Спасение чрез единство
От старейшина Чи Хонг (Сам) Уонг
От Седемдесетте
За да можем да помагаме на Спасителя, ние трябва да се трудим заедно и в хармония. Всеки един човек, всяка една позиция и всяко едно призование са важни.
Често чуваме президент Томас С. Монсън да казва: „да спасим изгубените“1. Сещам се за една история от Новия завет. Тя е съвършена илюстрация за това как членовете и мисионерите могат да се трудят заедно в единство посредством съветите на района, за да спасяват изгубените. Историята се намира в Марка 2:1–5. Намирам преживяванията, които Исус използва, за да ни учи на определени учения и принципи, за много вдъхновяващи и лесни за разбиране.
Един от героите в тази история е човек с парализа, който не може да се движи без помощ. Този човек можел само да стои у дома и да очаква своето спасение.
В наши дни това може да се случи по следния начин: Четирима изпълняват задача, дадена им от техния епископ – да направят домашно посещение на човек, болен от парализа. Мога да си представя как един от тези хора е сестра от Обществото за взаимопомощ, друг от Кворума на старейшините, един от Аароновото свещеничество и не на последно по важност място – един от тях е пълновременен мисионер. В последния съвет на района, след като се съветвали заедно относно нуждите в района, епископът разпределил „спасителни“ задачи. Тези четири задачи били поставени с цел да се помогне на мъжа, страдащ от парализа. Те наистина искали той да може дойде на църква без помощ. Трябвало да отидат до неговия дом и да го посетят. Трябвало да го потърсят и така тръгнали. Мъжът бил доведен при Исус.
„Дохождат и донасят при Него един паралитик, четирима го носеха“ (Марка 2:3).
Обаче, мястото било препълнено с хора. Не могли да минат през вратата. Сигурен съм, че направили всичко по силите си, но не могли да влязат. Нещата не се случвали гладко по план. В спасителната операция се натъкнали на усложнения. Но те не се отказали. Не изоставили паралитика на вратата. Съветвали се какво следва да направят, за да донесат човека при Исус Христос за изцеление. Делото да помагат на Исус Христос при спасяването на души, поне за тях, никога не било прекалено ангажиращо. Изготвили план – не много лесен, но приложим.
„И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът“ (Марка 2:4).
Качили го на покрива. Предполагайки, че не е имало външна стълба, по която да се изкачат, трябва да им е отнело доста време, за да се изкачат всички на покрива. Мисля, че вероятно е станало по следния начин: младият мъж от района трябва да се изкачил пръв на покрива. Тъй като бил млад и пълен с енергия, не му коствало много да го направи. Колегата му за домашни посещения от Кворума на старейшините и високия и силен пълновременен мисионер сигурно са бутали отдолу. Сестрата от Обществото за взаимопомощ им е напомняла да бъдат внимателни и ги е насърчавала. След което мъжете са разкрили покрива, докато сестрата е продължавала да успокоява човека, очакващ своето изцеление – да може да се движи сам и да бъде свободен.
Тази спасителна задача изисквала всички да се трудят заедно. В критичния момент била нужна внимателна координация, за да бъде спуснат паралитикът от покрива. Четиримата човека е трябвало да действат в единство и хармония. Не можели да си позволят каквото и да е недоразумение помежду си. Трябвало да снишат паралитика по едно и също време. Ако някой отпуснел въжето твърде бързо преди другите трима, то човекът можел да изпадне от леглото си. Той не можел да се придържа сам поради отслабналото си състояние.
За да можем да помагаме на Спасителя, ние трябва да се трудим заедно и в хармония. Всеки един човек, всяка една позиция и всяко едно призование са важни. Трябва да сме обединени в нашия Господ Исус Христос.
И накрая болният, парализиран човек бива поставен пред Исус. „А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете“ (Марка 2:5). Исус показва милост към него и го изцелява – не само физически, но и духовно: „Синко, прощават ти се греховете“. Не е ли прекрасно това? Не бихме ли желали това да се случи и на всички нас? Аз със сигурност бих искал.
Ние познаваме ли някой в живота си, който бива терзан от духовна парализа, някой, който просто не може да се завърне сам? Той или тя може да е едно от децата ни, един от нашите родители, съпруг или съпруга, или приятел.
С толкова многото пълновременни мисионери вече на разположение в църковните единици, би било мъдро от страна на епископи и президенти на клон да използват по-пълноценно районовите и клоновите си съвети. Епископът може да покани всеки член на съвета в района да направи списък на хората, които се нуждаят от помощ. Заедно, членовете на съвета в района ще се съветват внимателно как най-добре могат да помогнат. Епископите ще слушат внимателно идеите и ще съставят задачи.
Пълновременните мисионери са страхотни източници в районите относно тези спасителни усилия. Те са млади и пълни с енергия. Обичат да разполагат с конкретни имена на хора, с които да работят. Обичат да работят заедно с членовете на района. Знаят, че това са големи възможности за откриване на хора, на които да преподават. Те са отдадени на изграждането на Господното царство. Имат силно свидетелство, че ще станат по-подобни на Христос, участвайки в тези спасителни усилия.
В заключение, нека споделя с вас още едно скрито богатство, намиращо се в същата тази история. То се намира в стих 5: „А Исус, като видя вярата им“ (курсив добавен). Не бях забелязал това преди – вярата им. Нашата обединена вяра ще влияе на благосъстоянието на нашите ближни.
Кои са онези хора, които споменава Христос? Те може да включват четиримата, които са носили паралитика; самият паралитик; хората, които са се молили за него и всички онези, които са присъствали, за да слушат Исус да проповядва и да се възрадват тихичко в сърцата си за чудото, което предстои да се случи скоро. Те може да включват също и съпруг или съпруга, родител, син или дъщеря, мисионер, президент на кворум, президентка на Обществото за взаимопомощ, епископ и далечен приятел. Ние всички можем да си помагаме взаимно. Трябва винаги да сме заети неуморно в стремежа си да спасяваме нуждаещите се.
Свидетелствам, че Исус Христос е Бог на чудеса. Исус Христос обича всички нас и притежава силата да спасява и изцелява, както физически, така и духовно. Когато Му съдействаме в Неговата мисия да спасява души, ние също междувременно ще бъдем спасени. Свидетелствам за това в Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.