Не бойте се, само вярвайте
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Когато избираме да вярваме, да упражняваме вяра за покаяние и да следваме нашия Спасител, Исус Христос, ние отваряме духовните си очи за великолепие, което едва можем да си представим.
Вавилон и Даниил
Преди 2 600 години, Вавилон е най-великата световна сила. Един древен историк описва стените на Вавилон, които заобикаляли града, като 90 м високи и 25 м широки. „По величественост – пише той – няма друг град, който да се сравнява … с този“.
В своя апогей, Вавилон е световен център за образование, закони и философия. Военната му сила е несравнима. Тя разбива силата на Египет. Превзема, опожарява и плячкосва асирийската столица Ниневия. Лесно превзема Ерусалим и отвежда най-добрите и най-умните чеда на Израил във Вавилон, за да служат на цар Навуходоносор.
Един от тези пленници е млад мъж на име Даниил. Мнозина учени смятат, че Даниил е на някъде между 12 и 17-годишна възраст по това време. Помислете върху това, мои обични носители на Аароновото свещеничество: Даниил най-вероятно е на ваша възраст, когато е бил отведен в царския двор, за да бъде образован по езиците, законите, религията и науките на светския Вавилон.
Можете ли да си представите какво би било насила да ви вземат от вкъщи, да вървите пеш 800 км до някакъв си непознат град, и да бъдете обучени в религията на вашите врагове?
Даниил бил отгледан като последовател на Йехова. Вярвал и почитал Бога на Авраам, Исаак и Яков. Изучавал словата на пророците и познавал Божиите дела с човека.
И тогава, на много млада възраст, той става затворник и ученик във Вавилон. Натискът върху него сигурно е бил огромен за това да изостави старите си вярвания и да приеме тези на Вавилон. Но той останал верен на своята вяра – в слово и на дело.
Мнозина от вас знаят какво е чувството да защитаваш непопулярна истина. Според днешния жаргон в Интернет, ние можем да бъдем „изгорени“, от хората, които не са съгласни с нас. Но Даниил не просто рискува да бъде подложен на обществен присмех. Във Вавилон, хората които противоречат на религиозните власти съвсем буквално са изгаряни. Просто попитайте приятелите на Даниил – Седрах, Мисах и Авденаго.
Не знам дали е било лесно за Даниил да бъде вярващ в подобна среда. Някои хора биват благословени с вярващо сърце – за тях вярата изглежда да идва като дар от Небесата. Но си представям, че Даниил е бил много подобен на нас, трябвало е да се труди за свидетелството си. Уверен съм, че Даниил прекарвал часове наред, коленичил в молитва, отправял въпросите и страховете си на олтара на вярата, и чакал Господ да го дари с разбиране и мъдрост.
И Господ наистина го благославя. Въпреки че вярата му е поставяна под въпрос и осмивана, той остава верен на това, за което от собствен опит знае, че е истинно.
Даниил вярва. Даниил не се съмнява.
И тогава една вечер, цар Навуходоносор сънува сън, който разтревожва ума му. Той събира своята свита от учени и съветници и изискал от тях да му опишат съня, както и да разгадаят неговия смисъл.
Разбира се, те не успяват да направят това. „Никой не може това, което желаете“ – умолявали те. Но това само разгневява Навуходоносор още повече и той заповядва всички мъдреци, чародейци, астролози и съветници да бъдат нарязани на парчета – включително и Даниил и останалите млади ученици от Израил.
Тези от вас, които са запознати с книгата на Даниил, знаят какво се случва след това. Даниил моли Навуходоносор за още малко време, и той и верните му другари се обръщат към източника на тяхната вяра и морална сила. Те се обръщат към Бог и молят за божествена помощ в този критичен момент в своя живот. И „(т) огава тайната се откри на Даниил в(ъв) … видение“.
Даниил, младото момче от един превзет народ – на който са се подигравали и бил преследван за това, че вярва в странната си религия – застава пред царя и му открива неговия сън и значението му.
От този ден насетне, като пряк резултат от неговата вярност към Бог, Даниил става доверен съветник на царя, известен в цял Вавилон със своята мъдрост.
Момчето, което вярва и живее според вярата си, се превръща в Божий човек. В пророк. В княз на праведността.
Ние като Даниил ли сме?
На всички нас, носителите свещеничеството Божие, аз задавам въпроса: Ние като Даниил ли сме?
Постоянстваме ли в своята вярност към Бог?
Прилагаме ли на практика това, в което вярваме, или сме християни само за неделя?
Нашите действия отразяват ли ясно това, в което твърдим, че вярваме?
Помагаме ли на „бедните и нуждаещите се, болните и огорчените“?
Приказваме ли само, или с ентусиазъм вършим делото?
Братя, на нас ни е дадено много. Учени сме на истините на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Поверена ни е властта да помагаме на нашите ближни и да изграждаме Божието царство на земята. Живеем във време на изобилна духовна сила. Разполагаме с пълнотата на истината. Имаме ключовете на свещеничеството, с които да запечатваме на земята и в Небесата. Светите Писания и ученията на живите пророци и апостоли ни се дават както никога преди.
Мои скъпи приятели, нека не се отнасяме лекомислено към тези неща. С тези благословии и привилегии идват и големи отговорности и задължения. Нека ги изпълняваме.
Древният град Вавилон е в развалини. Блясъкът му отдавна е преминал. Но светските и нечестиви неща на Вавилон продължават да живеят. Сега се пада на нас да живеем като вярващи в един безверен свят. Ние имаме предизвикателството всеки ден да прилагаме принципите на възстановеното Евангелие на Исус Христос и да живеем верни на Божиите заповеди. Трябва да устояваме на натиска от страна на хората около нас, да не се впечатляваме от популярни тенденции или лъжепророци, подигравките на безбожните, изкушенията на злия и нашия собствен мързел.
Само си помислете върху това. Колко по-лесно е щяло да бъде за Даниил просто да следва Вавилонските нрави? Можел е да пренебрегне ограничителния начин на поведение, който Бог дава на чедата на Израил. Можел е да пирува с изкусната храна, предоставена от царя, и да се отдава на светските удоволствия на естествения човек. Щял е да избегне присмеха.
Щял е да бъде харесван.
Щял е да бъде приет.
Пътят му е можел да бъде много по-безпроблемен.
И, разбира се, това е щяло да продължи до момента, в който царят изиска тълкувание на съня си. Тогава Даниил е щял да си даде сметка, че подобно на останалите „мъдреци“ от Вавилон, той е изгубил връзка с истинския източник на светлина и мъдрост.
Даниил издържа на своя изпит. Нашият все още продължава.
Смелостта да вярваме
Сатана, нашият противник, иска да се провалим. Той разпространява лъжи като част от усилието си да унищожава нашата вяра. Той лукаво твърди, че онзи, който се съмнява, скептикът, невярващият, е мъдър и интелигентен, а хората, вярващи в Бог и Неговите чудеса са наивни, слепи и с промити мозъци. Сатана ще ни казва колко е модерно да се съмняваме в духовните дарби и ученията на истинските пророци.
Искам да помогна на всеки човек да разбере следната проста истина: ние вярваме в Бог заради нещата, които знаем със сърцето и ума си, а не заради нещата, които не знаем. Духовните ни преживявания понякога са твърде свещени, за да бъдат обяснени със светски термини, но това не означава, че те не са реалност.
Небесният Отец е подготвил духовно пиршество за Своите чеда, предлагайки им всичката изкусна храна, която могат да си представят – и при все това, вместо да се наслаждават на тези духовни дарове, невярващите са доволни да наблюдават отстрани, като сърбат от чашите си скептицизъм, съмнение и неуважение.
Как може човек да живее доволен от светлината от свещта на собственото си разбиране, когато, обръщайки се към нашия Небесен Отец, той би могъл да усети яркото слънце на духовно знание, което ще разшири кръгозора му с мъдрост и изпълни душата му с радост?
Когато вие и аз разговаряме с околните относно вяра и убеждения, не чуваме ли често: „Иска ми се да вярвах като теб?“
В това твърдение се крие още една от измамите на Сатана: че вярата е достъпна само за някои хора, а за други не. Вярата не е някаква магия. По-скоро да желаем да вярваме е първата необходима стъпка! Бог не гледа на лице. Той е вашият Отец. Иска да общува с вас. Но за това се изисква малко научно любопитство – да изпитаме словото Божие – и да упражним частица вяра. Изисква се и малко смирение. Също така са нужни благоразположено сърце и непредубеден ум. Нужно е търсене, в пълния смисъл на думата. И вероятно най-трудното от всичко, нужно е търпение и очакване на Господ.
Ако не полагаме усилия да повярваме, ние сме подобни на човек, който изключва прожектора и след това хвърля вината върху него, затова че не свети.
Наскоро бях изненадан и натъжен да чуя как един носител на Аароновото свещеничество се гордееше с това, че се е отдалечил от Бог. Той каза: „Ако Бог ми се открие, тогава ще повярвам. В противен случай, ще намирам истината, разчитайки на собственото си разбиране и разум, които да озаряват пътя пред мен“.
Не познавам сърцето на този млад мъж, но не можех да се стърпя да не го съжалявам. Колко лесно бе отхвърлил даровете, предлагани му от Господ. Този млад мъж беше издърпал кабела на прожектора и изглеждаше самодоволен от умната си забележка, че няма светлина.
За нещастие, това изглежда е доста популярно отношение в наши дни. Ако можем да прехвърлим топката в Божиите ръце за доказателство, ние си мислим, че това ни извинява от приемането на Божиите заповеди на сериозно, както и от приемането на отговорност за взаимоотношението ни с нашия Небесен Отец.
Братя, нека бъда ясен: няма нищо благородно или впечатляващо в това да не вярваме. Скептицизмът е лесен – всеки го може. Изпълненият с вяра живот е това, което изисква морална сила, отдаденост и смелост. Хората, които се държат здраво за вярата, са много по-забележителни от хората, които се поддават на съмнението с появата на загадъчни въпроси или притеснения.
Но нас не трябва да ни изненадва, че вярата не е ценена от обществото. Светът има дълга история на отхвърляне на всичко, което е неразбираемо за него. И особено се затруднява да разбира нещата, които не вижда. Но само защото не можем да видим нещо с физическите си очи, това не означава, че то не съществува. Наистина, „в небесата и на земята има повече неща … от мечтите“ в нашите учебници, научни журнали и светски философии“. Вселената е изпълнена с чудеса, дълбоки и удивителни – неща, които могат да бъдат доловени единствено чрез духовните очи.
Обещанието за вяра
Когато избираме да вярваме, да упражняваме вяра за покаяние и да следваме нашия Спасител, Исус Христос, ние отваряме духовните си очи за великолепие, което едва можем да си представим. Така нашето убеждение и вяра ще стават по-силни, и ще можем да виждаме още повече.
Братя, свидетелствам, че дори и в най-трудните моменти, Спасителят ще ви каже, така както го е направил за един притеснен баща на улицата в Галилея, „Не бой се, само вярвай“.
Можем да избираме да вярваме
Защото във вярата ние откриваме зората на светлината.
Поради нашата вяра, ние никога не ще гладуваме, никога не ще жадуваме. Даровете на благодатта Божия ще ни помагат да бъдем предани на нашата вяра и ще изпълват душата ни подобно на „извор на вода, която извира за вечен живот“. Ще изпитваме истинна и вечна радост.
Ето защо, мои скъпи братя, мои възлюбени братя в Божието свещеничество:
Имайте смелостта да вярвате.
Не бойте се, само вярвайте.
Застанете до Даниил.
Моля се всеки един от нас – млад и стар – да намерим подновена сила, смелост и желание да вярваме. В името на Исус Христос, нашият Учител, амин.