Ще има изпитания и изкушения – но ще получим помощ
От старейшина Уго Монтоя
От Седемдесетте
Можем да си помагаме един на друг като чеда на нашия Небесен Отец в нашите изпитания и изкушения.
През живота си ние срещаме изпитания и изкушения. Също така имаме възможност да упражняваме свободата си на избор, за да си помагаме един на друг. Тези истини са част от великолепния и съвършен план на нашия Небесен Отец.
Президент Джон Тейлър учи: „Чух Пророка Джозеф да казва, говорейки веднъж на Дванадесетте: „Ще трябва да преминете през всякакви изпитания. И е толкова необходимо за вас да бъдете изпитани, колкото за Авраам и други Божии хора, и (каза той), Бог ще се грижи за вас, ще ви подхване, ще опъне всяка струна на сърцето ви“.
Когато достигнем възрастта на отговорност, изпитанията и изкушенията застигат всеки от нас. Понякога те могат да се превърнат в тежко бреме, но също така ни даряват сила и ни помагат да израснем, когато успешно ги преодолеем.
За щастие, не трябва да понасяме това бреме сами. Алма учи: „Като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки“. Тези слова показват, че имаме отговорност да си помагаме един на друг. Тази отговорност може да се появи под формата на призование в Църквата, дадена ни задача, приятелство или като част от божественото задължение като родители, съпрузи или членове на семейство – или само от това, че сме част от Божието семейство.
Ще демонстрирам четири начина, по които нашите тегоби стават по-леки, когато си помагаме един на друг.
1. Спасителят казва: „Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две“. Като пример за това мога да посоча поканата да посещаваме храма редовно, ако нашите обстоятелства позволяват. Посещаването на храма изисква жертва на време и ресурси, особено за онези, които трябва да изминат далечно разстояние. Въпреки това, тази жертва може да се сравни с първата миля.
Започваме да изминаваме втората миля, когато разберем думите: „Открий, занеси и предай“, когато търсим и подготвяме имената на нашите предци за храмови обреди, когато помагаме в индексирането, когато служим като храмови работници и когато търсим начини да помогнем на други хора да имат съдържателни храмови преживявания.
Докато служех като областен седемдесетник, един от коловете в моя координационен съвет участва в мащабно пътуване до храма. Храмът, който членовете посетиха, е малък, и за съжаление имаше няколко члена, които, въпреки че пътуваха цели12 часа, не успяха да посетят храма, защото той надхвърли дневния си капацитет.
Няколко дни след пътуването посетих този кол и попитах президента дали мога да говоря с някои от членовете, които не успяха да посетят храма онзи ден. Един от посетените братя ми каза: „Старейшина, не се тревожете. Аз бях в дома на Господ. Седнах на пейка в градината и помислих върху обредите. След това получих възможност да вляза, но вместо това отстъпих мястото си на един брат, който идваше в храма за първи път, за да бъде запечатан със своята съпруга. Така те имаха възможност да посетят две сесии в онзи ден. Господ ме познава и ме е благословил и всичко е наред“.
2. Усмихвайте се. Това малко действие може да помогне на онези хора, които изпитват трудност или тревога. По време на свещеническата сесия на общата конференция през април тази година бях поканен на подиума с петима новопризовани висши ръководители. Ние седяхме на местата, където сега седят сестрите от помощните организации. Аз се чувствах много притеснен и развълнуван от новото ми призование.
Докато пеехме химна на конгрегацията, имах силното усещане, че някой ме наблюдава. Помислих си: „Има над 20 000 човека в тази сграда и повечето от тях гледат насам. Разбира се, че някой ме наблюдава“.
Докато продължавах да пея, отново почувствах силното усещане, че някой ме наблюдава. Погледнах към реда, където седяха дванадесетте апостоли и видях, че президент Ръсел М. Нелсън се беше завъртял на мястото си и гледаше назад към нашия ред. Срещнах погледа му и той ми се усмихна широко. Тази усмивка донесе мир на развълнуваното ми сърце.
След Своето възкресение Исус Христос посещава Своите „други овце“. Той призовава и ръкополага дванадесет ученика, и с тази власт те проповядват на хората. Господ Исус Христос застава сред тях. Той им казва да коленичат и да се молят. Не съм сигурен дали новопризованите и ръкоположени дванадесет ученика са развълнувани от своето призоваване, но Писанията казват: „И стана така, че Исус ги благослови, докато те Му се молеха; и лицето Му се усмихна и светлината от образа Му блесна над тях“. По време на последната обща конференция една усмивка направи моето тегло по-леко по един бърз и необикновен начин.
3. Показвайте състрадание към околните. Ако сте носител на свещеничество моля ви, използвайте вашата власт, за да помагате на чедата Божии – като им давате благословии. Изказвайте думи на утешение и облекчение на хората, които страдат или изпитват огорчение.
4. Крайъгълният камък в Божия план е Единението на Господ Исус Христос. Поне веднъж седмично трябва да размишляваме, както президент Джозеф Ф. Смит прави, над „великата и чудесна любов, изявена от Отца и Сина, чрез пришествието на Изкупителя в света“. Поканата към нашите околни да идват на църква и достойно да вземат от причастието ще позволи на повече чеда на Небесния Отец да размишляват върху Единението. А ако не сме достойни, можем да се покаем. Помнете, че Синът на Всевишния слезе под всичко и взе върху Себе си нашите грехове, прегрешения, болести, болки, неволи и самота. В Писанията пише: „Този, Който възлезе нависоко, също както и слезе по-долу от всичко, с което Той схвана всички неща“.
Няма значение какви са личните ни трудности – независимо дали е болест, продължителна самота или страдание, причинено от изкушенията или изпитанията на противника – Добрият Пастир е с нас. Той ни вика по име и казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“.
Искам да обобщя четирите идеи:
Първо: извървете втората миля.
Второ: моля, усмихвайте се. Вашата усмивка ще помогне да околните ви.
Трето: изразявайте състрадание.
Четвърто: канете околните да идват на църква.
Споделям моето свидетелство за Спасителя. Исус е Христос, Синът на живия Бог, и Той живее. Аз знам, че Той поддържа с цялата си мощ и сила плана на Отца. Знам, че президент Томас С. Монсън е жив пророк. Той държи всички ключове, за да се изпълнява успешно Божието дело на земята. Знам, че можем да си помагаме един на друг като чеда на нашия Небесен Отец в нашите изпитания и изкушения. В името на Исус Христос, амин.