„Избрани да дават свидетелство за Моето име“

От старейшина Дейвид А. Беднар

от Кворума на дванадесетте апостоли

Прекрасно е да имаме по-възрастни мъже с голяма духовна зрялост и здрав разум, служещи на висши ръководни позиции във възстановената църква на Исус Христос.

През 1996 г. президент Гордън Б. Хинкли дава интервю пред телевизионното предаване „60 минути“ на една от националните телевизии на САЩ. Водещият Майк Уолас е опитен и неотстъпчив журналист и задава въпроси на президент Хинкли по няколко важни теми.

Към края на интервюто г-н Уолас отбелязва: „Има хора, които казват: „Това е геронтокрация. Това е църква, ръководена от стари хора.“

На което президент Хинкли отговаря весело и без колебание: „Не е ли чудесно да имаме зрял човек начело, разсъдлив човек, който не е блъскан и завличан от всеки вятър на учение?“ (излъчване на 7 апр. 1996 г.)

Целта ми е да обясня защо наистина е чудесно да имаме възрастни хора с голяма духовна зрялост и здрав разум да служат на висши ръководни постове във възстановената Църква на Исус Христос – и защо трябва да „чува(ме)“ и да се „вслушваме“ (Мосия 2:9) в ученията на мъжете, които Господ е избрал „да дават свидетелство в (Неговото) име … сред всички народи, племена, езици и люде“ (У.и З. 112:1).

Моля се всички да сме назидавани от Светия Дух, докато заедно разглеждаме тази важна тема.

Урок за цял живот

Говоря по този въпрос от несъмнено различна позиция. За последните 11 години бях най-младият член на Дванадесетте, по отношение на биологична ми възраст. През годините на моята служба средната възраст на мъжете, служещи в Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли беше 77 години – най-голямата средна възраст на апостолите през последния 11-годишен интервал от време на тази диспенсация.

Бил съм благославян от колективният апостолски, личен и професионален опит и прозрение на членовете на кворума, с които служа. Един пример от съвместното ми служение със старейшина Робърт Д. Хейлз подчертава забележителните възможности за учение и служба, които ми дадоха тези ръководители.

Преди няколко години прекарах един неделен следобед със старейшина Хейлз в дома му, понеже той се възстановяваше след сериозно заболяване. Разговаряхме за нашите семейства, отговорностите ни като членове от кворума и за значими преживявания.

В един момент аз попитах старейшина Хейлз: „Вие сте успял съпруг, баща, спортист, пилот, бизнесмен и Църковен ръководител. Какви уроци научихте, докато постепенно остарявахте и физическите ви способности ставаха по-ограничени?“

Старейшина Хейлз се замисли за момент и отговори: „Когато не можеш да правиш каквото винаги си правил, тогава правиш само това, което има най-голямо значение.“

Бях поразен от простотата и изчерпателността на отговора му. Моят обичан приятел и апостол сподели с мен урок за цял живот – урок, научен от тежките изпитания на физическо страдание и духовно търсене.

Човешки ограничения и слабости

Ограниченията, които са естествено последствие от остаряването, могат да станат забележителен източник на духовно познание и прозрение. Причините, които много хора може да вярват, че ограничават ефективността на тези служители, могат да се превърнат в някои от техните най-силни страни. Физическите ограничения могат да разширят разбирането им. Ограничената издръжливост може да избистри приоритетите. Неспособността да се извършват много неща може да насочи вниманието към няколко неща от най-голямо значение.

Някои хора предполагат, че са необходими по-млади и по-енергични ръководители в Църквата, за да се справят ефективно със сериозните предизвикателства на съвременния ни свят. Но Господ не използва съвременна философия и практика на ръководство, за да постигне целите Си (вж. Исаия 55:8–9). Можем да очакваме, че президентът на Църквата и други висши ръководители ще бъдат по-възрастни и духовно опитни мъже.

Разкритият от Господ образец за ръководство чрез съвети в Неговата Църква ограничава влиянието на човешките слабости. Интересно е да се знае, че смъртните ограничения при тези мъже всъщност затвърждават божествения източник на откровенията, които ни се дават чрез тях. Наистина, тези мъже са призовани от Бог чрез пророчество (вж. Символа на вярата 1:5).

Образец за подготовка

В живота на тези мои братя съм могъл да видя причината, поради която Господ призовава по-възрастни мъже със зрялост и преценка да служат на висшите ръководни постове в Църквата. Тези мъже са имали достъп до обучение от страна на Господ за по-дълъг период от време, те представляват Господ, служат Му и Го обичат. Те са се научили да разбират божествения език на Светия Дух и Господните начини за получаване на откровения. Тези обикновени мъже са преминали през съвсем необикновен процес на развитие, който е изострил проницателността им, повлиял е върху прозрението им, създал е в тях любов към хората от всички народи и обстоятелства и е потвърдил истинността на Възстановяването.

Наблюдавал съм многократно как тези мои братя с вяра и усърдие се стремят да изпълняват и увеличават своите отговорности, докато се борят със сериозни физически проблеми. Тези мъже на са подминати от несгодите. Вместо това те са благославяни и укрепвани да продължават напред с доблест, докато преодоляват своите страдания.

Служейки заедно с тези представители на Господ, аз научих, че тяхното най-голямо желание е да разпознават и вършат волята на Небесния ни Отец и на Неговия възлюбен Син. Докато се съветваме заедно, ми е било давано вдъхновение, което показва, че те са получавали светлина и истина далеч надхвърлящи човешките разум, разсъждения и опит. Когато сме работили в единство върху сложни проблеми, нашето колективно разбиране по въпроса се е увеличавало по невероятни начини чрез силата на Светия Дух.

Благословен съм да наблюдавам всекидневно индивидуалните способности и благородните характери на тези ръководители. Някои хора считат човешките недостатъци на братята за обезпокояващи и намалящи вярата. За мен тези несъвършенства са насърчаващи и усилващи вярата.

Допълнителен урок

Свидетел съм как шестима от моите братя преминаха през физическата смърт към нови отговорности в света на духовете: президент Джеймс Е. Фауст, президент Гордън Б. Хинкли, старейшина Джозеф Б. Уъртлин, старейшина Л. Том Пери, президент Бойд К. Пакър и старейшина Ричард Г. Скот.

Тези доблестни Братя посветиха „изцяло душите си“ (Омний 1:26), за да свидетелстват за името на Исус Христос по целия свят. Ученията, които те ни оставиха, са безценни.

Тези служители споделиха с нас в последните години от своето земно служение силни духовни послания, като обобщение на уроци, научени от десетилетия на отдадено служение. Тези ръководители ни дадоха истини от голяма стойност във време, когато някои хора вярват, че те ще са най-непродуктивни.

Обмислете последните учения на велики пророци от Писанията. Например Нефи завършва летописа си със следните думи: „защото така ми заповяда Господ и аз трябва да се подчинявам“ (2 Нефи 33:15).

Към края на живота си, Яков съветва:

„Покайте се и влезте през стеснената порта, и постоянствайте в пътеката, която е тясна, докато получите вечен живот.

О, бъдете мъдри, какво повече мога да кажа?“ (Яков 6:11–12).

Мороний завършва работата си по подготовка на плочите в очакване с надежда за Възкресението: „Скоро ще отида да почивам в рая Божий, докато моят дух и тяло не бъдат събрани отново и не бъда доведен тържествуващ през въздуха, за да ви посрещна пред приятния съд на Великия Иехова, Вечния Съдия на живи и на мъртви“ (Мороний 10:34).

Вие и аз сме благословени да учим от прощалните учения и свидетелства на пророци и апостоли, светии от последните дни. Имената днес не са Нефи, Яков и Мороний – това са президент Фауст, президент Хинкли, старейшина Уъртлин, старейшина Пери, президент Пакър и старейшина Скот.

Не твърдя, че последните послания на тези възлюбени мъже са най-ценните или важните за времето на тяхното служение. Въпреки това, натрупаната съвкупност от тяхното духовно обучение през годините и жизненият им опит дават възможност на тези ръководители да подчертаят вечни истини с абсолютна истинност и голяма пронизваща сила.

В последното си обръщение на общата конференция през април 2007 г., президент Фауст заявява:

„Спасителят е предоставил на всички нас ценен мир чрез Своето Единение, но можем да го получим само ако сме готови да отхвърлим отрицателните чувства на гняв, злоба или отмъщение. …

С цялото си сърце и душа, аз вярвам в изцелителната сила, която можем да получим, ако следваме съвета на Спасителя „да прощаваме на всички човеци“ (У. и З. 64:10)“. („Изцеляващата сила на опрощението“, Лиахона, май 2007 г., с. 69)

Посланието на президент Фауст е въздействащ урок за цял живот от човек, когото обичам, и един от най-склонните да прощават мъже, които някога съм познавал.

Президент Хинкли свидетелства на своята последна обща конференция през октомври 2007 г.: „За вас аз днес тържествено потвърждавам моето свидетелство за призованието на Пророка Джозеф Смит и неговите дела, за запечатването на неговото свидетелство с кръвта му като мъченик на вечната истина. … Пред нас стои така важният въпрос дали да приемем истината за Първото видение и това, което е последвало след него. Валидността на тази Църква се основава на реалността на това събитие. Ако то е истинно, а аз свидетелствам че е така, тогава делото, с което сме заети, е най-важното дело на земята“ („Камъкът, отсечен от планината“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 86).

Свидетелството на президент Хинкли потвърждава въздействащ урок за цял живот, от един мъж, когото обичам и за когото знам, че е пророк Божий.

Старейшина Уъртлин изнесе последното си послание на общата конференция през октомври 2008 г.

„Още помня съвета (на майка ми), даден ми в онзи далечен ден, когато отборът ми загуби един футболен мач: „Каквото и да става, харесвай го.“

… Несгодата, ако се справяме с нея правилно, може да бъде благословия в живота ни. …

Ако дирим хумора, стремим се към вечната перспектива, разбираме принципа на отплатата и се доближаваме повече до нашия Небесен Отец, можем да устоим на трудности и изпитания. Можем да кажем като моята майка: „Каквото и да става, харесвай го.“ („Каквото и да става, харесвай го“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 28).

Посланието на старейшина Уъртлин отново е урок за цял живот от един мъж, когото обичам и който беше жива проповед за преодоляването на трудности чрез вяра в Спасителя.

Старейшина Пери застана на този амвон точно преди шест месеца. Тогава ние не можехме да си представим, че това ще е последното му свидетелството на обща конференция.

„Позволете ми да свидетелствам (а моите девет десетилетия на тази земя напълно ми дават правото да кажа това), че колкото повече остарявам, толкова повече осъзнавам, че семейството е центърът на живота и ключът към вечно щастие.

Благодаря за съпругата ми, за децата ми, за внуците ми и за правнуците ми, а също и за … всички близки роднини, които правят живота ми толкова благословен и да, дори вечен. За тази вечна истина аз давам своето най-силно и свещено свидетелство“ („Защо по целия свят бракът и семейството имат значение“, Лиахона, май 2015 г., с. 42).

Посланието на старейшина Пери също е въздействащ урок за цял живот от един мъж, когото обичам и който от големия си жизнен опит разбира съществената връзка между семейството и вечното щастие.

Президент Пакър на общата конференция преди шест месеца придаде особено значение на плана на Отца за щастие, Единението на Спасителя и вечните семейства.

„Свидетелствам, че Исус е Христос, Синът на Живия Бог. Той стои начело на тази Църква. Чрез Неговото Единение и силата на свещеничеството, семействата, започнати в смъртността, могат да бъдат заедно през вечността. …

Толкова съм благодарен за … Единението, което може да измие всяко петно, независимо от това колко трудно, или колко дълго или колко пъти е повтаряно. Единението може да ви освободи отново да продължавате напред, чисти и достойни“ („Планът на щастие“, Лиахона, май 2015 г., с. 28).

Последното послание на президент Пакър е урок за цял живот от мъж, когото обичам и който настоятелно и многократно е заявявал, че „целта на всички дейности в Църквата е мъжете и жените с децата им да са щастливи у дома, запечатани за времето и за цялата вечност“ (Лиахона, май 2015 г., с. 26).

Старейшина Скот заявява в своята реч на последната обща конференция през октомври 2014 г.: „Ние сме дошли в смъртния живот именно, за да израстваме чрез трудностите и изпитанията. Предизвикателствата ни помагат да ставаме по-подобни на нашия Отец в Небесата, а Единението на Исус Христос прави възможно да издържаме на тези трудности. Свидетелствам, че като идваме активно при Него, можем да издържим на всяко изкушение, всяка душевна мъка, всяка трудност, с която се сблъскваме“ („Превърнете упражняването на вяра във ваш най-важен приоритет“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 94).

Посланието на старейшина Скот е урок за цял живот от мъж, когото обичам и който е възлюбен специален свидетел на името Христово по целия свят (вж. У. и З. 107:23).

Обещание и свидетелство

„Дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“ (У. и З. 1:38). Нека чуваме и се вслушваме във вечните истини, преподавани от овластените представители на Господ. Когато вършим това, обещавам, че вярата ни в Небесния Отец и Исус Христос ще се усилва и че ще получаваме духовно напътствие и духовна защита за нашите специфични обстоятелства и нужди.

С цялата сила на душата си, свидетелствам, че възкресеният и жив Христос ръководи делата на Своята възстановена и жива Църква чрез Своите служители, които са избрани да дават свидетелство за Неговото име. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.