Погледнете нагоре

От старейшина Aдриан Очоа

От Седемдесетте

Днес е времето да погледнем нагоре към Източника на истина и да се погрижим нашите свидетелства да бъдат силни.

Когато бях на осем години, ме изпратиха до близкия град да купя продукти за следващите 15 дни. Поглеждайки назад, аз съм удивен колко много доверие ни имаха моите баба, леля и чичо. Утринното небе бе ярко и светло, ние се качихме на нашия малък керван от три коня.

Сред прерията ни дойде на ум блестящата идея да слезем от конете и да поиграем на топчета. Така и направихме, за дълго време. Толкова бяхме погълнати от играта си, че не забелязахме „знаменията на времената” над главите ни, когато тъмни облаци покриха небето. Докато разберем какво става, дори не ни остана време да се качим на конете. Заваля толкова обилен дъжд и град, че единственото, за което можахме да се сетим, бе да свалим седлата от конете и да се скрием под тях.

Без коне, мокри и измръзнали, ние продължихме пътя си, стараейки се да се движим възможно най-бързо. Като приближихме града, видяхме, че широката улица, през която се влизаше в града, бе наводнена и приличаше на река, устремена към нас. Тогава единственото възможно решение бе да изоставим нашите покривала и да се изкачим през бодливата тел, която обграждаше града. Беше късно през нощта, когато, изморени и мокри до кости, ние потърсихме подслон в първия дом, който видяхме, докато влизахме в града. Там едно добро младо семейство ни подсуши, нахрани с вкусни буритос и ни настани да спим в отделна стая. Скоро открихме, че стаята има равен под от пръст и ни дойде на ум друга блестяща идея. Ние начертахме кръг на пода и продължихме играта си на топчета, докато, изнемощели от игра, заспахме на пода.

Като деца, ние мислехме само за себе си. Тогава изобщо не се сетихме за обичаните от нас хора, които отчаяно ни търсеха — ако бяхме се замислили, нямаше да отлагаме пътуването с такова безполезно занимание. И, ако бяхме по-разумни, щяхме да поглеждаме към небето, щяхме да забележим облаците и щяхме да побързаме, за да изпреварим бурята. Сега имам малко повече опит, винаги си напомням: „Не забравяй да поглеждаш нагоре”.

Това преживяване с моите братовчеди ме научи да обръщам внимание на знаменията на нашите времена. Ние живеем в бурни и опасни дни, които Павел описва по следния начин: „Защото човеците ще бъдат себелюбиви, … непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, … клеветници, невъздържани, … повече сластолюбиви, а не боголюбиви” (2 Тимотея 3:2–4).

Имайки предвид тези времена, старейшина Далин Х. Оукс казва: „Трябва да извършим както материална така и духовна подготовка. И подготовката, която е най-вероятно да пренебрегнем е тази, която по-малко се вижда и която е по-трудна — духовната” (“Подготовка за Второто пришествие”, Лиахона, май 2004 г., стр. 9). С други думи, не забравяйте да поглеждате нагоре.

Предвид необходимостта за духовна подготовка във време на такива опасности, искам да предупредя за едно много важно знамение на времената. По професия работя с нови технологии, така че разбирам от какво значение са те, особено в комуникациите. Сега разполагаме с толкова много информация. Но Интернет също е пълен с неща, които са мръсни и заблуждаващи. Технологията увеличава нашата свобода на словото, но също дава на неквалифицирани блогъри лъжлива достоверност въз основа на броя на посещенията. Ето защо сега, повече от когато и да е било, трябва да помним вечния принцип: “от плодовете им ще ги познаете” (Матея 7:20).

В частност, аз ви предупреждавам да не гледате неприлични образи и да не насочвате вниманието си към лъжливи обвинители на Христос и на пророка Джозеф Смит. И двете действия дават един и същи резултат: загуба на Светия Дух и Неговата защитна, укрепваща сила. Порочност и нещастие винаги ги следват.

Мои скъпи братя и сестри, ако се случи да попаднете на нещо, което ви кара да се съмнявате във вашето свидетелство за Евангелието, аз ви умолявам да погледнете нагоре. Погледнете към Източника на всяка мъдрост и истина. Подхранете вашата вяра и свидетелство със словото Божие. Има хора в света, които се стараят да подкопаят вашата вяра, като смесват лъжите с полуистини. Ето защо е изключително важно да останете постоянно достойни за присъствието на Духа. Спътничеството на Светия Дух не е само приятно удобство — то е съществено за вашето духовно оцеляване. Ако цените Христовото слово и внимателно слушате подтиците на Духа, вие няма да бъдете измамени (вж. Джозеф Смит — Матея 1:37). Ние трябва да вършим тези неща.

Исус Христос, който е съвършен, и Джозеф Смит, който признава, че не е съвършен, и двамата са убити от лъжливи обвинители, които не приемат техните свидетелства. Как можем да знаем, че тяхното свидетелство е истина — че Исус Христос е Син Божий и че Джозеф Смит е истински пророк?

„От плодовете им ще ги познаете”. Може ли добър плод да порасне от лошо дърво? Аз знам за себе си, че моят Спасител е простил греховете ми, освободил ме е от личната ми горчивина и ме е довел до състояние на щастие, за което дори не знаех че съществува. И аз знам за себе си, че Джозеф Смит е пророк, защото съм приложил простото обещание в Книгата на Мормон: „Да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа” (Мороний 10:4). С две думи: погледнете нагоре.

Има хора, които може да казват, че трябва да имаш физическо свидетелство, за да повярваш във Възкресението на Исус Христос или в истинността на Неговото възстановено Евангелие. На тях аз цитирам думите на Алма към Корихор, който се опитвал да накара други хора да не вярват: „Ти си имал достатъчно знамения; ще изкушаваш ли твоя Бог? Ще кажеш ли: Покажи ми знамение, когато имаш свидетелството на всичките тези твои братя, а също и на всичките свети пророци? Писанията са положени пред тебе” (Алма 30:44).

Вие и аз сме живо свидетелство за изкупителната сила на Спасителя. Ние сме живо свидетелство на служението на пророка Джозеф и предаността на ранните светии, останали силни в своето свидетелство. Църквата на Исус Христос сега е навсякъде по света и нараства както никога досега — приемана, както и по времето на Христос, от смирени хора, за които не е необходимо да видят и докоснат, за да вярват.

Никой не знае кога Господ ще дойде отново. Но ние живеем в усилни времена. Днес е времето да погледнем нагоре към Източника на истина и да се погрижим нашите свидетелства да бъдат силни.

Връщам се към моя разказ. На другата сутрин, когато аз и моите братовчеди се събудихме, грееше ярко слънце и небето беше красиво. Един човек почука на вратата, търсейки три изгубени момчета. Той ни качи на коне и ние тръгнахме към къщи през същата прерия. Никога няма да забравя какво видяхме по пътя за дома — множество хора, които цяла нощ ни бяха търсили с трактори и камиони, затънали в калта. Те намерили седло тук, кон там, и когато ни видяха да се прибираме вкъщи, можех да почувствам тяхното облекчение и любов. Когато влязохме в града ни чакаха много хора, начело с моите любящи баба, леля и чичо. Те ни прегърнаха и се разплакаха, изпълнени с радост, че са открили изгубените си деца. Колко силно ми напомня това, че нашият обичащ Небесен Отец е загрижен за нас. Той с нетърпение очаква нашето завръщане у дома.

Да, навсякъде около нас има знамения за идващи бури. Нека погледнем нагоре и да се подготвим. Можем да намерим безопасност в едно силно свидетелство. Нека подхранваме и усилваме нашите свидетелства всеки ден.

Знам, че можем да живеем заедно като семейства за вечността, че нашият любящ Небесен Отец очаква нас, Неговите чеда, с разтворени обятия. Знам, че Исус Христос, нашият Спасител, е жив. Както при Петър, плът и кръв не са ми открили това, а Отец ми, Който е на небесата (вж. Матея 16:15–19). В святото име на Исус Христос, амин.