Обмисляйте внимателно пътеката на нозете си
От президент Томас С. Монсън
Когато приемем Исус за наш пример и когато следваме стъпките Му, ние можем да се върнем благополучно при Небесния ни Отец.
Мои обичани братя и сестри, чувствам се смирен, заставайки пред вас тази сутрин. Моля за вашата вяра и молитви за мен, докато споделям с вас моето послание.
Всички ние сме започнали едно чудесно и необходимо пътуване, когато напуснахме духовния свят и дойдохме на тази често изпълнена с предизвикателства сцена, наречена смъртен живот. Основните цели на съществуването ни на земята са да получим тяло от плът и кости, да придобием опит, който се дава само ако се отделим от небесните ни родители, и да проверим дали ще спазваме заповедите. В книгата Авраам, трета глава, четем: „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всичко, което Господ, техният Бог, ще им заповяда“.
Когато дойдохме на земята, ние сме взели със себе си един велик дар от Бог – именно нашата свобода на избор. По хиляди начини ние имаме привилегията да избираме сами за себе си. Тук се учим от взискателния учител, наречен опит. Различаваме доброто от злото. Различаваме горчивото от сладкото. Научаваме, че решенията определят съдбата.
Сигурен съм, че сме напуснали нашия Отец с непреодолимо желание да се върнем при Него, да можем да получим възвисяването, което Той планира за нас и което ние самите толкова много сме искали. Макар че сме оставени да намираме и следваме този път, който ще ни отведе обратно при Небесния ни Отец, Той не ни е изпратил тук без посока и напътствие. Той ни е дал инструментите, от които се нуждаем, и ще ни помага, ако търсим Неговата помощ и се стремим да вършим всичко по силите си, за да устоим до края и да получим вечен живот.
За да ни водят, ние имаме словата на Бог и Неговия Син, намиращи се в нашите Свети писания. Имаме съвета и ученията на Божиите пророци. От огромно значение е, че ни е даден съвършен пример за следване – именно примера на нашия Господ и Спасител Исус Христос – който сме упътени да следваме. Сам Спасителят казва: „Дойди и Ме следвай“. „Защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също“. Той задава следния въпрос: „Какви човеци трябва да бъдете вие?“ И след това отговаря, „Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз“. „Той набеляза пътеката и ни поведе по пътя“.
Когато приемем Исус за наш пример и когато следваме стъпките Му, ние можем да се върнем благополучно при Небесния ни Отец и да живеем с Него завинаги. Както казва пророкът Нефи: „ако човек не устои до края, следвайки примера на Сина на живия Бог, той не може да бъде спасен“.
Една жена, всеки път когато разказваше преживяването си при едно посещение на Светата земя възклицаваше: „Аз вървях там където Исус е вървял!“.
Тя е била на местата, където Исус е живял и проповядвал. Може би е стояла на скалата, на която Той някога е стоял, или е гледала към планини, към които Той се е взирал някога. Тези преживявания сами по себе си са били вълнуващи за нея, но физически да ходим там, където Исус е вървял не е толкова важно, колкото да вървим както Той е вървял. Да подражаваме на действията Му и да следваме примера Му е много по-важно от това да повторим стъпките Му по местата, където Той е ходил в смъртния си живот.
Когато Исус отправя към един богат човек поканата, „дойди и Ме следвай“, Той няма предвид богатият мъж да Го следва нагоре-надолу по хълмовете и долините.
Не е необходимо да стъпваме по бреговете на Галилея или по юдейските хълмове, за да вървим където Исус е вървял. Всички ние можем да ходим по пътя, по който Той е ходил, когато с Неговите думи в ушите си, с Духът Му, изпълващ сърцата ни, и с ученията Му, насочващи живота ни, изберем да Го следваме, докато пътуваме в смъртността. Примерът Му осветява пътя. Той казва, „Аз съм пътят, истината и животът“.
Когато изследваме пътя, по който Исус е вървял, ще видим, че Той е срещнал с много от същите трудности, пред които ние се изправяме в живота.
Например, Исус е вървял по пътеката на разочарованието. Макар да е изпитал много разочарования, едно от най-мъчителните от тях е описано в оплакването на Ерусалим към края на земната Му служба. Чедата Израилеви отхвърлят закрилата, която Той им предлага. Докато гледа към града, който скоро щял да бъде изоставен и унищожен, Го обзема чувство на дълбока скръб. С болка Той възкликва, „Ерусалиме! Ерусалиме! Ти който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!“
Исус е минал по пътеката на изкушението. Луцифер, злият, използвайки най-голямата си сила и най-измамните си идеи, се опитва да изкуши Исус след като Той пости 40 дни и 40 нощи. Исус не се поддава, а устоява на всяко изкушение. Той се разделя с Него по следния начин: „Махни се, Сатана“.
Исус е минал по пътеката на болката. Помислете за Гетсиманската градина, където Той е в „мъка … и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята“. Никой не може да забрави страданията Му на жестокия кръст.
Всеки един от нас ще мине по пътеката на разочарованието, в резултат на може би от пропусната възможност, неправедно използвана власт, от избори на обични хора или наши собствени избори. Пътеката на изкушението също ще бъде измината от всеки от нас. Четем в Учение и Завети раздел 29: „И нужно е дяволът да изкушава чедата човешки, иначе те не биха могли да действат сами за себе си“.
По подобен начин ще минем по пътеката на болката. Ние, като служители, не можем да очакваме повече от Спасителя, Който напусна земния живот само след голяма болка и страдания.
Макар че ще изпитваме горчива скръб по нашия път, ние също можем да намерим голямо щастие.
Ние заедно с Исус можем да вървим по пътеката на подчинението. Няма да е винаги лесно, но нека нашият призив да бъде наследството, завещано от Самуил: „Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“. Нека помним, че крайният резултат на неподчинението е пленничество и смърт, докато наградата за подчинение е свобода и вечен живот.
Ние, подобно на Исус, можем да вървим по пътеката на служението. Животът на Исус, докато служи сред хората, е като блестящ фенер на доброта. Той дава сила на краката на куция, зрение в очите на слепия, слух в ушите на глухия.
Исус е вървял по пътя на молитвата. Той ни учи как да се молим, давайки ни красивата молитва, която ние наричаме Господната молитва. И кой може да забрави молитвата Му в Гетсиманската градина: „Обаче не Моята воля, но Твоята да бъде“?
Други дадени ни от Спасителя напътствия веднага са на разположение в Светите писания. В Своята Проповед на планината, Той ни казва да бъдем милостиви, смирени, праведни, чисти по сърце, да бъдем миротворци. Упътва ни да отстояваме смело вярванията си, дори когато ни се подиграват и ни преследват. Той иска светлината ни да свети, така че други да могат да я видят и да пожелаят да прославят Небесния ни Отец. Той ни учи да бъдем морално чисти, както в мислите, така и в постъпките си. Казва ни, че е много по-важно да събираме съкровища в небесата, отколкото на земята.
Притчите Му ни учат чрез власт и сила. С разказа за добрия самарянин Той ни учи да обичаме ближните си и да им служим. В притчата за талантите той ни учи да усъвършенстваме себе си и да се стремим към съвършенство. С притчата за изгубената овца ни напътства да спасяваме тези, които са се отклонили от пътя и са се изгубили.
Като се стремим да поставим Исус в центъра на живота си, като изучаваме словата Му, следваме ученията Му и вървим по Неговия път, Той ни обещава да сподели с нас вечния живот, който получи, като даде живота Си. Няма по-голяма цел от тази да изберем да приемем учението Му, да станем Негови последователи и да вършим делото Му през живота си. Нищо друго, никакъв друг избор не може да направи от нас това, което Той може.
Когато си помисля за хора, които истински се опитват да следват примера на Спасителя и които вървят по пътеката Му, бързо ми идват наум имената на Густав и Маргарет Уокър – двама от най-подобните на Христос хора, които съм познавал някога. Те бяха германци, имигрирали в Източна Канада и ги срещнах, когато служех като президент на мисия там. Брат Уокър изкарваше хляба си като бръснар. Макар доходите им да бяха ограничени, те споделяха всичко, което имаха. Не бяха благословени с деца, но се грижеха за всички влизащи в дома им. Образовани и изискани мъже и жени търсеха тези смирени, необучени Божии служители и се смятаха за щастливци, ако можеха да прекарат час в тяхно присъствие.
Външността им беше непретенциозна, говореха английски несигурно и малко трудно за разбиране, домът им бе съвсем обикновен. Те не притежаваха кола или телевизор, нито пък вършеха което и да било от нещата, на които светът обикновено обръща внимание. И въпреки това верните бяха отъпкали пътека до дома им, в желанието си да почувстват от духа, който цареше там. Домът им бе рай на земята и духът, който излъчваха, бе дух на чист мир и доброта.
Ние също можем да имаме този дух и да го споделяме със света, вървейки по пътя на Спасителя и следвайки Неговия съвършен пример.
Четем в Книгата Притчи: „Обмисляй внимателно пътеката на нозете си“. Докато постъпваме така, ние ще имаме вярата и желанието да ходим по пътя, извървян от Исус. Няма да се съмняваме дали сме на пътя, който Небесният ни Отец иска да следваме. Примерът на Спасителя осигурява една рамка за всичко, което вършим, а думите Му ни осигуряват един безпогрешен пътеводител. Неговият път ще ни изведе безопасно до дома. Нека това бъде нашата благословия, се моля в името на Исус Христос, Когото аз обичам, на Когото служа и за Когото свидетелствам, амин.