Ускоряване на Господната стратегия!

От старейшина С. Гифърд Нийлсън

От Седемдесетте

Всеки трябва да развие и приложи своята собствена игрова стратегия с ентусиазъм, за да служи заедно с пълновременните мисионери.

Преди няколко години трябваше да говоря със съпругата на един от епископите в нашия кол, така че се обадих в техния дом. Техният малък син вдигна телефона. Казах: „Здравей. Там ли е майка ти?”

Той отвърна: “Да, тук е. Ще я извикам. Кой е на телефона?”

Аз отговорих: „Кажи й, че е президент Нийлсън!”

След кратка пауза чух един много развълнуван глас да казва: „Мамо, президент Хинкли е на телефона!”

Не мога да си представя какво си е помислила майката. Трябва да й е отнело цяла вечност да отиде до телефона. Замислих се: „Да се престоря ли на президент Хинкли?” Не го направих, но здравата се посмяхме. Сега, като се замисля, тя може би е била разочарована, че говори с мен.

Какво бихте направили, ако пророкът на Господ наистина ви се обади? Всъщност, той вече го е направил! Президент Томас С. Монсън тази сутрин отново призова всеки един от нас да се включи в една много важна работа. Той казва: „Сега е времето членовете и мисионерите да се обединят, да работят заедно, да се трудят в лозето на Господ, за да доведат души при Него” (“Faith in the Work of Salvation” (излъчване за обучение на ръководители по света, юни 2013 г.); lds.org/broadcasts).

Слушали ли сме?

По целия свят колове, окръзи и мисии изпитват ново ниво на енергия, с което се реализират следните слова, дадени на Джозеф Смит през 1832 г.: „Ето, Аз ще ускоря Моето дело във времето му” (У. и З. 88:73).

Братя и сестри, това време е настъпило! Чувствам това и съм сигурен, че и вие сте го почувствали.

Желаех да приведа вълнението си и моята вяра в Исус Христос в действие. Когато играех американски футбол, мислех за игрови стратегии. Безспорно, когато започвахме дадена среща, ако нашият отбор разполагаше с правилната стратегия, щяхме да имаме успех. Неотдавна разговарях с легендарния треньор на Университета Бригъм Йънг, Лавел Едуърдз, относно нашите игрови стратегии и той отбеляза: „Доколкото отбелязвахме точки, за мен нямаше значение, какво щяхте да предприемете!” Бидейки един от предните му защитници, аз си мислех, че нещата са по-сложни, но вероятно неговата простичка философия е причината, поради която един стадион носи неговото име.

Тъй като всички сме в отбора на Господ има ли всеки своя собствена стратегия за победа в играта? Готови ли сме да играем? Ако ние наистина обичаме нашите роднини, приятели и колеги, не бихме ли искали да споделим нашето свидетелство за възстановеното Евангелие с тях?

По време на семинара за новопризовани президенти на мисии през юни рекорден брой от 173 нови президенти и техните съпруги получиха последни напътствия преди началото на своята служба. Всичките 15 члена на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли се обърнаха към тази специална група.

Старейшина Л. Том Пери сподели следните заключителни думи: „Това е най-забележителният период в историята на Църквата. Той се нарежда редом с великите събития, които са се случили в историята, като Първото видение, дара на Книгата на Мормон, Възстановяването на Евангелието, както и всички неща, които слагат основата да отидем и да проповядваме в царството на Нашия Небесен Отец” (“Concluding Remarks” (обръщение на семинар за новопризовани президенти на мисия, 26 юни 2013 г.), стр. 1, Библиотека за църковна история, Солт Лейк Сити).

Ние трябва да сме заети в делото както никога досега, за да изпитаме същото вълнение като това на нашите ръководители и отдадеността на нашите пълновременни мисионери. Това дело няма да напредва по планирания от Господ начин без вас! Президент Хенри Б. Айринг казва: „Независимо от нашата възраст, църковно призование или местоположение, ние заедно сме призовани за делото, за да Му помогнем в Неговата жътва на души” (“Ние сме едно”, Лиахона, май 2013 г., стр. 62).

Нека споделя с вас една игрова стратегия, която бях вдъхновен да въведа след размисъл върху минали преживявания, молене, четене на глава 13 от Проповядвайте Моето Евангелие. Каня ви да обмислите тези три точки, докато мислите върху вашата собствена тактика.

Първо, всеки ден се молете конкретно за това да доведете някого по-близо до Спасителя и Неговото Евангелие. Можете да правите това, като гледате на всички като на синове и дъщери Божии, помагащи си взаимно да се завърнем у дома. Помислете си за новите приятели, с които ще се запознаете.

Второ, всеки ден се молете за мисионерите във вашия район и техните проучватели по име. Това става единствено, ако ги поздравяваме, поглеждаме табелките им, обръщаме се към тях по име и ги питаме ги на кого преподават. Неотдавна старейшина Ръсел М. Нелсън каза, “Докато не разберете какво е името и не опознаете лицето на даден човек, Господ не може да ви помогне да вникнете в сърцето му”.

Присъствах на кръщението на една чудесна сестра, която сподели своето свидетелство. Винаги ще помня думите й: „Никога толкова много хора не са се молили за мен и не съм чувствала толкова много обич! Знам, че това дело е истинно!”

Трето, поканете ваш приятел на дейност във вашия дом или извън него. Където и да идете или каквото и да правите, замислете се, кой би прекарал добре на мероприятието, и следвайте напътствията на Духа.

Спасителят ме научи на един простичък урок по време на личното ми изучаване на Евангелието и смятам, че той прекрасно се отнася към „ускоряването”. Когато съм страшно развълнуван за нещо, то си проличава, като пиша, и често води до удивителни знаци, които, по определение, изразяват „силно чувство (или) знак за нещо от особена важност” (Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, 11 изд., 2003 г., “exclamation point”).

Бях заинтригуван, когато започнах да намирам стихове относно „събирането”, завършващи с удивителен знак, например, сърдечната молба на Алма: „О, да бях ангел и да можех да задоволя желанието на сърцето си, щото да мога да изляза и да заговоря с тръбата Божия с глас, който да разтресе земята, и да възвестя покаяние на всички народи!” (Алма 29:1).

Моето търсене показа, че 65 цитата съдържат тази силна мисионерска емоция, сред които следните:

„И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва! …

„И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец!

И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!” (У. и З. 18:13, 15–16).

Знанието ми за тези уникални стихове изиграха важна роля по време на първата ми задача като областен седемдесетник.Бях малко притеснен да бъда колега на апостол, старейшина Куентин Л. Кук, по време на конференция на кол. Влизайки в офиса на президента на кола за предварителната среща през онази неделя, забелязах чифт износени бронзирани обувки на рафта зад бюрото с придружаващ цитат от Писанията, завършващ с удивителен знак. Когато го прочетох, усетих, че Господ знаеше какво изучавам и отговаря на молитвите ми и че Той знае съвсем точно какво ми беше нужно, за да успокоя моето угрижено сърце.

Помолих президента на кол да ми разкаже историята на тези обувки.

Той каза:

„Това са обувките на млад член на Църквата, обърнат във вярата, чието семейство беше бедно, но независимо от това той бе решен да отслужи успешна мисия и така и стана — в Гватемала. Когато се завърна, аз се срещнах с него, за да го освободя от достойно отслужена мисия и забелязах, че обувките му са износени. Този млад мъж бе дал всичко на Господ без много подкрепа от своето семейство, ако въобще бе получил такава.

Той забеляза, че съм се втренчил в обувките му и ме попита: „Президенте, нещо не е наред ли?”

Аз отвърнах: „Не, старейшина, всичко е наред! Ще ми подариш ли тези обувки?”

Президентът на кол продължи: „Моето уважение и любов към този завърнал се мисионер бяха огромни! Исках да увековеча това преживяване и бронзирах тези обувки. Когато вляза в моя офис, те ми напомнят за усилието, което всеки от нас трябва да положи, независимо от житейските си обстоятелства. Стихът е от Исаия: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовествува, който проповядва мир! Който благовествува добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува! (Исаия 52:7)”.

Скъпи мои братя и сестри, съпругата на добрия епископ може да се е чудела защо пророкът й се обажда. Свидетелствам, че вече не е нужно да се чудим — УДИВИТЕЛЕН ЗНАК!

Знам, че всеки трябва да развие и приложи своята собствена игрова стратегия с ентусиазъм, за да служи заедно с пълновременните мисионери — УДИВИТЕЛЕН ЗНАК!

Добавям своето свидетелство към това на Пророка Джозеф Смит: “И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последно от всички, което ние даваме за Него: Той е жив!” (У. и З. 76:22). В святото име на Исус Христос, амин.