Родителите: основните учители на Евангелието за своите деца
Тад Р. Калистър
Общ президент на Неделното училище
Домът е безспорно идеалното място за преподаване на Евангелието на Исус Христос.
Бен Карсън казва за себе си: „Аз бях най-лошият ученик в пети клас“. Един ден Бен решава тест с 30 задачи. Ученикът зад него поправя теста и го връща. Учителката, г-жа Уилямсън, започва да извиква името на всеки ученик и да го пита за резултата. Накрая стига до Бен. От срам той едва промърморва резултата. Г-жа Уилямсън, мисли, че той е казал 9, и отговаря, че за него да познае 9 от 30 задачи е чудесен напредък. Ученикът зад Бен се провиква: „Не девет! … Той не е познал нито един“. Бен казва, че му се приискало да потъне в земята.
В същото време майката на Бен, Соня, също изпитва сериозни трудности. Тя е едно от 24 деца, учила е само до 3-ти клас и не може да чете. Омъжва се на 13 години, развежда се, има двама сина и ги отглежда в гетото на Детройт. Въпреки това тя разчита единствено на себе си и твърдо вярва, че Бог ще помогне на нея и децата й, ако те свършат своята част.
Един ден в живота й и този на синовете й настъпва поврат. Тя осъзнава, че успелите хора, чиито къщи чисти, имат библиотеки – те четат. След работа тя се прибира у дома и изключва телевизора, който Бен и брат му гледат. По същество тя казва: Вие, момчета, гледате прекалено много телевизия. От сега нататък можете да гледате по три предавания на седмица. В свободното си време ще ходите в библиотеката, ще прочитате по две книги на седмица и ще ми давате отчет.
Момчетата са шокирани. Бен казва, че никога през живота си не е чел книга, освен когато са го изисквали в училище. Те протестират, оплакват се, спорят, но напразно. Тогава Бен си помислил: „Тя ясно каза какво иска. Не ми харесваше правилото, но нейната решителност да ни види да се усъвършенстваме промени посоката на живота ми“.
И каква промяна само. В седми клас той вече е отличник. Заминава да учи в Йейл със стипендия, след това в медицинския университет Джонс Хопкинс, където на 33 години оглавява катедрата по детска невро-хирургия и е световно признат хирург. Как е възможно това? Най-вече заради майка му, която, без да има много от предимствата в живота, увеличава своето призование на родител.
Писанията говорят за ролята на родителите, че е техен дълг да научат децата си за „учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух “ (У. и З. 68:25).
Като родители ние трябва да сме основните учители на Евангелието и пример за децата ни. Тази роля не е за епископа, Неделното училище, организациите на Младите жени или Младите мъже, а за родителите. Като техни първи учители, ние можем да ги научим за силата и реалността на Единението – за тяхната същност и божествена съдба, и, като направим това, да им дадем солидна основа, на която да градят. Домът е безспорно идеалното място за преподаване на Евангелието на Исус Христос.
Преди една година пътувах по назначение в Бейрут, Либия. Докато бях там, научих за едно 12-годишно момиче – Сара. Нейните родители и двете й по-големи сестри се обърнали в църквата в Румъния, но после се наложило да се върнат в родината си, когато Сара била на седем години. В родината им Църквата не е организирана, няма Неделно училище, няма програма за млади жени. След пет години това семейство научава, че има клон в Бейрут и точно преди моето пристигане, изпраща 12-годишната Сара и сестрите й да бъдат кръстени. Докато бях там, аз произнесох кратко духовно послание за плана на спасение. Често Сара вдигаше ръка и отговаряше на въпросите.
След срещата, като знаех, че тя почти не познава Църквата, аз се приближих към нея и я попитах: „Сара, откъде знаеш отговорите на тези въпроси?“ Тя веднага отговори: „Мама ме научи“. Те не са имали Църквата в своята общност, но са имали Евангелието в дома си. Нейната майка е била нейният първи учител на Евангелието.
Енос казва: „словата, които бях чувал често да говори баща ми за вечния живот и за радостта на светиите, проникнаха дълбоко в сърцето ми“ (Енос 1:3). Няма съмнение кой е бил първият евангелски учител на Енос.
Помня как баща ми се разполагаше пред камината и четеше Писанията или други подходящи книги, а аз се настанявах до него. Помня картончетата с цитати от Писанията и от Шекспир, които той държеше в джоба на ризата си, както и с нови думи, които учеше и запомняше. Помня въпросите и обсъжданията по евангелски теми по време на вечеря. Помня, че баща ми често ме водеше при възрастни хора – как спира да купи сладолед за някого или вечеря с пилешко за друг, и даването на пари при ръкостискането на тръгване. Помня хубавото усещане и желанието да бъда като него.
Помня майка ми, вече на около 90 години, как готви в нейната кухня и излиза с поднос с храна. Попитах я къде отива. Тя отговори: „О, ще занеса малко храна на едни възрастни хора“. Мислех си: „Мамо, и ти си възрастна“. Нямам думи да изразя своята благодарност към родителите ми, които са моите първи евангелски учители.
Едно от най-значимите неща, които можем да направим като родители, е да научим децата си на силата на молитвата, не само на рутината на молитвата. Когато бях на около 17 години, коленичих до леглото си и казвах моята вечерна молитва. Без да знам, майка ми бе застанала на вратата. Когато свърших, тя каза: „Тад, молиш ли Бог да ти помогне да си намериш добра съпруга?“
Въпросът й ме свари неподготвен. Това беше много далеч от ума ми. Мислех за баскетбол и училище. Затова отговорих: „Не“, а тя отвърна: „А трябва, сине; това ще е най-важното решение, което ще вземеш през живота си“. Тези думи се запечатаха дълбоко в сърцето ми и затова през следващите 6 години аз се молех на Бог да ми помогне да открия добра съпруга. И Той наистина отговори на тази молитва.
Като родители, ние учим децата си да се молят за неща с вечни последствия – да се молят за сила да бъдат морално чисти в този труден свят, да бъдат покорни и да имат смелостта да отстояват правдата.
Без съмнение повечето младежи казват своята вечерна молитва, но може би мнозина от тях се затрудняват с навика за лична сутрешна молитва. Като родители, като техни основни евангелски учители, ние можем да поправим това. Кой родител от времето на Книгата на Мормон би допуснал синовете му да влязат в битка без броня, щит и меч, които да ги пазят от смъртоносните удари от противника? Но колко от нас пускат децата си да излязат през входната врата всяка сутрин на най-опасното бойно поле, да се изправят срещу Сатана и неговите многобройни изкушения, без техните духовни брони, щитове и мечове, които се дават чрез защитната сила на молитвата? Бог казва: „Моли се винаги … за да може да победиш Сатана“ (У. и З. 10:5). Като родители ние можем да помогнем децата си да създадат навик на сутрешната молитва и да черпят сила от него.
Ние също можем да научим децата си да използват времето си разумно. Понякога, както при Соня Карсън, ние трябва да твърдо, но с обич да ограничаваме времето, което децата прекарват пред телевизора и с други устройства, които в повечето случаи превземат живота им. Вместо това ние трябва да организираме времето им към по-продуктивни, свързани с Евангелието, усилия. Възможно е да има първоначална съпротива, малко оплакване, но както Соня Карсън, и ние трябва да имаме визия за бъдещето и да се придържаме към нея. Един ден нашите деца ще разберат и оценят какво сме направили. Ако ние не направим това, кой ще го направи?
Можем да се запитаме: получават ли децата ни нашите най-добри духовни, интелектуални и съзидателни усилия или получават нашите остатъци от време и таланти, след като сме дали всичко на нашите църковни призования и професионални стремежи? В следващия живот не знам дали титли като епископ и президент на Обществото за взаимопомощ ще оцелеят, но знам, че титлите съпруг и съпруга, баща и майка, ще ги има и ще бъдат почитани, няма да изчезнат. Това е една от причините, заради които е важно да почитаме нашите отговорности на родители тук, на земята, за да можем да се подготвим за онези, по-велики, но подобни отговорности в идния живот.
Като родители, ние можем да вървим напред убедени, че Бог никога няма да ни изостави. Бог никога не ни дава отговорности без да предложи божествена помощ, свидетелствам за това. Нека ние, в нашата божествена рола на родители, в партньорство с Бог, да станем основните евангелски учители и пример за нашите деца. Моля се за това в името на Исус Христос, амин.