Като счупен съд

От старейшина Джефри Р. Холанд

От Кворума на Дванадесетте апостоли

Коя е най-добрата ответна реакция, когато умствени или емоционални предизвикателства връхлетят вас или хората, които обичате?

Апостол Петър пише, че учениците на Исус Христос трябва да проявяват състрадание един към друг¹. В този ред на мисли бих искал да се обърна към хората, които страдат от някаква форма на психическа болест или душевно разстройство, независимо дали тези тегоби са леки или тежки, кратки или продължават за цял живот. Ние усещаме сложността на такива въпроси, когато чуем специалистите да говорят за неврози и психози, за генетични предразположения и дефекти в хромозомите, за биполярност, параноя и шизофрения. Колкото и озадачаващи, тези страдания са сред реалностите на смъртния живот и срамът би трябвало придружава мисълта за тях точно толкова, колкото мисълта за високото кръвно налягане или внезапното появяване на злокачествен тумор.

Търсейки мир и разбиране относно тези трудни въпроси, е изключително важно да запомним, че ние живеем — и сме избрали да живеем — в един паднал свят, където, поради Божиите цели, нашето следване на божествеността ще бъде изпитвано отново и отново. В Божия план най-утешаващото е обещаният Спасител, Изкупител, Който, чрез нашата вяра в Него, ще ни вдигне славно над тези изпитания, дори ако цената за това, както за Отца, така и за Сина, да е необхватна за нас. Единствено оценяването на тази божествена любов ще направи нашето страдание първо — поносимо, след това — разбираемо, и накрая — изкупващо.

Нека оставя споменатите от мен необичайни заболявания и се съсредоточа върху “депресивното разстройство”, по-известно като депресия. Когато говоря за това, аз не говоря за дни, в които не ни върви, срокове за плащане на данъци или други моменти, през които всички минаваме. Всеки се изнервя и обезсърчава от време на време. В Книгата на Мормон пише, че Амон и неговите братя са подтиснати в един много труден период² и това може да стане с всеки от нас. Днес говоря за нещо по-сериозно, за страдание, което е толкова тежко, че силно ограничава способността на човек да функционира пълноценно, за умствен разрив така дълбок, че никой не би поел отговорността да заяви, че със сигурност би изчезнал, ако жертвите просто изпият чаша студена вода и мислят по-положително — макар да съм силен привърженик на идеята за студената вода и положителното мислене!

Не, тази тъмна нощ за разума и духа е повече от едно просто обезсърчение. Видях как това се случи на един мъж, същински ангел, когато неговата съпруга почина след 50-годишен брак. Виждал съм го у наскоро родили майки, наречено следродилна депресия. Виждал съм как това състояние покосява угрижени студенти, ветерани, баби, притеснени за благополучието на своите пораснали деца.

Също така съм го виждал в млади бащи, които се опитват да осигуряват семействата си. Всъщност за известно време наблюдавах това в мен самия. В един момент от нашия семеен живот, когато финансовите страхове съвпаднаха с ужасна умора, аз се сринах психически по начин толкова неочакван, колкото и действителен. С Божията благодат и обичта на моето семейство, аз продължих да върша нещата и да работя, но след всичките тези години продължавам да изпитвам дълбоко съчувствие към хора, които са по-хронично и по-дълбоко обременени с такъв товар от мен. Определено всички ние сме добивали смелост благодарение на хора, които, по думите на Пророка Джозеф Смит са „изследва(ли) и съзерцава(ли) най-тъмната бездна”³ и са й устояли, като някои от най-видните от тях са Ейбрахам Линкълн, Уинстън Чърчил, старейшина Джордж Албърт Смит, като последният е един от най-благородните и подобни на Христа мъже на нашата диспенсация, който се бореше с нестихваща депресия няколко години преди да стане обичаният от всички осми пророк и президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

И така, коя е най-добрата ответна реакция, когато умствени или емоционални предизвикателства връхлетят вас или тези, които обичате? Най-вече, никога не губете вяра във вашия Небесен Отец, Който ви обича повече, отколкото можете да си представите. Както президент Монсън каза така въздействащо на сестрите от Обществото миналата събота: „Тази любов никога не се променя. … Има я, когато сте тъжни или щастливи, обезсърчени или изпълнени с надежда. Божията любов я има за вас независимо от това дали заслужавате (тази) любов. Нея просто винаги я има”⁴. Никога, никога не се съмнявайте в това и никога не вкоравявайте сърцето си. Предано вършете изпитаните от времето действия, които довеждат Духа Господен в живота ви. Потърсете съвета на хората, които държат ключовете за вашето духовно благополучие. Искайте свещеническите благословии и ги ценете. Непременно взимайте от причастието всяка седмица и се дръжте здраво за обещанията на Единението на Исус Христос, които ни правят съвършени. Вярвайте в чудеса. Виждал съм да се случват толкова много чудеса, когато само те са захранвали моята надежда. А надеждата никога не се губи. Ако тези чудеса не се случат скоро или напълно, или привидно изобщо не се случат, спомнете си за личния измъчен пример на Спасителя: ако горчивата чаша не ви подмине, изпийте я и бъдете силни, надявайки се за по-добри дни⁵.

За да се предпазвате от такива болести, когато е възможно, следете признаците на стрес във вас самите и в хората, на които бихте могли да помогнете. Бъдете нащрек за надигащ се гняв, склонност към поемане на твърде много задачи и загуба на сили. Когато се озовете в „депресия от изтощаване”, направете необходимите корекции. Умората е враг на всички ни — затова забавете, починете си, успокойте се и се заредете с нова енергия. Лекарите ни уверяват, че ако не отделим време да бъдем здрави, със сигурност по-късно ще отделим време да бъдем болни.

Ако тези неща продължават да ви омаломощяват, потърсете помощ от уважавани хора с доказан опит, професионални умения и здрави ценности. Бъдете открити с тях относно вашите проблеми и терзания. Подходете отговорно и с молитва към съвета и решенията, които ви предлагат. Ако страдате от апандисит, Бог би очаквал да получите свещеническа благословия редом със най-добрата възможна лекарска помощ. Същото важи и за душевните разстройства. Нашият Небесен Отец очаква от нас да използваме всички прекрасни дарове, които е осигурил в тази славна диспенсация.

Ако вие сте страдащият или помагате на такъв човек, опитайте се да не се чувствате претоварени от обема на вашата задача. Не мислете, че можете да оправите всичко, а се погрижете се само за това, за което можете да се погрижите. Ако това са само малки победи, бъдете благодарни за тях и бъдете търпеливи. Много пъти в Писанията Господ заповядва на някого да „млъкне” или „замълчи” — и да чака⁶. Част от нашето обучение в смъртния живот е търпеливо да устояваме на някои неща.

Вие, болногледачи, опитвайки се отдадено да подобрите здравето на болни хора, не разрушавайте вашето собствено. Бъдете мъдри във всички тези неща. Не бягайте по-бързо, отколкото имате сила⁷. Независимо какво още можете да дадете или да не дадете, можете да се молите и да дарявате „любов нелицемерна”⁸. „Милосърдието дълго търпи и е любезно, … не се дразни лесно, … а … понася всичко, надява се на всичко и устоява на всичко. Милосърдието никога не отпада”⁹.

Също така, нека помним, че независимо от заболяванията или трудните предизвикателства все още има много в живота, за което да се надяваме и да благодарим. Ние сме много повече от нашите ограничения и страдания! Стефани Кларк Нийлсън и нейното семейство са били наши приятели повече от 30 години. На 16 август 2008 г., Стефани и нейния съпруг, Крисчън, претърпяха самолетна катастрофа и последвалият пожар така ужасно я обезобразил, че само ноктите на краката останали непокътнати. Нямаше почти никакъв шанс Стефани да оживее. След три месеца наложен с лекарства сън, тя се събуди и се видя в огледалото. Последва една съсипваща и ужасяваща депресия. С четири деца под седем години, Стефани не искаше те някога да я видят отново. Чувстваше, че щеше да бъде по-добре да беше умряла. „Щеше да е по-лесно — каза ми веднъж Стефани — ако ме бяха подминали и забравили и аз тихо се бях изплъзнала от живота им”.

Но за нейна вечна заслуга и благодарение на молитвите на нейния съпруг, роднини, четири прекрасни деца и раждането на още едно само преди 18 месеца, Стефани си проправи път през бездната на унищожението и стана една от най-популярните „блогъри-майки” в страната, като категорично заяви на четирите милиона свои читатели, че нейната „божествена цел” в този живот е да бъде майка и да се радва на всеки ден, който й е бил даден на тази прекрасна земя.

Каквито и да са вашите трудности — умствени, емоционални, физически или някакви други — не гласувайте срещу красотата на живота, като приключите с него! Вярвайте в Бог. Дръжте се за Неговата любов. Знайте, че един ден зората ще изгрее ярко и сенките на смъртния живот ще отлетят. Дори да се чувстваме „като счупен съд”, както казва авторът на Псалми,¹⁰ ние трябва да помним, че този съд е в Божиите ръце. Разстроените умове могат да бъдат излекувани точно както се лекуват счупени кости и разбити сърца. Докато Бог лекува по този начин, ние, останалите, трябва да бъдем милостиви и добри, без да съдим.

Свидетелствам за святото Възкресение, този неизразим основополагащ дар на Единението на Господ Исус Христос! Заедно с апостол Павел аз свидетелствам, че това, което се сее в тление, един ден възкръсва в нетление, и това, което се сее в немощ, накрая ще възкръсне в сила¹¹. Свидетелствам за деня, в който обичани от нас хора, които са имали недъзи в смъртността, ще застанат пред нас прославени и величествени, изумително съвършени в тяло и дух. Какъв радостен момент ще бъде това само! Не знам дали ще бъдем по-щастливи за себе си, че ще видим такова чудо или по-щастливи за тях, че са напълно съвършени и „най-накрая свободни”¹². Докато дойде часът, когато пълния Христов дар ще е видим за всички нас, нека живеем с вяра, нека се държим здраво за надеждата и нека бъдем състрадателни един към друг¹³. За това се моля в името на Исус Христос, амин.