тези свещени моменти, които ме учат и укрепват духовно.

Моменти като:

Когато Той плюе на земята и като прави кал, помазва слепия и му казва: „Иди, умий се в къпалнята Силоам“. И мъжа се подчинява, измива се и проглежда.”
Когато Той изцелява жената, която има проблем с кръвотечението, и докосва края на дрехата Му с вярата, че дори само като Го докосне ще се излекува.
Когато Той идва при Своите ученици, ходейки по езерото.
Когато отива с учениците по пътя за Емаус и им тълкува Писанията.
Когато се явява на хората в Америка и им казва да отидат при Него и да докоснат с ръце страните Му, да усетят белезите от гвоздеите по ръцете и нозете Му, за да знаят, че Той е „Богът Израилев и Богът на цялата земя и че (бил) предаден на смърт заради греховете на света“.

Радвам се, като знам, че има родители, които разказват на децата си за Христос. Забелязах това, когато наблюдавам децата в Църквата, в програмите на Неделното училище и при други случаи.

Благодарен съм за моите родители за това, че ме учиха за Христос. Продължавам да виждам как примерът на Спасителя помага на скъпата ми съпруга и мен, докато ние учим нашите деца.

Сърцето ми се изпълва с радост, когато видя децата ми да разказват истории за Христос на моите внуци. Напомня ми на един от моите любими стихове в 3 послание на Йоан, глава първа, стих 4-ти, където четем: „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чеда ходят в истината.“ А защо не и нашите внуци?

Благодарен съм за нашите ръководители, които непрестанно ни проповядват за Христос, за освещаването на Господния ден и вземането от причастието всяка неделя в почит на Спасителя.

Радваме се много повече на неделята и причастието, когато изучаваме истории за Христос. Като правим това, създаваме традиции, които изграждат нашата вяра и свидетелство и защитават нашето семейство.

Преди няколко седмици, докато изучавах отново посланието, което президент Ръсел М. Нелсън отправи на последната обща конференция, и докато размишлявах за Господния ден, аз усетих дълбока благодарност за благословията и привилегията да имам възможност да взимам от причастието. За мен причастието е много тържествен, свещен и духовен момент. Наистина се наслаждавам на събранието за причастие.

Размишлявайки, внимателно изучавах благословиите на хляба и на водата. Четох и дълбоко размишлявах върху молитвите и обреда на причастието. Започнах да се връщам отново в ума и в сърцето си към събитията, свързани с причастието.

Задълбочено размишлявах за деня, първия ден от празника на безквасните хлябове, когато Исус, в отговор на въпроса на Своите ученици къде да Му приготвят да отпразнува Пасхата, им отговаря с думите: „Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.“

Опитах се да си представя как учениците купуват храна и внимателно приготвят масата, за да ядат с Него в този специален ден: маса за 13 човека, за Него и Неговите дванадесет ученика, които обича.

Плаках, когато си представих Христос да се храни с тях, заявявайки: „Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“.

Мислих за наскърбените ученици, които Го питат: „Да не съм аз, Господи?“

Когато Юда Му задава същия въпрос, Той спокойно отговаря: „Ти каза“.

Можех да си представя ръцете, които са лекували, успокоявали, поучавали и благославяли, как разчупват хляба и Исус им казва: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“

След това Той взима чаша пълна с вино, благодари и им подава чашата с думите: „Пийте от нея всички: защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете.“

В моите мисли, аз погледнах учениците един по един и видях в очите им тяхната тревога за Учителя, когото те обичат толкова много. Сякаш бях седнал там с тях, наблюдавайки всичко. Усетих неописуема болка в сърцето си, изпълнено с мъка и тъга заради това, което Той щеше да изпита за мен.

Душата ми бе пълна с непреодолимо желание да бъда по-добър човек. С покаяние и тъга трескаво пожелах да мога да избегна разливането дори на няколко капки от Неговата кръв, пролята в Гетсимания.

След това се замислих за причастието, което вземаме всяка седмица в Негова памет. През това време размишлявах над всяка дума от благословиите на хляба и водата. Дълбоко размишлявах върху словата: „И си спомнят винаги за Него“ в благословията на хляба, и „че си спомнят винаги за Него“ в благословията на водата.

Размишлявах какво означава да „си спомнят винаги за Него“.

За мен това означава:

Да помня Неговия доземен живот, когато Той създава тази прекрасна планета.
Да помня Неговото скромно рождество в яслите във Витлеем, Юдея.
И да помня, когато, макар само момче на 12 години, Той учи и проповядва на законоучителите в храма.
Да помня, когато Той се оттегля в пустинята, за да се подготви за земното Си служение.
Да помня, когато Той се преобразява пред Своите ученици.
Да помня, когато Той въвежда причастието, по време на Последната вечеря с тях.
И да не забравям, когато Той отива в Гетсиманската градина и изстрадва толкова много там за нашите грехове, болки, разочарования, болести, че кърви от всяка пора.
Да помня, когато, след толкова много страдание и силна болка, дори още в Гетсимания, Той е предаден с целувка от един от учениците, когото нарича приятел.
Да помня, когато Той е отведен при Пилат и Ирод, за да бъде съден.
И да не забравям, когато Той е унижаван, удрян, заплюван, блъскан и бит с камшик, който разкъсва плътта Му.
И когато короната от тръни е грубо положена на главата Му.
Да помня, че Той трябва да носи собствения Си кръст към Голгота, и че е прикован с гвоздеи там на кръста, където изстрадва всяка физическа и духовна болка.
И да не забравям, когато е на кръста, с душа пълна с милосърдие, Той поглежда онези, които Го разпъват и после поглежда към небето, молейки се: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“.
Да помня, когато Той, знаейки че е изпълнил Своята мисия да спаси цялото човечество, предава Духа Си в ръцете на Неговия Отец, нашия Отец.
Да не забравям Неговото възкресение, което осигурява нашето собствено възкресение и възможността да живеем до Него във вечността, в зависимост от нашите избори.

Не само това, размишляването върху причастните молитви и специалните им думи, изпълнени с толкова смисъл, ми напомня колко прекрасно е да получим обещанието по време на благословията на причастието, че когато винаги Го помним, ние винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас.

Вярвам, че Господ има свой план за това кога да дава откровение. Разбрах това много ясно, докато изучавах Еклисиаст 3:1, 6, където четем:

„Има време за всяко нещо, и срок – за всяка работа под небето: …

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне“.

Причастието е също така и време Небесният Отец да ни учи за Единението на Неговия Възлюбен Син - нашия Спасител Исус Христос, а за нас е време да получим откровение за това. Време е да „хлопа(ме), и (да ни) се отвори“, да поискаме и да получим това познание. Време е с благоговение да поискаме от Бог това познание. И ако го направим, аз не се съмнявам, че ще получим това познание, което ще благослови неизмеримо нашия живот.

Обичам Господния ден, причастието и това, което те означават. Обичам Спасителя с цялата си душа. В името на Исус Христос, амин.