29 юли – 4 август

Деянията 22–28

„Служител и свидетел“

Прочетете Деянията 22–28 с молитва в сърцето Светият Дух да ви вдъхновява да знаете върху какво да се съсредоточите, което да е от полза за членовете на класа ви. Записвайте идеите, които ви идват на ум – те могат да бъдат началото на вашия план за преподаване.

Записвайте впечатленията си

Насърчавайте споделянето

Поканете членовете на класа да напишат стихове от Деянията 22–28, които са ги впечатлили през изминалата седмица. Съберете отговорите им и прочетете някои от стиховете. Поканете няколко члена на класа да споделят защо тези стихове имат особено значение за тях.

Преподавайте учението

Деянията 22:1–21, 26:1–29

Свидетелството е заявление на истина, основано на лично знание или вярване.

• Свидетелството на Павел пред Фест и цар Агрипа може да бъде възможност да обсъдите какво означава да даваш свидетелство. Бихте могли да започнете, като поканите членовете на класа да прегледат Деянията 22:1–21 и 26:1–29. Какво научаваме от примера на Павел за даване на свидетелство? Какви допълнителни принципи за даването на свидетелство можем да научим от изказването на старейшина М. Ръсел Балард в „Допълнителни източници“? Пеенето или свиренето на химна „Свидетелство“ (Химни, № 90) може да покани Духа във вашето обсъждане.

• Членовете на класа може да са получили лични проникновения, докато са изучавали свидетелството на Павел пред Фест и цар Агрипа. Поканете ги да споделят. Какви предупреждения получаваме днес от реакцията на цар Агрипа на свидетелството на Павел? (вж. Деянията 26:28) Членовете на класа също така може да помислят за други свидетелства от Писанията, които са ги вдъхновявали. (Някои примери включват Йов 19:25–27, 2 Нефи 33:10–15, Алма 5:45–48 и У. и З. 76:22–24.) Или биха могли да споделят преживявания, при които са били повлияни от свидетелството на някого другиго.

• Пророкът Джозеф Смит сравнява преживяванията си, когато свидетелства за Първото видение, с преживяното от Павел пред цар Агрипа (вж. Джозеф Смит – История 1:24–25). Членовете на класа биха могли да работят по двойки, за да изготвят списък с прилики между тези двама Божии служители. По какъв начин тази дейност ни помага да разберем как да споделяме своето свидетелство, дори когато това е трудно за правене?

• Въпреки че Павел не е търсел духовното свидетелство, което му се дава по пътя за Дамаск, до края на живота си той полага усилия да поддържа и защитава своето свидетелство (вж. Деянията 22:10, 14–16; 26:19). Примерът на Павел може да помогне на членовете на класа ви да осъзнаят, че за свидетелството са нужни усилия и жертва. За да започнете обсъждане по тази тема, член на класа би могъл да опише усилията си да стане добър музикант, артист или атлет. Как развиването на тези умения наподобява получаването и укрепването на свидетелство? Какви усилия трябва да полагаме, за да получим и укрепваме свидетелство? (вж. също Алма 5:46)

Деянията 26:9–23

Имаме отговорността да служим на другите.

• Господ призовава Павел да бъде „служител“ (Деянията 26:16), но какво точно означава тази дума? За да помогнете на членовете на класа да помислят как могат да служат на другите, бихте могли да напишете на дъската въпрос, подобен на следния: Какво означава да служиш? Поканете членовете на класа да потърсят отговори в следните източници: Матей 20:25–28, Деянията 26:16–18, 3 Нефи 18:29–32, Ръководство към Писанията, „Служа“, scriptures.lds.org. Докато споделят какво са открили, насърчавайте ги да обсъждат начини, по които всички можем да служим на другите, включително в своите църковни призования.

• Брат Дейвид Л. Бек говори за отговорностите на носителите на свещеничеството да служат на другите и много от казаното от него може да се приложи към всички служещи в Църквата (вж. „Вашият свещен дълг да служите“, Лиахона, май 2013 г., с. 55–57). Например на какво ни учи разказа за Чи Джонсън за това да служим на другите? Кои други примери могат да споделят членовете на класа? Дайте на членовете на класа време да помислят за човек, на когото могат да служат през идната седмица и как биха направили това.

Деянията 27

Ако следваме Господните пророци, Той ще ни води и защитава от зло.

• Членовете на класа ви може да са имали преживявания, при които са следвали напътствията на пророците, дори когато те са били различни от съветите на експерти от света или хората около тях. Поканете няколко члена на класа да дойдат в часа подготвени да споделят такива преживявания. След това поканете членовете на класа да споделят как хората на кораба реагират, когато Павел пророкува, че корабът ще претърпи „повреда и големи щети“ (Деянията 27:10). Как тяхната реакция прилича на реакциите на някои хора към пророческите напътствия днес?

• Какво научаваме от Деянията 27 за това да следваме Господните пророци? Цитатът от старейшина Роналд А. Расбанд в „Допълнителни източници“ съдържа въпроси за размисъл и списък с опасности, за които са ни предупреждавали съвременните пророци. Как сме били благославяни от следването на напътствията на живите пророци?

Насърчавайте изучаването у дома

За да помогнете на членовете на класа да започнат да четат посланията на Павел, поканете ги да си представят, че член на Кворума на дванадесетте е написал писмо специално за вашия район. Как бихме възприели такова писмо? Какво би ни казал този апостол? Поканете членовете на класа да помнят тези свои размисли, докато четат писмото на Павел до светиите в Коринт.

Допълнителни източници

Деянията 22–28

Даване на свидетелство.

Старейшина М. Ръсел Балард коментира свидетелството на Павел пред цар Агрипа и учи какво представлява даването на свидетелство:

„Необходимо е нашите събрания за свидетелство да бъдат по-съсредоточени върху Спасителя, ученията на Евангелието, благословиите на Възстановяването и ученията на Писанията. Необходимо е да заместим разказите, описанията на екскурзии и лекциите с чисти свидетелства. Онези, на които е поверено да говорят и поучават в нашите събрания, трябва да правят това с доктринална сила, която едновременно да се чува и чувства, както и да насърчава духовете на нашите членове и да ги назидава. …

… Въпреки че винаги е добре да се изразяват любов и благодарност, такива изрази не съставляват онзи вид свидетелство, което ще запали огъня на вярата в живота на другите. Да свидетелстваш значи „да дадеш свидетелство чрез силата на Светия Дух; да заявиш тържествено истина, основана на лично знание или вярване“ (Ръководство към Писанията, „Свидетелствам“, scriptures.lds.org). Ясното заявяване на истината води до промяна в живота на хората. Това именно променя сърцата. Това именно е нещото, което Светият Дух може да потвърди в сърцата на Божиите чеда“ („Чисто свидетелство“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 41).

Подкрепа на църковните ръководители.

Старейшина Роналд А. Расбанд учи:

„(Нашите) ръководители, които по божествено вдъхновение са призовани да ни учат и ръководят…, ни призовават да внимаваме за опасностите, които срещаме всеки ден – сред които повърхностно освещаване на Господния ден, заплахи към семейството, нападки срещу религиозната свобода и дори оспорване на откровението в последните дни. Братя и сестри, вслушваме ли се в съветите им? …

Като напредваме, избирайки да следваме напътствията и предупрежденията на нашите ръководители, ние избираме да следваме Господ, докато светът отива в друга посока. Ние избираме да се държим здраво за железния прът, да бъдем светии от последните дни, да вършим Господното дело и да бъдем изпълнени „с извънредно велика радост“ (1 Нефи 8:12).

Все по-наложителният въпрос днес е ясен: подкрепяте ли ръководителите на Църквата в един смрачаващ се свят, за да може да разпръсквате Светлината на Христа?“ („Подкрепяне на ръководителите на Църквата“, Лиахона, май 2016 г., с. 47–48).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Подготвяйте се предварително. „Докато размишлявате как евангелските принципи, които преподавате, ще благословят вашите ученици, идеи и впечатления ще идват в ежедневието ви – докато пътувате за работа, докато вършите нещо у дома или общувате с близки и приятели. Не мислете за духовната подготовка като за нещо, за което трябва да отделяте време, а като за нещо, което правите постоянно“ (Да преподаваме като Спасителя, с. 12).