Книгата
Старейшина Алън Ф. Пакър
От Седемдесетте
Семейната история и работата в храма трябва да бъдат редовна част от личното поклонение.
Когато бях 12-годишен скаут, получих като подарък скаутски инструмент, който много исках. Беше брадвичка в здрав кожен калъф. На следващия къмпинг ние пристигнахме в лагера след залез, мокри и замръзнали след прехода в дълбокия сняг. Единственото, за което мислех, е как трябваше да запалим голям огън. Веднага се захванах да сека едно паднало дърво с моята нова брадвичка. Докато сечех, бях изнервен, защото тя сякаш не беше много остра и не сечеше добре. В яда си работех по-упорито. Разочарован, аз се върнах в лагера само с няколко парчета дърво. На светлината на нечий друг огън, аз открих проблема. Не бях свалил калъфа на брадвичката. Мога да кажа, обаче, че калъфът беше разкъсан на парчета. И поуката: Бях се разсеял от други неща.
Когато работим за извисяване, ние трябва да работим по всички изисквания, а не да се разсейваме, като се фокусираме само над едно или две от тях или над други, различни от тях неща. Търсенето на Божието царство води до радост и щастие. Ако е необходимо, ние трябва да искаме да се променим. Честите малки промени са по-малко болезнени и разрушителни от големите промени в живота ни.
Неотдавна сестра Пакър и аз пътувахме до няколко чужди държави. Ние подготвихме паспортите си и други документи. Направихме си ваксини, медицински прегледи, получихме визи и печати. Когато пристигнахме, нашите документи бяха проверени, и след като всички изисквания бяха покрити, ни бе позволено да влезем в страната.
Подготовката за възвисяване е като влизането в чужда страна. Всеки от нас трябва да се сдобие с личен духовен паспорт. Не ние определяме изискванията, но всеки от нас трябва лично да отговаря на всяко от тях. Планът на спасението съдържа всички учения, закони, заповеди и обреди, необходими на всички ни, така че да станем достойни за възвисяване. Също така „чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси“. Църквата помага, но не може да направи това вместо нас. Да станем достойни за възвисяване се превръща в цел на живота ни.
Христос е организирал Своята църква, за да ни помогне. Той е призовал 15 мъже, които подкрепяме като пророци, гледачи и откровители; те водят Църквата и учат хората. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли притежават същата сила и власт, като най-старшият апостол е определен за президент на Църквата. Седемдесетте са призовани да помагат. Не ръководителите са създали изискванията за възвисяване. Бог го е направил! Ръководителите са призовани да учат, разясняват, съветват и дори да предупреждават, за да останем ние в пътя.
Както е обяснено в ръководството: „За да изпълни мисията си да помогне на хората да станат достойни за възвисяване, Църквата се съсредоточава над възложените й от Бог отговорности. Те включват помощ на членовете да живеят според Евангелието на Исус Христос, събиране на Израил чрез мисионерска дейност, грижа за бедните и нуждаещите се и позволяване спасението на мъртвите чрез строене на храмове и изпълняване на обреди чрез заместник“. Тези четири цели и всички други закони, заповеди и обреди се изискват от нас, те не са по желание. Чрез Единението на Исус Христос и извършването на всичко това, ние добавяме необходимите печати в духовните си паспорти.
По време на тази конференция ни учат за промените, които ще помогнат на всеки от нас да се подготви по-добре.
Семейството е в центъра на плана на спасение и може би поради тази причина се нарича още и „великия план на щастието“. Президент Бойд К. Пакър казва: „Крайната цел на всички дейности в Църквата е мъжът, неговата съпруга и техните деца да бъдат щастливи у дома“.
Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „Нашият успех като отделни хора и като Църква в голяма степен ще се определи от това доколко вярно се съсредоточаваме върху това да живеем според Евангелието в дома си“. Храмовата дейност и работата по семейната история са част от живеенето според Евангелието у дома. Това трябва да е много повече семейна дейност, отколкото църковна дейност.
Можем да видим едно ново наблягане на семейната история и храмовата дейност от страна на Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте. Вашето откликване на това наблягане ще увеличи вашето лично и семейно щастие и радост.
В Учение и Завети четем: „Ето, великият ден Господен е близо. … Прочее, нека и ние като църква и като народ, и като светии от последните дни да принесем на Господа приношение в праведност; и нека да представим в светия Му храм, … книга, съдържаща записите за умрелите ни, която ще заслужава пълно приемане“.
Тази „книга“ ще бъде подготвена като се използват архивите за имена и обреди от базата данни на Църквата.
Аз проверявам и добавям летописи в тази база-данни, защото искам имената на всички, които обичам, да бъдат в тази книга. А вие?
В Учение и Завети раздел 128 четем: „Защото ние без тях (нашите предци) не можем да бъдем сторени съвършени, нито те без нас могат да бъдат сторени съвършени“.
Семейната история е повече от генеалогия, правила, имена, дати и места. Повече е от съсредоточаване на миналото. Семейната история включва и настоящето, защото ние създаваме нашата собствена история. Тя включва и бъдещето, защото ние създаваме бъдеща история чрез наследниците си. Млада майка, например, която споделя семейни истории и снимки с децата си, работи по семейната история.
Като взимането на причастие, посещението на събрания, четенето на Писанията и личните молитви, храмовата работа и семейната история трябва да са редовна част от личното ни поклонение. Отговорът на младежите на пророческия призив е вдъхновяващ и доказва, че тази дейност може и трябва да се върши от всички членове и на всяка възраст.
Както обяснява старейшина Куентин Л. Кук: „Разполагаме с учението, с храмовете и технологиите“. Вършенето на тази дейност е вече много по-лесно и тя се ограничава само от броя членове, които си я поставят като приоритет. Тя все още отнема време и усилия, но всички могат да я вършат, и то сравнително лесно в сравнение със само преди няколко години.
За да помогне на членовете, Църквата събира летописи и осигурява средства, за да може повечето работа да бъде свършена в домовете ни, в сградите на района и в храма. Повечето пречки са премахнати. Каквото и да сте мислели за храмовата дейност преди, сега е различно!
Въпреки това, има една пречка, която Църквата не може да премахне. Това е личната нерешителност да се върши тази работа. Всичко, което е нужно, е решение и малко усилие. Не изисква много време. Само малко време, но редовно, ще ви даде радост от тази дейност. Вземете решение да направите крачката, да се научите и помолете околните да ви помогнат. И те ще направят това! Имената, които откриете и занесете в храма, ще станат част от данните в „книгата“.
Дори със значително нарасналия брой на участващите членове, ние откриваме, че сравнително малък брой от тях редовно се включват в намирането и извършването на храмови обреди за своите семейства. Това изисква промяна в приоритетите ни. Не се борете с промяната, прегърнете я! Промяната е част от великият план на щастие.
Тази работа трябва да се свърши, не за благото на Църквата, а за нашите починали предци и за нас самите. Ние и нашите починали предци се нуждаем от печати в духовните ни паспорти.
„Спояването“ на семействата ни от поколенията може да се случи само в храма чрез запечатващи обреди. Стъпките са прости: просто открийте име и го занесете в храма. След време ще можете да помагате на другите да правят същото.
С малки изключения, всеки – всеки – може да прави това!
Чакат ни истински благословии, които съпътстват тази работа. Много родители и ръководители се притесняват за състоянието на днешния свят и влиянието му върху семействата и младежите.
Старейшина Дейвид А. Беднар ни обещава: „Каня младите хора на Църквата да научат за духа на Илия и да го изживеят. … И ви обещавам, че ще бъдете предпазвани от засилващото се влияние на противника. Като участвате и в тази свята работа и я обичате, вие ще бъдете закриляни през вашата младост и занапред през годините на вашия живот“.
Братя и сестри, време е да свалим калъфите на нашите брадви и да се хванем на работа. Не трябва да жертваме нашето възвисяване или нашите семейства за по-маловажни интереси.
Това е делото Божие, което се върши както от членове, така и нечленове, млади и възрастни, мъже и жени.
Ще приключа, като цитирам първия стих на химн 324, като променя само една дума:
А Царят е Исус Христос! Свидетелствам за Него, в името на Исус Христос, амин.