Избирайте мъдро
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
„Да отхвърля лошото и да избира доброто“ (Исаия 7:15).
Мои възлюбени братя, желанието ми тази вечер е да споделя напътствия относно решенията и изборите.
Когато бях млад адвокат в Сан Франциско, нашата фирма работи известно време за компанията, която създаде телевизионните серии Чарли Браун. Станах фен на Чарлс Шулц и неговото творение – Peanuts, с героите Чарли Браун, Люси, Снупи и други.
Един от любимите ми комикси включваше Люси. Спомням си как бейзболният отбор на Чарли Браун участваше във важна игра – Люси играеше в дясното поле и към нея бе ударена една висока топка. Базите бяха заети и това бе края на деветия ининг. Ако Люси успееше да хване топката, нейният отбор щеше да спечели. Ако Люси не успееше да хване топката, другият отбор щеше да спечели.
Както може да стане само в един комикс, целият отбор заобиколи Люси с падането на топката. А Люси си мислеше: „Ако хвана топката, ще бъда герой, а ако не успея, ще стана за смях“.
Топката падна и под напрегнатия поглед на съотборниците й, Люси я изпусна. Чарли Браун възмутено хвърли ръкавицата на земята. След което Люси погледна съотборниците си, сложи ръце на кръста и каза: „Че как очаквате да хвана топката, като се притеснявам за външната политика на страната ни?“
Това бе една от многото високи топки, които Люси изпусна през годините, като за всяка една даваше ново извинение. Макар винаги хумористични, извиненията на Люси бяха все благовидни обяснения, неистинни причини за нейния провал да хване топката.
По време на своето служение, президент Томас С. Монсън често учи, че решенията определят съдбата. В този дух напътствията ми тази вечер имат за цел да ни издигнат над всички благовидни причини, които ни пречат да взимаме праведни решения, особено в служба на Исус Христос. В Исаия четем как следва да отхвърляме злото и да избираме доброто.
Вярвам, че в наши дни, когато Сатана вилнее в сърцата човешки по толкова нови и лукави начини, е особено важно нашите избори и решения да се взимат внимателно, в съответствие с целите и намеренията, според които твърдим, че живеем. Нужни са ни неотклонна отдаденост към заповедите и стриктно спазване на свещени завети. Когато позволим на благовидните причини да попречат на нашето храмово надаряване, достойна мисия или брак в храма, те са особено вредни. Наистина е отчайващо, когато казваме, че вярваме в тези цели, но пренебрегваме всекидневните действия, с които те се постигат.
Някои млади хора казват как имат за цел да сключат брак в храма, но не излизат на срещи с достойни за храма членове. Да не говорим, че някои от тях изобщо не излизат на срещи! Вие, млади неженени мъже, колкото по-дълго останете несемейни, достигнали съответната възраст и зрялост, толкова по-удобно може да се чувствате в това си положение. Но би трябвало да се чувствате все по-неудобно! Моля ви, бъдете „ревностно заети“ в духовни и социални дейности, които да ви помагат във вашата цел: бракът в храма.
Някои отлагат брака, докато приключат с образованието си и получат работа. Макар тази логика да е общоприета в света, тя не показва вяра, не следва съвета на съвременните пророци и не се основава на Църковните учения.
Наскоро се срещнах с един прекрасен младеж. Той си беше поставил за цел да отслужи мисия, да получи образование, да сключи брак в храма и да изгради праведно и щастливо семейство. Много се зарадвах от неговите цели. Но по-нататък в разговора стана ясно, че неговото поведение и избори не съответстваха на неговите цели. Почувствах, че искрено желаеше да отслужи мисия и избягваше сериозните прегрешения, които биха му попречили да направи това, но всекидневните му дейности не го подготвяха за физическите, емоционалните, социалните, интелектуалните и духовните трудности, пред които ще се изправи. Той не се бе научил да работи усилено. Не взимаше на сериозно училището и семинара. Ходеше на църква, но не беше прочел Книгата на Мормон. Прекарваше огромно количество време в игра на видео игри и в социалните медии. Изглежда мислеше, че самото заминаване на мисия е достатъчно. Млади мъже, моля подновете своята отдаденост към достойното поведение и сериозната подготовка да бъдете посланици на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Не говоря само за важните решения, но и привидно по-незначителните – всекидневните обикновени решения, според които прекарваме по-голямата част от своето време. Именно върху тях трябва да наблегнем с умереност, равновесие и най-вече мъдрост. Важно е да се издигнем над благовидните обяснения и да правим най-доброто при своите избори.
Един прекрасен пример за умереност, равновесие и мъдрост е нашата употреба на Интернет. Той може да се използва за мисионерски възможности, в изпълнение на свещенически задължения, за откриване на наши предци и за много други неща. Потенциалът му за добро е неограничен. Но също така знаем, че може да стане средство за разпространение на зли неща, включително порнография, жестокост към околните и анонимен тормоз. Също така чрез Интернет можете за затънете в глупост. Както брат Рандал Л. Рид уместно отбелязва на последната обща конференция, с него можете да „попаднете в безкрайната примка на незначителните неща, които губят времето ви и намаляват вашия потенциал“.
Разсейващите неща и противопоставянето на праведността не са само в Интернет, те са навсякъде. Те влияят не само на младежите, а на всички ни. Живеем в един свят, които е в постоянен смут. Заобиколени сме от натрапчиви образи на „забавления и развлечения“ и неморални и нефункциониращи модели на живот. И те се представят за нормално поведение в голяма част от медиите.
Старейшина Дейвид А. Беднар неотдавна предупреди членовете автентично да използват социалните медии. Един изявен общественик, Артър С. Брукс, също обсъжда тази тема. Той прави наблюдението, че в употребата на социални медии ние представяме положителните подробности на живота си, но не и трудностите си в училище или на работа. Представяме един непълен живот – понякога по един възвеличаващ ни и изкуствен начин. Ние представяме този живот, след което консумираме „почти изцяло … подправения живот на нашите „приятели“ в социалните медии“. Брукс продължава: „Как е възможно да не се чувствате по-зле, когато прекарвате част от времето си в преструване, че сте по-щастливи, отколкото в действителност, а друга част в разглеждане колко по-щастливи от вас изглеждат другите“.
Понякога изглежда се давим в лекомислена глупост, безсмислен шум и непрестанен раздор. Когато намалим силата на впечатлението и прегледаме същността на нещата, остава много малко, което да ни подпомогне в нашето вечно пътуване към праведни цели. Един баща мъдро отговаря на неговите деца, които многократно искат от него да участват в тези разсейващи дейности. Той просто ги пита: „Това ще те направи ли по-добър човек?“
Когато даваме благовидни обяснения за неправилните си избори, малки и големи, които не съответстват на възстановеното Евангелие, ние губим благословиите и защитата, от които имаме нужда, и често затъваме в грях или просто се изгубваме.
Наистина съм загрижен за глупостта и прехласването „по всяко ново нещо“. В Църквата насърчаваме и се радваме на истината и знанието от всякакъв вид. Но когато културата, познанието и социалните устои се отделят от Божия план за щастие и основополагащата роля на Исус Христос, в обществото настъпва неизбежен разпад . В наши дни, въпреки ненадминатия прогрес в много области, особено науката и общуването, основните ценности са деградирали и цялостното щастие и добруване са намалели.
Когато апостол Павел е поканен да говори на Ареопага в Атина, той открива същите интелектуални преструвки и липса на мъдрост, които наблюдаваме днес. В Деянията четем неговия разказ: „А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново“. Павел говори за Възкресението на Исус Христос. Когато събралите се осъзнават религиозното естество на неговото послание, някои му се подиграват; други като цяло го отхвърлят, казвайки: „За тоя предмет пак ще те слушаме“. Павел си тръгва от Атина непостигнал никакъв успех. Фредерик Фарар пише за неговото посещение: „В Атина той не основал Църква, до Атина не написал послание, и в Атина, макар често да минавал край нея, кракът му вече не стъпил“.
Вярвам, че вдъхновеното послание на старейшина Далин Х. Оукс за различаване между „доброто, по-доброто и най-доброто“ дава ефективен начин да оценим своите избори и приоритети. Много избори не са лоши сами по себе си, но ако те изпълват времето ни и ни пречат да правим най-добрите избори, стават опасни.
Дори полезните начинания имат нужда от оценка, за да преценим дали ни отклоняват от най-добрите цели. С моя баща проведохме едно запомнящо се обсъждане в младежките ми години. Той не смяташе, че достатъчен брой млади хора се бяха съсредоточили върху дългосрочни и важни цели – като професионална подготовка и осигуряване на семейството си.
Съдържателното образование и професионалния опит винаги бяха най-важните за моя баща приоритети. Той допускаше, че образователните ми начинания извън класната стая, като например дебатите и работата ми в студентското управление, имаха пряка връзка с някои от моите важни цели. Но не ме подкрепяше толкова в многото време, което прекарвах в игра на футбол, баскетбол, бейзбол и тренировки по лека атлетика. Той беше съгласен, че спортът изгражда сила, издържливост и умения за работа в екип, но също така казваше, че щеше да е по-добре да се концентрирам върху един спорт за по-малко време. Според него спортът беше добро нещо, но не най-доброто за мен, Той виждаше как някои спортове правеха звезди и изграждаха слава за сметка на по-важни дългосрочни цели.
Предвид тази история, една от причините, поради които ми харесва комикса с Люси и бейзболния мач, е, че, според моя баща, трябваше да изучавам външна политика и да не се притеснявам дали щях да хвана топката. Трябва да кажа, че моята майка много харесваше спорта. Само приемане в болница можеше да й попречи да дойде на някой от моите мачове.
Реших да последвам съвета на моя баща и да не участвам в спортни състезания по време на следването си. Тогава моят треньор от гимназията ме информира, че футболният треньор на Станфорд искал да обядва с Мерлин Олсън и мен. По-младите от вас може и да не знаят кой е Мерлин Олсън. Той бе невероятен играч, с когото играх в отбора на гимназията Логан, където играх като куотърбек и защитник. В гимназията Мерлин беше поканен да играе в повечето елитни футболни отбори. По време на следването си спечели трофея Аутланд като най-добрия вътрешен лайнман. Мерлин беше на трето място като най-желан играч в Националната футболна лига и игра удивителните 14 поредни годишни игри на най-добрите професионални играчи. Той е приет в Залата на славата за професионален футбол през 1982 г..
Обядът с треньора на Станфорд бе в ресторант Блубърд в Логан, Юта. След ръкостискането той никога повече не ме погледна в очите. Говори само с Мерлин и ме игнорира. На края на обяда, той се обърна към мен, вече забравил името ми. След което каза на Мерлин: „Ако избереш Станфорд, можеш да доведеш и приятеля си с теб, той има добри оценки и сигурно ще може да се уреди“. Това преживяване потвърди, че трябваше да последвам съвета на моя баща.
Нямам намерение да отказвам когото и да било от спортни занимания или от ползване на Интернет или участие в други полезни дейности, които дават радост на младите. Но точно при тези дейности се изисква умереност, равновесие и мъдрост. Когато участваме мъдро в тях, те обогатяват живота ни.
Насърчавам обаче всички, млади и възрастни, да направят преглед на целите си и да бъдат по-дисциплинирани. Нашето всекидневно поведение и избори следва да съответстват на нашите цели. Трябва да се издигнем над благовидните обяснения и отвличащите вниманието неща. Особено важно е да правим избори, които съответстват на нашите завети да служим на Исус Христос в праведност. Не трябва да отделяме очи от тази топка, нито да я изпускаме.
Този живот е времето да се подготвим да срещнем Бог. Ние сме щастливи и радостни хора. Ценим доброто чувство за хумор и се радваме на свободно време с нашите приятели и роднини. Но трябва да разберем, че има една сериозна цел, която трябва да определя нашия подход към живота и изборите ни. Разсейващите неща и благовидните обяснения, които ограничават развитието, са вредни, но когато намаляват нашата вяра в Исус Христос и Неговата Църква, те са трагични.
Молитвата ми е, като носители на свещеничеството, да синхронизираме своето поведение с възвишените цели, изискващи се от мъжете, встъпили в служба на Учителя. Във всички неща ние следва да помним, че да бъдем „доблестни в свидетелството за Исус“ е определящият фактор между селестиалното и терестиалното царство. Ние желаем да отидем в селестиалното царство. Като един от апостолите на Исус Христос, нашият Спасител, аз давам тържествено свидетелство за реалността на Неговото Единение и божественост. В името на Исус Христос, амин.