Алма и Амулик излизат от тъмницата

Илюстрация на избавлението на Алма и Амулик от тъмницата, от Андрю Бозли

15–21 юни

Алма 13–16

„Да влязат в покоя Господен“

За трайно обръщане във вярата е нужно повече от вдъхновяващ урок в Неделното училище веднъж седмично. Насърчавайте членовете на класа да търсят лични духовни преживявания през цялата седмица.

Записвайте своите впечатления

икона за споделяне

Насърчавайте споделянето

Какво може да подтикне членовете на класа да споделят един с друг свои преживявания при изучаване и прилагане на Евангелието? Бихте могли да ги поканите да споделят откритото в Алма 13–16 проникновение, което ги е изненадало или за което не са се замисляли преди. Докато споделят, попитайте ги според тях какво влияние ще има това ново проникновение в живота им.

икона за преподаване

Преподавайте учението

Алма 13:1–19

Свещеническите обреди помагат на Божиите чеда да получат изкупление чрез Исус Христос.

• Някои членове на класа ви може да са открили нещо, което да е задълбочило тяхната благодарност за свещеничеството, докато са изучавали Алма 13. Поканете ги да споделят какво са открили. Също така бихте могли да прочетете стихове 2 и 16 и да зададете въпрос, подобен на следния: „Как свещеничеството и неговите обреди са ви помагали „да се надяват(е) на (Божия Син) за изкупление“? Ако е нужно, може да откриете списък с обреди в Предани ще сме на вярата, с. 94–95.

  млади мъже на маса за причастие

  Свещеническите обреди ни помагат да отправяме поглед към Исус Христос за изкупление.

• Много хора в Амония били последователи на Нехор, който проповядвал лъжливи идеи за ролята на свещениците. За да помогнете на членовете на класа да научат повече за истинската същност на свещеничеството, може да ги поканите да сравнят казаното от Нехор за това какво трябва да правят свещениците (вж. Алма 1:3–6) с казаното от Алма (вж. Алма 13:1–12). По какви начини ученията на Нехор са подобни на светските възгледи за властта и ръководството? С какво се различават ученията на Алма?

• Прочитането на Алма 13:1–19 може да доведе до обсъждане как сме били „подготвени от основаването на света“ за нашите отговорности в Господното дело. На какво ни учи Алма 13:3 за начина, по който следва да подхождаме към тези отговорности (вж. също У. и З. 138:56)?

Aлмa 13

Господ ни кани да влезем в Неговия покой.

• Алма ни учи, че свещеничеството ни помага да „да вл(езем) в покоя Господен“ (Алма 13:16). За да започнете обсъждане по тази тема, бихте могли да поканите членовете на класа да прочетат Алма 13:6, 12–13, 16 и 29 и да споделят на какво учат тези стихове за „покоя Господен“. Също така може да открият характеристиките на хората, които „вл(и)зат в покоя Господен“. Какво можем да правим, за да чувстваме Господния покой през земния си живот?

Aлмa 14

В моменти на изпитания и трагедии трябва да се уповаваме на Господ.

• Алма 14 може да бъде възможност да се обсъди как можем да сме верни, когато ние (или обичани от нас хора) сме подложени на гонения или изпитания, дори когато полагаме усилия да бъдем праведни. Бихте могли да поканите членовете на класа да си представят, че са журналисти, които правят репортаж за събитие в Алма 14. Какви въпроси биха могли да зададат на Алма или Амулик за това събитие? Например: „Защо Господ позволи на вас и други праведни хора да страдате?“ или „Какъв съвет бихте дали на хората, които преживяват тежки изпитания?“ Въз основа на дадената в Алма 14 информация, как Алма или Амулик биха отговорили на тези въпроси?

• Повечето от нас, подобно на Амулик, сме виждали как праведни хора страдат: нас също ни е „боляло“ за тях (Алма 14:10) и сме искали да сме могли да направим нещо, за да им помогнем. Какво научаваме от думите на Алма в тази ситуация (вж. Алма 14:8–13)? Може да споделите изказването на президент Спенсър У. Кимбъл в „Допълнителни източници“. Членовете на класа биха могли да обобщят със свои думи основното послание в изказването на президент Кимбъл.

Алма 15:16, 18

Ученичеството изисква жертви.

• Разделът за тази седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства предлага да се направи списък с нещата, от които Амулик се отказва, и тези, които получава, когато приема Евангелието. Членовете на класа може да искат да споделят направените от тях списъци или да ги направят в клас. Следните стихове ще им помогнат за напраят това: Алма 10:4–5, 15:16, 18, 16:13–15 и 34:8. Защо Амулик е готов да направи такива жертви? Защо ние бихме били готови? Как можем да следваме примера на Алма, който „укрепи (Амулик) в Господа“?

Алма 16:1–10

Словата на пророците ще се изпълнят.

• Алма 16 дава пример за човек, който се доверява на един пророк, и цял народ, които не се доверяват. За да помогнете на членовете на класа да се поучат от тези примери, на дъската може да напишете две заглавия: Зорам и Народът на Амония. Членовете на класа биха могли да прочетат Алма 16:1–10 и под всяко заглавие да напишат думи и изрази, които описват отношението, което тези хора имат към словата на пророка Алма. Какво правим, за да показваме на Небесния Отец, че имаме вяра в словата на живите пророци?

икона за изучаване

Насърчавайте изучаването у дома

Бихте могли да попитате членовете на класа дали някога са искали да бъдат по-способни при споделяне на Евангелието. Изучаването на Алма 17–22 може да им даде идеи, които да им помагат за постигането на тази цел.

картинка за източници

Допълнителни източници

Бог невинаги предотвратява трагедии.

Президент Спенсър У. Кимбъл прави следния коментар относно многото привидно необясними трагедии, които се случват по света:

„Могъл ли е Господ да предотврати тези трагедии? Отговорът е „Да“. Господ е всемогъщ и има цялата сила да контролира живота ни, да ни спаси от болка, да предотврати всички катастрофи, … дори да (ни предпази) от смърт, ако пожелае. Но не прави това. …

Ако всички болни, за които се молим, биваха изцелявани, ако всички праведни хора биваха предпазвани, а нечестивите унищожавани, то тогава целият план на Отца ще се анулира, а основният принцип на Евангелието – свободата на избор, ще се отмени. Никой няма да живее чрез вяра. …

… Ако затворим вратите за мъката и нещастието, ще отхвърлим най-големите си приятели и благодетели. Страданието може да превръща хората в светии, когато те се учат на търпение, дълготърпение и самоконтрол. …

… Благодарен съм, че дори със свещеничеството не мога да изцелявам всички болни. Ако беше така, щях да изцелявам хора, за които е отредено да умрат. Щях да освобождавам хора от страдание, за които е отредено да страдат. Боя се, че така щях да преча на реализирането на Божиите цели.

Ако имах безгранична сила (и ограничено разбиране и поглед върху всичко), съм щял да спася Авинадий от пламъците на кладата и така непоправимо съм щял да му навредя. Той умира като мъченик и получава наградата на мъченик – възвисяване.

Вероятно съм щял да предпазя Павел от страданията му, ако имах безгранична сила. Със сигурност съм щял да изцеля неговия „трън в плътта“. (2 Коринтяните 12:7.) И правейки това е можело да попреча на Господните планове. …

Страхувам се, че ако съм бил в затвора на Картидж на 27 юни 1844 г., съм щял да отклоня куршумите, пробили тялото на Пророка (Джозеф Смит) и това на Патриарха (Хайръм Смит). Щял съм да ги спася от страданията и агонията, но и да им попреча да получат мъченическата смърт и наградата ѝ. …

С такава безконтролна власт, със сигурност съм щял да желая да защитя Христос от агонията в Гетсимания, обидите, венеца от тръни, униженията в съда, физическите наранявания. Щял съм да изцеля раните Му, да Му дам студена вода вместо оцет. Щял съм да Го спася от страдание и смърт, но да попреча на Неговата Единителна жертва за света. …

Изправени пред привидни трагедии, ние трябва да се уповаваме на Бог със знанието, че, въпреки нашето ограничено разбиране, Неговите цели няма да бъдат осуетени“ (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball [2006], 14–17, 20).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Отправяйте покана за усърдно изучаване Когато се подготвяте да преподавате, вместо да мислите: „Какво да направя, за да преподавам?“ се питайте: „Какво трябва да направят учениците ми, за да научат?“ (Да преподаваме като Спасителя, с. 29.)