Плачът на Еремия: пазете се от робство

От старейшина Куентин Л. Кук

От Кворума на Дванадесетте апостоли

Нашата задача е да избегнем всякакъв вид робство, да помагаме на Господ да събира Неговите избрани и да правим жертви за подрастващото поколение.

Още отрано в нашия семеен живот моята съпруга, Мери, и аз решихме винаги, щом е възможно, да избираме дейности, на които и двамата да присъстваме. Също така желаехме да бъдем внимателни с разходите. Мери обожава музиката и, безспорно, бе загрижена, че вероятно бих се спирал твърде много на спортни мероприятия, така че с нея се разбрахме от всички платени мероприятия да има два мюзикъла, опери или културни прояви за всяко спортно мероприятие с вход.

Отначало бях против оперите, но след време си промених мнението. Особено много ми допаднаха оперите на Джузепе Верди¹. Тази седмица се навършват 200 години от неговото раждане.

В своята младост Верди е бил заинтригуван от пророка Еремия и през 1842 г. на 28-годишна възраст той добива популярност благодарение на операта Набуко — краткият италиански вариант на името Навуходоносор, цар на Вавилон. В тази опера се съдържат идеи от книгата на Еремия, Плачът на Еремия и Псалми в Стария завет. Операта включва завладяването на Ерусалим, пленяването и робството на евреите. За трогателния и вдъхновяващ „Хор на еврейските роби” Верди черпи вдъхновение от Псалм 137. Уводът към този псалм в нашите Писания е много затрогващ: „Докато са в робство, евреите плачат край реките на Вавилон — поради скръб те не могат да пеят песните на Сион”.

Моята цел е да разкрия множество видове поробване и подчиняване. Ще сравня някои обстоятелства от наши дни с тези от дните на Еремия, преди Ерусалим да падне. Надавайки този глас на предупреждение, аз съм благодарен, че повечето членове на Църквата праведно отбягват поведението, което е било така неприемливо за Господ в дните на Еремия.

Пророчествата и плачът на Еремия са важни за светиите от последните дни. Еремия и Ерусалим по негово време са обстоятелствата, описани в началните глави в Книгата на Мормон. Еремия е съвременник на пророка Лехий². Господ по един изумяващ начин съобщава на Еремия неговото предопределение: „Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите”³.

Лехий има различно призование, мисия и задача от Господ. Той не е призован в младостта си, а в неговата зряла възраст. Отначало гласът му е глас на предупреждение, но след като предано заявява същото послание като Еремия, Господ заповядва на Лехий да вземе семейството си и да замине в пустошта⁴. Подчинявайки се, Лехи благославя не само своето семейство, но и всички хора.

Посланията, които Господ дава на Еремия в годините преди унищожението на Ерусалим,⁵ все още имат тежест. Той казва:

„Моите люде, обаче, са разменили славата си срещу онова, което не ползува. …

… оставиха Мене, извора на живите води, и си изсякоха щерни, разпукнати щерни, които не могат да държат вода”⁶.

Говорейки за бедствията, които ще се стоварят върху жителите на Ерусалим, Господ казва със съжаление: „Премина (за тях) жетвата, мина лятото, а (те) не се избавих(а)”⁷.

Плановете на Бог са мъжете и жените да бъдат свободни да избират между доброто и злото. Когато лошите избори се превърнат в доминиращата черта за дадена култура или народ, това води до тежки последствия както в този живот, така и в идния. Хората могат да се заробят, като се поддадат не само на вредни и пристрастяващи вещества, но и на вредни и пристрастяващи философии, които ги отклоняват от праведния живот.

Преставайки да се кланят на истинния и жив Бог и кланяйки се на лъжливи богове като богатства и слава, както и проявата на неморално и неправедно поведение, водят до заробване във всичките негови коварни проявления. Тук се включва духовно, физическо и интелектуално заробване и понякога то води до унищожение. Еремия и Лехий също така проповядвали, че праведните трябва да помагат на Господ да установи Своята Църква и царство и да съберат разпръснатия Израил⁸.

Тези послания са отеквали и са били многократно повтаряни през вековете във всички диспенсации. Те са в основата на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос в тази последна диспенсация.

Поробването на евреите и разпръскването на Израилевите племена, включително десетте племена, са отличителни доктринни фактори във Възстановяването на Евангелието. Десетте изгубени племена съставлявали Северното царство на Израил и били отведени като роби в Асирия през 721 г. пр. Хр.. Те отишли в северните земи⁹. Нашата десета точка от Символа на вярата гласи: „Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на десетте племена”¹⁰. Ние също така вярваме, че като част от завета, който Господ е сключил с Авраам, не само потомството на Авраам ще бъде благословено, но и всички хора по земята ще бъдат благословени.Старейшина Ръсел М. Нелсън казва, че събирането „не е въпрос на местоположение. То е въпрос на лично задължение. Хората могат да бъдат “доведени до знанието за Господа” (3 Нефи 20:13) без да напускат родните си земи”¹¹.

Нашето учение е ясно: „Господ разпръснал и причинил мъка на дванадесетте племена на Израил поради тяхната греховност и бунтовност. Все пак Господ използвал това разпръскване на Своя избран народ между останалите народи по света, за да благослови тези народи”¹².

От този трагичен период научаваме ценни уроци. Ние трябва да направим всичко по силите си да избягваме греха и бунта, които водят до робство¹³. Ние също така осъзнаваме, че праведният живот е предпоставка да помагаме на Господ в събирането на Неговите избрани в буквалното събиране на Израил.

Поробването, покоряването, пристрастяванията и робството имат множество измерения. Те могат да бъдат буквално физическо поробване, както и загубата или ограничаването на моралната свобода на избор, които могат да забавят нашето развитие. Еремия недвусмислено заявява, че неправедността и бунтовността са били основните причини за унищожението на Ерусалим и робството във Вавилон¹⁴.

Другите видове робство са също толкова разрушителни за човешкия дух. С моралната свобода на избор може да се злоупотреби по много начини¹⁵. Ще спомена четири, които са особено пагубни в днешно време.

Първо, пристрастяванията, които ограничават свободата на избор, противоречат на моралните вярвания и разрушават доброто здраве, водят до робство. Влиянието на наркотиците, алкохола, порнографията, хазарта, финансовата зависимост и други нещастия поставят върху заробените и обществото толкова огромно бреме, че то е почти неизмеримо.

Второ, пристрастявания или склонности, които макар и сами по себе си да не са нещо зло, могат да отнемат от нашето ценно време, което иначе би могло да бъде използвано за постигане на праведни цели. Тук се включват значителното време, прекарано в социалните мрежи, видео и компютърните игри, спортът, отдихът и много други¹⁶.

Отделянето на време за семейството е един от най-значимите проблеми в повечето култури. По времето, когато бях единственият член на Църквата в нашата правна кантора, една жена адвокат ми обясни как тя винаги се е чувствала като жонгльор, който се опитва да държи едновременно три топки във въздуха. Едната топка бе нейната кариера като адвокат, другата — нейният брак и третата — нейните деца. Тя почти беше изгубила надежда, че ще намери време за себе си. Сериозно се безпокоеше, че една от топките винаги бе на земята. Предложих да се срещнем като група и да обсъдим нашите приоритети. Определихме, че главната цел на работата бе да издържаме семействата си. Съгласихме се, че изкарването на пари не беше толкова важно, колкото нашите семейства, но бяхме наясно, че обслужването на нашите клиенти по най-добрия начин бе от изключителна важност. След това разговорът продължи по темата кое от това, което правим на работа, не е необходимо и ни възпрепятства да отделяме време за семействата си. Съществуваше ли натиск да прекарваме ненужно време на работното място?¹⁷ Решихме, че нашата цел ще бъде изграждането на благоприятна за семействата среда както за жените, така и за мъжете. Нека бъдем добри примери в намирането на време за нашите семейства.

Трето, най-разпространеното заробване в наши дни, както и през цялата история, са идеологиите или политическите възгледи, които не са в хармония с Евангелието на Исус Христос. Ако заместваме човешките философии с Евангелието на Исус Христос, това може да ни отдалечи от простотата на посланието на Спасителя. Когато апостол Павел отишъл в Атина, той се опитал за проповядва относно Възкресението на Исус Христос. В Деянията четем за тези негови усилия: „А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново”¹⁸. Когато тълпата осъзнала простата религиозна същност на посланието на Павел, което не било ново, те го отхвърлили.

Това е типично за нашето съвремие, когато евангелските истини често биват отхвърляни или изкривявани, за да бъдат интелектуално привлекателни или съвместими с настоящите културни тенденции и интелектуални философии. Ако не сме предпазливи, можем да бъдем хванати в тези тенденции и да се озовем в интелектуално робство. В момента се чуват изключително много гласове, които казват на жените как да живеят¹⁹. Те често си противоречат. Трябва особено да внимаваме с философии, които критикуват или ограничават уважението към жените, които избират да направят нужните саможертви, за да станат майки, учителки, възпитателки или приятелки с децата.

Преди няколко месеца ни посетиха поотделно нашите две най-малки внучки — по една всяка седмица. Аз бях вкъщи и отворих вратата. Моята съпруга, Мери, бе в друга стая. И в двата случая след прегръдката те казаха почти едно и също нещо. Огледаха се наоколо и казаха: „Обичам да бъда в къщата на баба. Къде е баба?” Не им го казах, но си мислех: „Това не е ли къщата и на дядо?” Но си дадох сметка, че когато бях момче, нашето семейство ходеше в къщата на баба. Сетих се за думите на една песничка: „Минавайки реката и пресичайки гората, в къщата на баба отиваме ние”.

Сега, нека кажа недвусмислено, че съм развълнуван от образователните и другите възможности, които се предоставят на жените. Оценявам факта, че физически трудната работа и дейностите по поддържане на дома, които се изискват от жените, вече са по-ограничени, поради съвременни улеснения и това, че жените значително допринасят във всяка една сфера. Но ако позволим на нашата култура да ограничава специалната връзка, която съществува между деца, майки, баби и други хора, които ги възпитават, накрая ще съжаляваме.

Четвърто, силите, които разрушават искрено поддържани принципи, могат до доведат до робство. Един от най-оскърбителните начини е, когато праведни хора, които се чувстват отговорни пред Бог за своето поведение, биват насила въвличани в дейности, които накърняват тяхната съвест, например, здравни служители, които биват заставяни да избират между това да помагат с аборти противно на тяхната съвест или да изгубят работата си.

Църквата е относително малко малцинство, дори когато биваме свързвани с хора със сходни разбирания. Трудно ще бъде да променим обществото като цяло, но ние трябва да работим за подобряване на моралната култура около нас. Светиите от последните дни във всяка държава трябва да бъдат добри граждани, да участват в гражданските дела, да се образоват относно политически и правни въпроси и да гласуват.

Все пак нашият основен приоритет следва винаги да бъде правенето на необходимите жертви, за да защитаваме нашите семейства и подрастващото поколение²⁰. В по-голямата си част те все още не са под робството на сериозни пристрастявания или лъжливи идеологии. Ние трябва да ги подсилим срещу един свят, който твърде много наподобява Ерусалим от времето на Лехий и Еремия. Освен това, ние трябва да ги подготвим да сключват и спазват свещени завети и да бъдат главните помощници, които ще помагат на Господ да установява Неговата Църква и да събира разпръснатия Израил и Неговите избрани навсякъде²¹. В Учение и Завети много красиво е написано: „Праведните ще бъдат отбрани изсред всички народи и ще дойдат в Сион, пеейки песни на вечна радост”²².

Нашата задача е да избегнем всякакъв вид робство, да помагаме на Господ да събира Неговите избрани и да правим жертви за подрастващото поколение. Винаги трябва да помним, че не спасяваме себе си. Ние сме освободени от любовта, милостта и единителната жертва на Спасителя. Когато семейството на Лехий заминало, то било водено от светлината на Господ. Ако сме верни на Неговата светлина, следваме Неговите заповеди и се осланяме на Неговите заслуги, ще избегнем духовно, физически и интелектуално робство, както и лутането в нашата собствена пустош, понеже Той е могъщ да спасява.

Нека избегнем отчаянието и мъката на тези, които попадат в плен, и не могат вече да пеят песните на Сион. В името на Исус Христос, амин.