5–11 август

Римляните 1–6

„Божия сила за спасение“

С молитва прочетете Римляните 1–6, докато размишлявате за нуждите на членовете на класа. Това ще ви помогне да бъдете чувствителни към подтиците на Духа, докато се подготвяте да преподавате.

Записвайте впечатленията си

Насърчавайте споделянето

Бихте могли да дадете на членовете на класа няколко минути, за да прегледат Римляните 1–6 за конкретен стих, който им харесва. След това може да споделят избрания стих с човек до тях.

Преподавайте учението

Римляните 1:16–17

„Не се срамувам от благовестието Христово“.

• На членовете на класа ви някога подигравали ли са се заради техните вярвания? Поканете ги да прочетат Римляните 1:16–17 и да помислят за примери от книгата Деянията, при които Павел показва, че не се срамува от Евангелието. Кои неща ни карат да не се срамуваме да бъдем членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Поканете членовете на класа да споделят преживявания, при които те или други хора са показвали, че не се срамуват от Евангелието на Исус Христос.

Римляните 1:16–17; 2:28–29; 6:1–11

Истинското ученичество си проличава от нашата вътрешна отдаденост, не само от действията ни.

• Как оценяваме степента на нашето ученичество? Напътствията на Павел към коринтяните може да ни помогнат да се съсредоточаваме не върху изпълнението на списък със задачи, а върху „сърцето (и) дух(а)“ (Римляните 2:29). За да помогнете на класа ви да разбере напътствията на Павел, може да напишете текста от Римляните 2:28–29 на дъската. Заменете думата юдеин със светия от последните дни и думата обрязване със завет. Какво добавя тази промяна към нашето разбиране за ученията на Павел? Също така бихте могли да обсъдите примери за неща, които правим като членове на Църквата и в които има повече смисъл и сила, когато се правят със „сърцето, в дух“ (Римляните 2:29). Например, вж. речта на старейшина Джефри Р. Холанд за домашното обучение, „Пратеници към членовете на Църквата“ (Лиахона, ноем. 2016 г., с. 61–67), или речта на старейшина Нийл Л. Андерсън за мисионерската работа, „Божий свидетел“ (Лиахона, ноем. 2016 г., с. 35–38).

Римляните 3–6

„Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“.

• Може да има много хора в класа ви, които имат нужда от помощ да разберат ученията на Павел в тези глави за вярата, делата и благодатта (вж. също раздела за тази седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства и Превода на Джозеф Смит за тези глави в Ръководство към Писанията). Как можете да им помогнете да се учат един от друг? Бихте могли да представите следните две ситуации, за да помогнете на членовете на класа да разберат, че ние не трябва да гледаме на добрите си дела като на доказателства за нашето достойнство, нито на Христовата благодат като на причина да извиняваме своите грешки и грехове. Поканете членовете на класа да прегледат Римляните 3:20–31; 5:1–2; 6:1–2, 21–23 и да потърсят истини, които могат да помогнат на Гергана и Иван. Кои други истини в „Допълнителни източници“ биха им помогнали да разберат колко е важно както да вършим праведни дела, така и да се уповаваме на Христовата благодат? Бихте могли да поканите членовете на класа да споделят какво са научили или да изиграят примерен разговор, свързан със ситуациите.

Ситуация 1

Имате позната на име Гергана, която полага много усилия да бъде верен ученик на Исус Христос. Тя прави всичко по силите си да върши това, което смята за необходимо, но често се притеснява, че усилията ѝ не са достатъчни. „Достатъчно ли съм добра? – пита се тя. – Господ ще ме приеме ли?“

Ситуация 2

Имате познат на име Иван, който не се притеснява особено доколко праведни са неговите избори. Той вярва в Исус Христос, посещава събранията в Църквата и е любящ баща и добър съсед. Въпреки това, той е избрал да не живее според стандартите, които ще го направят достоен за храмова препоръка. Когато негови роднини и приятели се опитват да го насърчат да се подготви за храма, той отговаря: „Аз съм добър човек. Вярвам в Христос. Той вече е платил цената за моите грехове и не мисля, че ще ми попречи да вляза в селестиалното царство заради такива незначителни неща“.

Насърчавайте изучаването у дома

За да насърчите членовете на класа да прочетат Римляните 7–16, може да им кажете, че Павел описва една вътрешна борба, която води той, а и всеки от нас. В Римляните 7–16 научаваме каква е тази война и как да я спечелим.

Допълнителни източници

Римляните 1–6

Вяра, благодат и дела.

Въпреки че трябва да се стремим да спазваме заповедите, единствено подчинението на Божиите заповеди няма да ни спаси (вж. Римляните 3:27–31). Дори когато даваме най-доброто от себе си, „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляните 3:23). Поради тази причина всички имаме нужда от Исус Христос, Чиято благодат ни позволява да бъдем опростени за греховете си и ни дава способността да продължаваме да вършим добри дела. Както учи Павел: „Където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляните 5:20).

Президент Дейвид О. Маккей споделя една аналогия за момче, което започнало да се дави, докато плувало с приятелите си: „За радост, друго момче със самообладание и бързи реакции взело дълъг прът от оградата и подал единия край на давещото се момче, което го хванало здраво и било спасено.

Всички момчета заявили, че изпатилото си момче дължало живота си на момчето, осигурило спасителното средство.

Това несъмнено е факт, но въпреки това, ако давещият се не беше се възползвал от предоставеното му средство, ако не беше положил нужното от негова страна усилие, той щеше да се удави, въпреки героичното деяние на неговия другар“ (David O. McKay, “The Gospel of Work,” Instructor, Jan. 1955, 1).

Коментирайки въпроса дали сме спасени чрез вяра или дела, християнският писател К. С. Луис пише: „Това е все едно да ме попитат кое острие на ножицата е по-необходимо“ (Mere Christianity, 148).

Ситуация 1

• Етер 12:27

• Мороний 10:32–33

• Дж. Девн Корниш, „Достатъчно добър ли съм? Ще успея ли?“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 32–34

„Спасението не може да бъде закупено с подчинение, то е закупено чрез кръвта на Божия Син (вж. Деянията 20:28). …

Благодатта е Божий дар и желанието ни да спазваме всички Божии заповеди е като протягане на ръка, за да получим този свят дар от Небесния ни Отец“ (Дитер Ф. Ухтдорф, „Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 109–110).

Ситуация 2

• Послание на Яков 2:17–26

• Еламан 12:23–24

• Д. Тод Кристоферсън, „Пребъдвайте в Моята любов“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 48–51

„Ако благодатта е Божий дар, тогава защо е толкова важно спазването на Божиите заповеди? Защо да се занимаваме с тях или, например, с покаяние? …

Нашето спазване на Божиите заповеди произтича естествено от безкрайната ни любов и благодарност към Бог. Тази форма на истинска любов и благодарност по чуден начин ще слее делата ни с Божията благодат“ (Дитер Ф. Ухтдорф, „Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 109).

Нашата неспирна нужда от благодат.

„Освен нуждата от благодат за вашето окончателно спасение, вие се нуждаете от тази даваща способности сила всеки ден от живота си. Като се доближавате до вашия Небесен Отец в усърдие, смирение и кротост, Той ще ви въздига и укрепва чрез Своята благодат (вж. Притчи 3:34; 1 Петър 5:5; У. и З. 88:78; 106:7–8). Упованието в Неговата благодат ви позволява да напредвате и израствате в праведност“ (Предани ще сме на вярата, с. 8).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Вашето призование е било вдъхновено. Като учител, вие сте призовани от Господ да благославяте Неговите чеда. Господ желае да успявате, затова, когато живеете достойно за Неговата помощ, Той ще ви дава откровението, което търсите. (Вж. Да преподаваме като Спасителя, с. 5.)