Вечен живот – да познаваме нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос
От старейшина Робърт Д. Хейлз
От Кворума на дванадесетте апостоли
Бог и Христос са буквално Отец и Син – отделни, разграничени Личности, Които са изцяло обединени в Своята цел.
Преди много години имах възможността да изучавам заключителните свидетелства на пророците във всяка диспенсация. Всеки един даде въздействащо свидетелство за Бог и Неговия Син Исус Христос.
Докато четох тези свидетелства – и още много като тях през годините – винаги съм чувствал в сърцето си колко дълбоко Небесният Отец обича Своя най-голям Син и как Исус изявява тази обич чрез подчинение на волята на Своя Отец. Свидетелствам, че когато направим необходимото, за да опознаем Тях и Тяхната взаимна обич, ние ще получим „най-великият от всички Божии дарове“ – именно вечен живот. Защото „това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“.
Как можем да получим този дар? Той се дава чрез лично откровение, за което вече бе говорено тази сутрин.
Помните ли първия път, когато разбрахте, че Бог съществува, и можахте да почувствате Неговата обич? Като момче имах навика да гледам звездното небе, да размишлявам и да чувствам Неговото присъствие. С удоволствие наблюдавах величествената красота на Божиите творения – от малките насекоми до огромните дървета. И виждайки красотата на тази земя, осъзнавах, че Небесният Отец ме обича. Знаех, че бях буквално духовен потомък, че ние всички сме синове и дъщери Божии.
„И как разбра това?“, ще ме попитате. Писанията ни учат: „на някои е дадено от Светия Дух да знаят, че Исус Христос е Синът Божий и … на други е дадено да повярват в словата им, та и те също да могат да имат вечен живот, ако продължат да са верни“. Според моето разбиране, това не означава, че някои хора вечно ще разчитат на свидетелството на други хора.
Моето свидетелство нарастваше, докато научавах повече за Небесния Отец и Спасителя от ученията и свидетелствата на моите родители, учители, Писанията – които усърдно четях – и особено Светия Дух. Докато упражнявах вяра и се подчинявах на заповедите, Светият Дух свидетелстваше, че наученото от мен бе истина. Така разбрах сам за себе си.
В този процес най-важното е да търсиш лично откровение. Нефи ни кани: „угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“.
Преди осмия ми рожден ден реших да науча повече за кръщението. Четях Писанията и се молих. Научих, че щях да получа дара на Светия Дух при своето потвърждаване. Също така започнах да осъзнавам, че Бог и Христос са буквално Отец и Син – отделни, разграничени Личности, Които са изцяло обединени в Своята цел. „Ние любим (Тях), защото първо (Те) възлюби(ха) нас“. И отново и отново виждах как Те се обичат и работят заедно за наше добро. Чуйте няколко от многото стихове, които учат на тази истина:
Учейки ни за доземния живот, Небесният Отец нарича Исус Христос „Възлюбеният Ми Син, Който беше Моят Любим и Избран от началото“. Когато Отец създава земята, Той прави това „чрез Своя Единороден Син“.
На майката на Исус й е казано, че ще роди „Син на Всевишния“. И когато Исус е млад мъж, Той казва на Своята майка, „че трябва да се намер(и) около дома на Отца (Си)“. Години по-късно, когато Спасителят се кръщава, Небесният Отец проговаря от небесата, казвайки: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
За да научи своите ученици да се молят, Исус изрича следните думи:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; Да бъде волята Ти на земята, тъй както е на небесата“.
Той учи Никодим: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“. И обяснява Своите чудеса, като казва: „не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши“.
С наближаването на часа на Единението, Исус се моли, казвайки: „Отче, настана часът. … Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша“. След това, когато теглото на нашите грехове паднало върху Него, Той се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“. През последните моменти на кръста, Исус се моли: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“, след което извиква: „Отче в Твоите ръце предавам духа Си“.
След това посещава духовете на починалите в света на духовете „и им даде сила да излязат след възкресението Му от мъртвите“. След възкресението Си, Той се явява на Мария Магдалина, казвайки: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец“.
Когато се явява на хората на американския континент, Неговият Отец Го представя, казвайки: „Ето Моя Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си“. Когато Исус слиза сред хората при храма, Той представя Себе Си, казвайки: „Ето, Аз съм Исус Христос. … прославих Отца, вземайки върху Си греховете на света. Като излага Своето учение, Той обяснява:
„и това е учението, което Отец Ми е дал; и Аз свидетелствам за Отца, и Отец свидетелства за Мене“.
„Истина ви казвам … Отец, и Аз сме едно“.
Можем ли да видим един образец в тези стихове, който свидетелства за това как Отец и Сина са отделни Личности? А как, тогава, Те са едно? Те са едно не защото са една и съща личност, а защото са единни в цел, еднакво отдадени „в осъществя(ването) безсмъртието и вечният живот на човека“.
Исус е Бог, но систематично разграничава Себе Си като отделна Личност, като се моли на Своя Отец и като казва, че върши Неговата воля. По време на Своето служение сред нефитите, Той се моли: „Отче, не се моля за света, но за онези, които Ти Ми даде вън от света, … за да може да бъда в тях, както Ти, Отче, си в Мене, за да може да бъдем едно, та да може да се прославя в тях“.
С това предвид, не е изненада, че Възстановяването на Евангелието започва с явяване не на едно, а на две славни Личности. За това Първо видение пророкът Джозеф Смит свидетелства: Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“
Младият пророк, който с непоклатима вяра влиза в горичката, за да открие към коя църква да се присъедини, излиза оттам със знание и свидетелство за единия истинен Бог и Исус Христос, Когото Бог е изпратил. Джозеф, подобно на пророците преди него, възстановява на света знанието, което води към вечен живот.
Вие също можете да потърсите Небесния Отец „и този Исус, за Когото пророците и апостолите са (свидетелствали)“ в Писанията и на тази обща конференция. И докато търсите лично свидетелство – ваше лично откровение – вие ще откриете, че Небесният Отец е осигурил специален начин да узнаете истината сам за себе си: чрез третия член на Божеството, духовна личност, познат ни като Светия Дух.
„И когато получите тези неща,“ – включително споделените днес – „аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух.
И чрез силата на Светия Дух вие (със сигурност) можете да узнаете истината за всичко“.
Братя и сестри, свидетелствам, че нашия Небесен Отец желае да търсим това знание сега. Словата на пророка Еламан зоват от пръстта: „Помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си, … основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“. Истина е, ние няма да паднем, ако градим върху тази основа.
Тази сигурна основа е Исус Христос. Той е „Небесната Канара“. Когато изграждаме живота си върху Него, пороите на последните дни могат да се изливат, могат да прииждат водите и да духат ветровете, но ние няма да паднем. Няма да паднем, защото нашият дом и нашето семейство ще бъдат основани на Христос.
Свидетелствам, че такъв дом е „дом на слава“. В този дом се събираме заедно, за да се молим на нашия Небесен Отец в името на Неговия възлюбен Син. Там Ги славим и Им отдаваме благодарност. Там получаваме Светия Дух и „обещанието, което (Той ни дава) за вечен живот, тъкмо за славата на селестиалното царство“.
Давам моето специално свидетелство, че нашият Спасител е Исус Христос, че Той е жив, че нашият вечен Небесен Отец ни обича и се грижи за нас, че имаме пророк в тази диспенсация – именно президент Томас С. Монсън – който да ни води и напътства. Светият Дух свидетелства на всеки, който потърси знание, че това е истина. В името на Исус Христос, амин.