Сила в свещеничеството
От старейшина Нийл Л. Андерсън
От Кворума на Дванадесетте апостоли
Човек може да дръпне пердетата, за да може да влезе топлата слънчева светлина в стаята, но не притежава слънцето, нито светлината му или топлината, които то дава.
Благословиите на свещеничеството са за всички
Когато децата в събранието за причастие щастливо запяха детската песен „Защото любов цари”, всички се усмихваха одобрително. Една смела майка, отглеждаща пет деца, слушала внимателно втория куплет: „Благословен е моят дом със свещеничество свято”1. С тъга тя си помислила: „Децата ми никога не са познавали такъв дом”2.
Посланието ми към тази вярна жена и към всички е, че можем да живеем непрекъснато „благославяни със свещеничество свято” независимо от нашите обстоятелства.
Понякога в Църквата прекаляваме със свързването на свещеническата сила само с мъжете. Свещеничеството е Божията сила и власт, дадена за спасението и благословията на всички — мъже, жени и деца.
Човек може да дръпне пердетата, за да може да влезе топлата слънчева светлина в стаята, но не притежава слънцето, нито светлината му или топлината, които то дава. Благословиите на свещеничеството са много по-висши от човека, който е помолен да използва този дар.
Една от най-великите възможности и отговорности на земния живот е да получим благословиите, силата и обещанията на свещеничеството в този живот и в идния. Ако сме достойни, обредите на свещеничеството обогатяват живота ни на земята и ни подготвят за величествените обещания на идния свят. Господ казва: „В … обреди(те) е видна силата на божествеността”3.
Има специални Божии благословии за всеки достоен човек, който е кръстен, получил e Светия Дух и редовно взема от причастието. Храмът добавя още светлина и сила, заедно с обещанието за вечен живот4.
Всички обреди ни приканват да увеличаваме вярата си в Исус Христос и да сключваме и спазваме завети с Бог. Като спазваме тези свещени завети, ние получаваме свещеническа сила и благословии.
Не чувстваме ли тази сила на свещеничеството в собствения ни живот и не я ли виждаме сред спазващите завети членове на Църквата? Виждаме я в новите обърнати във вярата, когато излязат от водите на кръщението, чувствайки опрощение и чистота. Виждаме я в нашите деца и младежи, които стават по-чувствителни към подтиците и напътствието на Светия Дух. Виждаме я в обредите на храма, превърната в маяк на сила и светлина за праведните мъже и жени по целия свят.
През изминалия месец наблюдавах как една млада двойка почерпи огромна сила от запечатващите обещания на храма, когато скъпоценното им бебе момченце се роди, но живя само една седмица. Чрез обредите на свещеничеството тази млада двойка и ние самите получаваме утеха, сила, защита, мир и вечни обещания5.
Нашите познания за свещеничеството
Някои може искрено да зададат въпроса: „Ако силата и благословиите на свещеничеството са на разположение на всички, защо обредите на свещеничеството се отслужват от мъже?”
Когато един ангел попитал Нефи: „Познаваш ли благоволението Божие? Нефи отговорил честно: „Аз зная, че Той обича чедата Си; но при все това аз не разбирам значението на всички неща”6.
Когато говорим за свещеничеството, има много неща, които знаем.
Всички са равни
Ние знаем, че Бог обича всичките Си чеда и че не гледа на лице. „Той не отказва на никого, който идва при Него, … мъж (или) жена; … и всички са равни пред Бога”7.
Също както знаем, че Божията любов е еднаква към синовете и към дъщерите Му, ние знаем и че Той не е създал мъжете и жените съвсем еднакви. Знаем, че полът е съществена характеристика и във земното и във вечното самосъзнание и цели. На всеки от половете са дадени свещени отговорности8.
От самото начало
Ние знаем, че от самото начало Господ е постановил как трябва да се отслужва Неговото свещеничество. „Свещеничеството е било дадено на Адам”9. Ной, Авраам и Моисей са отслужвали свещеническите обреди. Исус Христос бе и е Великият висш свещеник. Той призова апостоли. „Вие не избрахте мене — казва Той — но Аз избрах вас, и ви ръкоположих”10. В тази епоха небесни пратеници са били пратени от Бог. Иоан Кръстител, Петър, Яков и Иоан възстановили свещеничеството на земята чрез пророка Джозеф Смит11. Това е начинът, по който Небесният Отец дава свещеничеството Си12.
Множество Божии дарове
Ние знаем, че силата на святото свещеничество не действа без вяра, Светия Дух и духовните дарове. Писанията предупреждават: „Да не отричате дарбите Божии, защото те са много. … Има различни начини, по които тези дарби се дават, но това е тъкмо същият Бог, който действа всеобхватно”13.
Достойнство
Ние знаем, че достойнство е нещо важно при извършването и получаването на свещенически обреди. Сестра Линда К. Бъртън, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, казва: „Праведността е това, което ни прави достойни … да поканим свещеническата сила в живота ни”14.
Да вземем за пример чумата на порнографията, която се разпростира по целия свят. Господният стандарт за достойнство не позволява порнография сред онези, които отслужат обредите на свещеничеството. Спасителят казва:
„Покайте се за … тайните си мерзости”15.
„Окото е светило на тялото. … ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено”16.
„(Защото) всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”17.
Недостойното отслужване или раздаване на причастието, недостойното благославяне на болни или участието в други свещенически обреди е, както казва старейшина Дейвид А. Беднар, изговаряне напразно на името на Господа18. Ако човек е недостоен, той трябва да се оттегли отслужване свещенически обреди и с молитва да се обърне към епископа си като първа стъпка към покаянието и завръщането към заповедите.
Смирение
Също така знаем, че благословиите на свещеничеството изобилстват в семействата, в които праведни майка и баща са единни при напътствието на децата си. Но също така ни е известно, че Бог с желание предоставя същите тези благословии и на хората, които са в най-различни ситуации19.
Една майка, която носи отговорността да се грижи духовно и материално за семейството си, деликатно обясни, че обаждането на домашните й учители, за да благословят някое от децата й, изисква нейното смирение. Но тя с прозрение добави, че не се иска повече смирение от това, което се иска от домашните й учители, докато се подготвят да благословят нейното дете20.
Ключовете на свещеничеството
Знаем, че ключовете на свещеничеството, които се държат от членове на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли, управляват делото Господно на земята. Конкретни свещенически ключове се предават на колови президенти и епископи за техните географски райони. Те чрез откровение призовават мъже и жени, които биват подкрепени и отделени, за да действат според делегираната им власт да преподават и служат21.
Макар и да знаем много за свещеничеството, ограниченията на смъртността не винаги ни дават пълно разбиране на Божия начин на работа. Но Неговото нежно напомняне: „Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища”22, ни уверява, че с времето и с вечната перспектива, ние ще видим „нещата такива, каквито са в действителност”23 и ще разбираме по-пълно Неговата съвършена любов.
Ние всички служим с желание. Понякога се чувстваме недостатъчно натоварени от своето призование и ни се иска да вършим повече. Друг път сме благодарни, когато бъдем освободени. Не ние определяме кои призования ще получим24. Научих този урок в началото на брака си. Като млади, съпругата ми, Кати, и аз живяхме във Флорида. Една неделя един от съветниците в коловото президентство ми обясни, че чувстват вдъхновението да призоват Кати да бъде учителка в Семинара, който се провежда рано сутрин.
„Как ще се справим?” попитах аз. „Имаме малки деца, Семинарът започва в 5:00, а аз съм районният президент на Младите мъже”.
Съветникът се усмихна и каза: „Всичко ще е наред, брат Андерсън. Ще призовем нея и ще освободим вас”.
И точно това се случи.
Приносът на жените
Искреното изслушване на мислите и проблемите на жените е важно в живота, в брака и при изграждането на Божието царство.
Преди двадесет години на една обща конференция старейшина М. Ръсел Балард разказа за един разговор, който бе имал с общата президентка на Обществото за взаимопомощ. Повдигнат бил въпрос относно увеличаването на достойнството на младежите, които се подготвят да отслужат мисии. Сестра Илейн Джак казала с усмивка: „Знаете ли, старейшина Балард, (жените) от Църквата може да имат някои добри предложения … ако бъдат попитани. В крайна сметка, … ние сме техните майки!”25
Президент Томас С. Монсън е известен с това, че през целия си живот се е допитвал до и е откликвал на въпросите, засягащи на жените. Жената, оказала най-голямо влияние върху него, е сестра Франсис Монсън. Тя много ни липсва. Също така, президент Монсън напомни на нас, висите ръководители, колко много е научил от 84-те вдовици в неговия район. Те значително повлияли на неговата служба и на целия му живот.
Не е изненадващо, че преди придруженото от молитва решение на президент Монсън да намали възрастта за отслужване на мисия, се проведоха много обсъждания с общите президентства на Обществото за взаимопомощ, Младите жени и Неделното училище за деца.
Епископи, като следвате примера на президент Монсън, вие дори още по-изобилно ще чувствате как напътстващата ръка на Господ благославя свещената ви работа.
Няколко години живяхме в Бразилия. Скоро след пристигането ни, се запознах с Аделсон Парея, който служеше като седемдесетник, и с неговия брат Адилсон, който служеше в нашето президентство на кол. По-късно се запознах с техния брат Адалтон, който служеше като президент на кол във Флорианополис и още един брат, Аделмо, който служеше като епископ. Бях впечатлен от вярата на тези братя и ги попитах за техните родители.
Семейството било кръстено в Сантош, Бразилия, преди 42 години. Адилсон Парея каза: „В началото баща ни изглеждаше много развълнуван да се присъедини към Църквата. Обаче скоро той стана слабо активен и поиска майка ни да не посещава църквата”.
Адилсон ми каза, че майка му шиела дрехи за съседите, за да плаща билетите за автобус за децата си, така че да ходят на църква. Четирите момченца вървели заедно близо два километра до един друг град, качвали се на автобуса, на който пътували 45 минути и след това вървели 20 минути до сградата за събрания.
Въпреки, че не могла да ходи на църква с децата си, сестра Парея четяла Писанията със синовете и дъщерите си, учила ги на Евангелието и се молела с тях. Техният скромен дом бил изпълнен с изобилните благословии на свещеническата сила. Момчетата пораснали, отслужили мисии, получили образование и сключили брак в храма. Благословиите на свещеничеството изпълвали домовете им.
Години по-късно, вече като неомъжена сестра, Вани Парея влязла в храма за собственото си надаряване, а след това отслужила три мисии в Бразилия. Сега на 84 г., вярата й продължава да благославя поколенията след нея.
Свидетелство и обещание
Силата на Божието свято свещеничество се намира в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелствам, че ако достойно участвате в обредите на свещеничеството, Господ ще ви дава по-голяма сила, мир и поглед към вечността. Независимо от ситуацията, домът ви ще бъде „благословен със силата на свещеничество свято” и хората около вас ще желаят още повече тези благословии за себе си.
Като мъже и жени, сестри и братя, синове и дъщери Божии, ние заедно вървим напред. Това е нашата възможност, нашата отговорност и нашата благословия. Това е съдбата ни — да подготвим царството Божие за завръщането на Спасителя. В името на Исус Христос, амин.