Да споделяме светлината си
От Нийл Ф. Мериът
Втора съветничка в Общото президентство на Младите жени
Ние трябва да сме непоклатими във вярата си и да провъзгласяваме истинно учение.
Тази вечер бих искала да говоря за две важни отговорности, които имаме: първо, постоянно да добавяме евангелска светлина и истина в живота си и второ, да споделяме тази светлина и истина с другите.
Знаете ли колко сте важни? Всяка една от вас – точно сега – е ценна и важна за плана на Небесния Отец за спасение. Имаме да вършим работа. Ние знаем истината за възстановеното Евангелие. Готови ли сме да защитаваме тази истина? Ние трябва да живеем според нея; трябва да я споделяме. Ние трябва да сме непоклатими във вярата си и да провъзгласяваме истинно учение.
В списания Liahona за месец септември 2014 г. старейшина М. Ръсел Балард пише: „Нуждаем се повече от отличителните и въздействащи гласове и вяра на жените. Те трябва да научат учението и да разбират в какво вярваме, за да може да казват свидетелствата си за истинността на всички неща“.
Сестри, вие укрепвате вярата ми в Исус Христос. Наблюдавах вашия пример, слушах свидетелствата ви и чувствах вярата ви от Бразилия до Ботсвана! Вие оказвате влияние където и да отидете. То се чувства от хората около вас – като се започне със семейството ви и се стигне до вашите приятели в телефона и в социалните мрежи и хората, седящи до вас тази вечер. Съгласна съм със сестра Хариет Ухтдорф, която написа: „Вие … сте енергични и ентусиазирани маяци в един все по-притъмняващ свят, като показвате чрез начина, по който живеете, че Евангелието е едно послание на радост“.
Президент Томас С. Монсън отбелязва: „Ако желаете да дадете светлина на другите, самите вие трябва да излъчвате светлина“. Как можем да поддържаме светлината на истината да свети в нас? Понякога се чувствам като едва светеща крушка. Как можем да светим по-ярко?
Писанията учат: „Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в в Бога, приема повече светлина“. Ние трябва да постоянстваме в Бог, както се казва в този стих. Ние трябва да се обърнем към източника на светлина – към Небесния Отец и Исус Христос, както и Писанията. Можем също да посещаваме храма, знаейки, че всички неща в него сочат към Христос и към Неговата велика единителна жертва.
Помислете си за ефекта, който храмовете имат върху околностите си. Те разкрасяват градовете; те светят от върха на хълмове. Защо разкрасяват и светят? Защото, както се казва в Писанията: „истина(та) свети“, а храмовете съдържат истина и вечна цел; както и вие.
През 1877 г. президент Джордж К. Кенън казва: „С всеки храм … се намалява силата на Сатана на земята“. Вярвам, че където и на земята да се построи храм, той отблъсква тъмнината. Целта на храма е да служи на човечеството и да даде на всички деца на Небесния Отец способността да се завърнат и живеят с Него. Целта ни не е ли подобна на тези осветени сгради, на тези домове на Господ? Да служим на другите и да им помагаме да отблъскват тъмнината и да се завърнат при светлината на Небесния Отец?
Свещената храмова работа ще увеличи нашата вяра в Христос и тогава ще можем по-добре да повлияваме на вярата на околните. Като подхранваме храмовия дух, можем да научим за реалността, силата и надеждата на Единението на Спасителя в нашия личен живот.
Преди няколко години семейството ни се изправи пред голямо предизвикателство. Отидох в храма и там силно се молих за помощ. Даден ми бе миг на истина. Получих ясно знание за моите слабости и бях шокирана. В този духовно поучителен момент аз видях една горда жена, която върши нещата по нейния начин, не непременно по Господния начин, а тайно приписвайки си заслугата за всяко така наречено постижение. Знаех, че виждам себе си. Извиках в сърцето си към Небесния Отец и казах: „Не искам да съм тази жена, но как да се променя?“
Чрез чистия дух на откровение в храма аз бях научена за категоричната моя нужда от Изкупител. Веднага се обърнах мислено към Спасителя Исус Христос и почувствах как терзанието ми изчезва, а в сърцето ми се появява голяма надежда. Той бе единствената ми надежда и аз копнеех да се държа само за Него. Бе ясно за мен, че една мислеща само за себе си естествена жена „е враг на Бога“ и на хората в нейната сфера на влияние. Този ден в храма научих, че само чрез Единението на Исус Христос горделивата ми същност може да се промени и че ще мога да върша добро. Ясно почувствах любовта Му и знаех, че Той ще ме учи чрез Духа и ще ме променя, ако отдам безрезервно сърцето си на Него.
Все още се боря със слабостта ми, но се доверявам на божествената помощ на Единението. Това чисто указание ми бе дадено, защото влязох в светия храм, търсейки облекчение и отговори. Влязох в храма обременена и излязох със знанието, че имам Един всесилен обичащ всички Спасител. Беше ми по-леко и радостно, защото бях получила Неговата светлина и бях приела Неговия план за мен.
Разположени по целия свят, храмовете отвън имат уникален облик и изработка, но отвътре те съдържат една и съща вечна светлина, цел и истина. В 1 Коринтяните 3:16 четем: „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?“ Ние също като Божии дъщери сме разположени по целия свят и, като храмовете, всяка от нас има уникален облик и изработка. Ние също съдържаме в себе си духовна светлина, като храмовете. Тази духовна светлина е отражение на светлината на Спасителя. Околните ни ще бъдат привлечени от тази светлина.
На земята имаме наши роли – дъщеря, майка, ръководител, учител, сестра, платен служител, съпруга и други. Всяка от тях оказва влияние. Всяка роля има морална сила, ако отразяваме в живота си евангелските истини и храмовите завети.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън казва: „Във всички случаи, майките могат да окажат влияние, несравнимо с влиянието на другите хора и взаимоотношенията с тях“.
Когато децата бяха малки, се чувствах като капитан на кораб заедно със съпруга ми Дейвид и си представях нашите 11 деца като флотилия от малки лодки, които се клатушкат около нас в пристанището, готвещи се да излязат в морето на света. Дейвид и аз чувствахме нуждата да се съветваме с Господния компас ежедневно, с цел най-добра посока за плаване с малката ни флотилия.
Дните ми бяха изпълнени със тривиални неща като сгъване на пране, четене на детски книжки и готвене на яхнии за вечеря. Понякога в пристана на дома ни не можем да видим, че чрез тези прости и последователни действия, включително семейна молитва, изучаване на Писанията и семейна домашна вечер, се осъществяват велики неща. Но аз свидетелствам, че точно тези действия имат вечно значение. Велика е радостта, когато тези малки лодки – нашите деца – се превърнат в мощни плавателни съдове, изпълнени с евангелска светлина и готови да се „отправят в служба на Бога“. Нашите малки действия на вяра и служба са това, чрез което повечето от нас могат да продължат в Бога и в крайна сметка да донесат вечна светлина и слава на нашето семейство, приятелите и познатите ни. Вие наистина оказвате влияние!
Помислете за потенциалното влияние на вярата на едно малко момиченце върху семейството й. Вярата на дъщеря ни благослови семейството ни, когато изгубихме малкия ни син в един увеселителен парк. Всички ние трескаво се втурнахме да го търсим. Накрая, девет годишната ни дъщеря ме дръпна за ръката и каза: „Мамо, не трябва ли да се помолим?“ Права беше! Събрахме се насред тълпата и се помолихме да намерим детето си. Намерихме го. На всички момичета от Неделното училище за деца казвам: „Продължавайте да напомняте на родителите си да се молят!“
Това лято имах привилегията да посетя лагер на 900 млади жени в Аляска. Влиянието им върху мен бе изключително. Те отидоха на лагер духовно подготвени, след като бяха прочели Книгата на Мормон и научили наизуст „Живият Христос: свидетелството на апостолите“. По време на третата вечер на лагера всички 900 млади жени се изправиха и рецитираха целия документ, дума по дума.
Духът изпълни огромната зала и аз копнеех да се присъединя. Но не можех. Не бях научила наизуст този документ.
Започнах да уча текста на „Живия Христос“ също като тези сестри и поради тяхното влияние, по-пълноценно преживявам причастния завет винаги да помня Спасителя, като повтарям отново и отново свидетелството на апостолите за Христос. Причастието придобива по-дълбоко значение за мен.
Надявам се да предложа на Спасителя като коледен подарък наизустяването преди 25 декември и съхраняването в сърцето ми на „Живия Христос“. Надявам се да мога да бъда положително влияние – подобно на сестрите в Аляска за мен.
Може ли да откриете себе си в следните слова на „Живия Христос“? „Той настоятелно молеше всички да следват Неговия пример. Той вървя по пътищата на Палестина, като изцеляваше болните, правеше слепите да прогледнат и възкресяваше мъртвите“.
Ние, сестрите в Църквата, не вървим по пътищата на Палестина, изцелявайки болните, но можем да се молим за и да прилагаме изцеляващата любов на Единението към една влошена, измъчена връзка.
Въпреки че няма да направим слепите да виждат по начина на Спасителя, ние можем да свидетелстваме на духовно слепите за плана за спасение. Можем да отворим очите на разбирането им за нуждата от свещеническа сила във вечните завети.
Няма да възкресяваме мъртвите, подобно на Спасителя, но можем да благославяме мъртвите като намираме имената им за храмова работа. Тогава действително ще ги възкресим от техния духовен затвор и ще им предложим пътя на вечен живот.
Свидетелствам, че имаме жив Спасител, Исус Христос, и че с Неговата сила и светлина ще можем да отблъснем тъмнината на света, да дадем гласност на истината, която знаем, и да влияем на другите да дойдат при Него. В името на Исус Христос, амин.