Превържете техните рани
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Моля се да можем да се подготвим да оказваме пълната свещеническа служба, която Господ ще ни определи през нашето пътуване в смъртността.
Всички ние сме благословени с отговорности да се грижим за другите. Да бъдем носители на Божието свещеничество означава, че Бог ще ни държи отговорни за вечния живот на Неговите чеда. Това е нещо реално, чудесно и понякога може да ни дойде в повече.
Тази вечер ме слушат президенти на кворуми на старейшините, които разбират какво искам да кажа. Ето какво се случи с един от вас. Вероятно се е случвало с много от вас и то повече от веднъж. Подробностите могат да са различни, но ситуацията е една и съща.
Старейшина, когото не познавате добре, ви е помолил за помощ. Тъкмо е разбрал, че днес трябва да се премести със съпругата и бебето си от апартамента, в който живеят, в друг наблизо.
Той и съпругата му вече са поискали техен приятел да ползват един камион за деня, за да преместят вещите си. Техният приятел им е заел камиона. Младият баща започнал да товари всичко, което имали, в камиона, но още в началото си наранил гърба. Приятелят, който им заел камиона, бил твърде зает да помогне. Младият баща се отчаял. Той си помислил за вас, неговия президент на кворума на старейшините.
Когато помолил за помощ, вече било рано следобед. Било е ден, когато вечерта е щяло да се проведе църковна среща. Вече сте били обещали на вашата съпруга да й помогнете с домакински задачи същия ден. Вашите деца са ви помолили да свършите нещо с тях, но все още не сте намерили време.
Вие също така сте знаели, че членовете на вашия кворум, особено най-верните, онези, които по принцип сте молили за помощ, вероятно също са толкова ангажирани.
Господ е знаел, че ще имате такива дни, когато ви е призовал на тази длъжност, затова ви е дал една история, която да ви насърчава. Това е една притча за твърде натоварени свещенически ръководители. Понякога я наричаме притчата за добрия самарянин. Но тя наистина е историята на един велик носител на свещеничеството в тези последни ангажирани дни.
Притчата чудесно илюстрира крайно натоварените свещенически служители. Просто помнете, че вие сте самарянинът, а не свещеника или левита, които подминават ранения човек.
Вероятно не сте се сещали за тази история, когато сте били изправяни пред такива предизвикателства. Но аз се моля да си спомните за нея, когато настъпят отново такива дни, понеже със сигурност ще ги има.
В Писанията не се споменава защо самарянинът е вървял по пътя от Ерусалим към Ерихон. Най-вероятно не е пътувал сам, понеже със сигурност е знаел, че крадци причакват непредпазливите. Той е предприел пътуването с цел и, както е било обичайно, е взел със себе си товарно животно, олио и вино.
По думите на Господ самарянинът, когато видял ранения мъж, спрял, понеже „проявил състрадание”.
Той не само проявил състрадание, но и предприел действие. Винаги помнете подробностите в този разказ:
„Приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя”1.
Вие и свещениците, които сте призовани да ръководите, имате поне три обещания. Първо, Господ ще ви даде, ако Го помолите, чувствата на състрадание, които Той изпитва към хората в нужда. Второ, Той ще осигури други хора, като гостилничаря, да ви помагат във вашата служба. И трето, Господ, както добрият самарянин, ще направи повече от това да възнагради всички, които предоставят помощ на нуждаещите се.
Вие, президенти на кворуми, със сигурност сте действали на базата на тези обещания повече от веднъж. Молили сте други носители на Господното свещеничество за помощ с убеждението, че те ще откликнат със състрадание. Вие не сте се страхували да молите онези, които най-често са откликвали в миналото, понеже знаете, че те лесно изпитват съчувствие. Вие сте ги молили, знаейки, че в миналото те са усещали Господната щедрост, когато са избирали да помагат. Вие сте молили някои, които вече са били значително натоварени, разбирайки, че колкото по-голяма е жертвата, толкова по-голяма награда ще получат от Господ. Тези, които са помагали в миналото, са усещали преливащата благодарност на Спасителя.
Може и да не сте били вдъхновени да молите някого да помогне с товаренето и разтоварването на онзи камион. Като ръководител вие познавате членовете на вашия кворум, както и техните семейства. Господ ги познава отлично.
Той знае чия съпруга е била на ръба, понеже съпругът й не е успявал да отдели време, за да направи това, от което тя е имала нужда. Той знае кои деца биха били благословени, ако видят как баща им още веднъж помага на някого или ако децата имат нужда от усещането, че баща им е достатъчно загрижен за тях, че да прекарат време заедно през този ден. Но Той също така знае кой има нужда от покана за служба, без да бъде очевиден кандидат.
Вие не можете да познавате отлично всички членове на вашия кворум, но Господ ги познава. Затова, както много пъти преди сте правили, вие сте се молили да узнаете кого да помолите да помогне със службата за другите. Господ знае кой ще бъде благословен, ако бъде помолен да помогне и чие семейство ще бъде благословено, ако даден член не бъде помолен за помощ. Това е откровението, което можете да очаквате да получите, когато сте свещенически ръководители.
Видях това да се случва, когато бях млад мъж. Аз бях първи помощник в кворума на свещениците. Един ден епископът ми се обади вкъщи. Той каза, че иска да посетим заедно една вдовица в голяма нужда. Каза, че има нужда от мен.
Докато го чаках да ме вземе от вкъщи, се чувствах обезпокоен. Знаех, че епископът има силни и мъдри съветници. Един от тях бе известен съдия. Другият ръководеше голяма фирма и по-късно стана висш ръководител. Самият епископ един ден също бе призован за висш ръководител. Защо епископът казваше на неопитен свещеник: „Имам нужда от твоята помощ”?
Сега вече знам какъв би могъл да бъде отговора: „Господ желае да те благослови”. В дома на вдовицата с изумление го видях да казва на жената, че тя няма да получи помощ от Църквата, докато не попълни формуляра за бюджета, който епископът й бе оставил по-рано. На път за вкъщи, забелязвайки моето удивление, той се усмихна и каза: „Хал, когато тя поеме контрол над разходите си, ще може да помага на другите”.
При един друг случай моят епископ ме заведе в дома на родители алкохолици, които пратиха две малки уплашени момиченца да ни посрещнат на вратата. След като той поговори малко с двете момиченца, ние се обърнахме да си ходим и той ми каза: „Все още не можем да променим трагедията в техния живот, но те могат да почувстват, че Господ ги обича”.
Една вечер той ме заведе в дома на един мъж, който не бе идвал на Църква от години. Епископът му каза колко го обича и колко много районът се нуждае от него. Изглеждаше, че думите му нямат особен ефект върху мъжа. Но случилото се онзи път и всеки следващ път, когато придружавах епископа, оказваше голямо влияние върху мен.
Няма как да разбера дали епископът се бе молил да узнае кой свещеник би бил благословен от тези посещения. Спокойно можеше в много от случаите да вземе други свещеници със себе си. Но Господ знаеше, че един ден аз ще бъда епископ и ще каня онези, чиято вяра е изстинала, да се завърнат към топлината на Евангелието. Господ е знаел, че един ден ще ми бъде поверена свещеническата отговорност за стотици и хиляди чеда на Небесния Отец, които имат големи материални нужди.
Вие, млади мъже, не можете да знаете какви дела на свещеническа служба Господ ви подготвя да извършите. Но по-значимото предизвикателство за всеки свещенически ръководител е да предостави духовна помощ. Всички ние имаме тази отговорност. Тя е неизменна част от това да бъдем членове на кворум. Тя е неизменна част от това да бъдем членове на семейство. Ако Сатана нападне вярата на някого във вашия кворум или семейство, вие ще усещате състрадание. Точно като службата и милостта на самарянина, вие също ще им служите с изцелителен балсам за техните рани във време на нужда.
По време на вашата служба като пълновременни мисионери, вие ще отидете при хиляди хора с големи духовни нужди. Докато не ги учите, мнозина от тях дори няма да знаят, че имат духовни рани, които, ако не бъдат излекувани, ще доведат до безкрайна окаяност. Вие ще действате по Господното поръчение да ги спасите. Единствено Господ може да превърже техните духовни рани, когато приемат обредите, водещи към вечен живот.
Като членове на кворум, като домашни учители и като мисионери вие не можете да помагате на хората да целят духовни рани, ако вярата ви не е жива. Това означава много повече от четене на Писанията често и молене относно тях. Молитва на момента и бърз преглед на Писанията не са достатъчна подготовка. Обещанието, че ще получите това, от което имате нужда, се съдържа в съвета в раздел 84 на Учение и Завети: „Нито се безпокойте предварително какво ще кажете, а непрестанно съхранявайте в ума си словата на живот и в същия час ще ви се даде онази част, която ще бъде отмерена за всеки човек”2.
Това обещание може да бъде получено само ако непрекъснато „съхраняваме” словата на живот. Частта от този стих относно съхраняването винаги дълбоко е докосвала душата ми. Например, когато съм отивал да помогна на някого, който се е отклонявал от пътеката на вярата поради липса на убеденост в божественото призование на Пророка Джозеф Смит, тези чувства ме обземат отново.
Не само думите от Книгата на Мормон ме карат да се чувствам така. Тези усещания идват от чувство на увереност относно истината, което се поражда всеки път, щом прочета дори няколко реда от Книгата на Мормон. Не мога да обещая, че всеки човек, обзет от съмнения спрямо Пророка Джозеф или Книгата на Мормон, ще получи тези чувства. Но знам, че Джозеф Смит е пророкът на Възстановяването. Знам, че Книгата на Мормон е словото Божие, защото тя е ценна за мен.
От опит знам, че можете да получите уверение за истината от Духа, понеже аз съм го получавал. Вие и аз трябва да имаме тази увереност, преди Господ да ни постави на пътя на някой пътник, когото обичаме и който е бил наранен от враговете на истината.
Има и една друга подготовка, която трябва да предприемем. Една от човешките черти е да оставаме безразлични към болките на другите. Това е една от причините Спасителят толкова обстойно да говори относно Неговото Единение и това, че ще вземе върху Си болките и страданията на всички чеда на Нашия Небесен Отец, за да може да знае как да ги утеши.
Дори и най-способните смъртни свещеници на Небесния Отец не покриват лесно това изискване за състрадание. Нашата човешка склонност е да проявяваме нетърпение към хората, които не виждат истината, която е толкова ясна за нас. Трябва да сме внимателни нашето нетърпение да не бъде изтълкувано като заклеймяване или отхвърляне.
Подготвяйки се да даваме утеха за Господ като Негови свещенически служители, един цитат от Писанията ще ни води. В него се съдържа един дар, който ще ни води през нашето пътуване, където и да ни прати Господ. Добрият самарянин е разполагал с този дар. Ние ще имаме нужда от него и Господ ни е казал как да го открием:
„Затова, възлюбени мои братя, ако нямате милосърдие, вие сте нищо, защото милосърдието никога не свършва. Затова дръжте се за милосърдието, което е най-великото от всичко, защото всички неща трябва да свършат —
а милосърдието е чистата любов Христова и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре.
Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист”3.
Моля се да можем да се подготвим да оказваме пълната свещеническа служба, която Господ ще ни определи през нашето пътуване в смъртността. В святото име на Исус Христос, амин.