22–28 юли

Деянията 16–21

„Бог ни призовава да проповядваме благовестието“

Преди да прегледате този раздел, с молитва прочетете Деянията 16–21, като размишлявате върху нуждите на членовете на класа. Следните идеи могат да допълнят вдъхновението, което получите от Духа.

Записвайте впечатленията си

Насърчавайте споделянето

Бихте могли да поканите членовете на класа да споделят откъс от Деянията 16–21, който им напомня за тяхно преживяване при споделяне на Евангелието.

Преподавайте учението

Деянията 16–21

Като членове на Църквата, ние свидетелстваме за Исус Христос и споделяме Неговото Евангелие.

• Тъй като Деянията 16–21 описват две от мисионерските пътувания на Павел, членовете на класа може да научат от тези глави как по-ефективно да свидетелстват за Исус Христос и да споделят Неговото Евангелие. За да вдъхновите обсъждане по тази тема, бихте могли да поканите няколко члена да дойдат в час подготвени да споделят проникновения, които са получили от Деянията 16–21 за споделянето на Евангелието. С цел задълбочаване на обсъждането, те биха могли също да споделят изказвания от обръщения на обща конференция за мисионерската работа. Могат да потърсят такива самостоятелно или може да предложите едно от посланията в „Допълнителни източници“.

• Едно от основните послания на тези глави е важната роля на Светия Дух при споделяне на Евангелието. Например членовете на класа биха могли да обсъдят как Светият Дух помага на Павел и Сила в Деянията 16:6–15. Също така може да прочетат 2 Нефи 33:1 и Учение и завети 42:14 и да споделят истините, които откриват за важността да имаме Духа при споделяне на Евангелието (вж. също изказването на старейшина Далин Х. Оукс в „Допълнителни източници“). Членовете на класа биха могли да споделят преживявания, при които Светият Дух е направлявал усилията им при споделяне на Евангелието. Какви преживявания сме имали при споделянето на Евангелието с човек, който Господ е поставил на пътя ни? (Вж. също Проповядвайте Моето Евангелие, с.3–4.)

• Как можете да използвате преживяванията на Павел, за да помогнете на членовете на класа ви да действат смело, когато са подтикнати да споделят свидетелствата си? Бихте могли да прегледате заедно разказите, които описват как Павел свидетелства, като например преживяното в Македония (вж. Деянията 16:19–34), в Атина (вж. Деянията 17:16–34) и в Коринт (вж. Деянията 18:1–11). Какви доказателства откриваме за смелостта и дързостта на Павел? Кои учения проповядва (и разбира) Павел, които му дават увереност в неговото послание? Защо понякога се страхуваме да споделяме Евангелието и как можем да преодоляваме този страх? Пълновременните мисионери биха могли да посетят класа ви и да споделят начини, по които са получавали смелост да свидетелстват. Насърчете членовете на класа да помислят за начин, по който могат да следват примера на Павел и да бъдат по-смели при споделянето на своето свидетелство за Христос.

Деянията 17:16–34

Ние сме „Божий род“.

• В Ареопага Павел проповядва за Небесния Отец на хора, които знаят малко за истинското естество на Бог. За да се разгледат по-задълбочено тези учения, членовете на класа биха могли да прочетат Деянията 17:24–31 и да напишат на дъската истините, които открият за нашия Небесен Отец, за нашите взаимоотношения с Него и взаимоотношенията помежду ни. Какви преживявания могат да споделят членовете на класа, при които са чувствали истинността на казаното от Павел, че Бог „не е далеч от всеки един от нас“ (стих 27)?

• Докато заедно обсъждате тези стихове, бихте могли да обсъдите дадената в стих 29 истина – че сме „Божий род“, което означава, че Небесният Отец буквално е баща на нашите духове. За да направите това, може да напишете на дъската Защото сме Божии чеда и Ако не знаехме, че сме Божии чеда. Поканете членовете на класа да предложат начини да се завършат тези изречения. Например какво научаваме за Бог от факта, че сме Божии чеда? Какво научаваме за себе си? А за начина, по който следва да се отнасяме един с друг? Какво би било различно в живота ни, ако не познавахме истинските си взаимоотношения с Бог? Това може да доведе до обсъждане за начините, по които можем да помагаме на другите да осъзнаят, че са Божии чеда. Изказването на старейшина Далин Х. Оукс в „Допълнителни източници“ може да допринесе за това обсъждане.

Деянията 19:1–7

Кръщението трябва да бъде последвано от дара на Светия Дух.

• Деянията 19 е добра възможност да се обърне внимание колко важно е да бъдем потвърдени след кръщението. Бихте могли да споделите следното изказване на Пророка Джозеф Смит: „Кръщението с вода е само половин кръщение и не струва нищо без другата половина – която е кръщението със Светия Дух“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, с. 102). Как ученията на Павел в Деянията 19:1–7 потвърждават казаното от Джозеф Смит? За членовете на класа също може да е полезно да прегледат „Дар на Светия Дух“ в Ръководство към Писанията, за да научат повече за благословиите от получаването на дара на Светия Дух.

Насърчавайте изучаването у дома

За да насърчите членовете на класа да прочетат Деянията 22–28 през следващата седмица, попитайте ги нещо като: „Ако имахте възможност да кажете нещо на държавния глава за Евангелието, какво бихте казали?“ Кажете им, че в Деянията 22–28 ще открият какво Павел казва на някои от видните ръководители на неговото съвремие.

Допълнителни източници

Деянията 16–21

Послания за мисионерската работа.

• Далин Х. Оукс, „Споделяне на възстановеното Евангелие“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 57–60.

• Дейвид А. Беднар, „Дойдете и ще видите“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 107–110.

• Нийл Л. Андерсън, „Божий свидетел“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 35–38.

• Мервин Б. Арнолд, „Спасителна операция: можем да се справим“, Лиахона, май 2016 г., с. 53–55.

• С. Гифърд Нийлсън, „Ускоряване на Господната стратегия!“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 33–35.

Всички ние сме Божии чеда.

„Семейството: прокламация към света“ излага вечни истини за нашите взаимоотношения с Бог: „Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители, и като такива, всички имат божествена природа и съдба“ ( Лиахона, ноември 2010 г., с. 129).

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли споделя колко е важно да гледаме на себе си най-вече като на Божии чеда:

„Внимавайте как се характеризирате. Не се определяйте с някое временно качество. Единственото качество, което трябва да ни характеризира е, че сме синове или дъщери на Бог. Този факт е по-важен от всички други характеристики, в това число раса, професия, физически данни, постижения и дори религиозна обвързаност. …

Ние имаме свобода на избор и можем да избираме с коя характеристика се самоопределяме. Но трябва да сме наясно, че когато избираме да се самоопределяме или представяме чрез характеристика, която е временна или незначителна във вечен план, ние омаловажаваме най-основното за нас и твърде много наблягаме на не така важни неща. Това може да ни отведе на погрешна пътека и да попречи на вечното ни развитие“ (“Be Wise” [Brigham Young University–Idaho devotional, Nov. 7, 2006], byui.edu).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Канете младежите да бъдат част от уроците ви. Ако преподавате на младежи, помнете, че те често най-добре разбират преживяванията на своите връстници. Когато млад човек дава свидетелство или преподава учение, другите младежи могат да бъдат повлияни по начин, който вие не можете да постигнете. Давайте на младежите възможности да се обучават взаимно. (Вж. Да преподаваме като Спасителя, с. 28.)