Имаме велик повод да се радваме
От Керъл М. Стивънз
Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Когато обичате околните, грижите се за тях и им служите по малки и прости начини, вие активно участвате в делото на спасението.
Когато свекърът ми почина, семейството ни се събра заедно и приветствахме хората, които дойдоха, за да отдадат почитта си. През цялата вечер, докато говорех с членове на семейството и с приятели, често забелязвах десетгодишния ни внук, Портър, който стоеше близо до свекърва ми — неговата баба. Понякога той стоеше зад нея, наблюдавайки я. В един момент забелязах, че я е хванал под ръка. Гледах как той потупва ръцете й, прегръща я и стои до нея.
В продължение на няколко дни след това, аз не можех да забравя тази картина. Почувствах се подтикната да изпратя бележка на Портър, в която да му кажа какво съм видяла. Писах му имейл и му казах какво видях и какво почувствах. Напомних на Портър за заветите, които сключи, когато се кръсти, цитирайки думите на Алма в Мосия, 18-та глава:
“И сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;
да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, … та да може да имате вечен живот,
… ако това е желанието на сърцата ви, какво имате срещу това да бъдете кръстени в името Господне като свидетели пред Него, че сте встъпили в завет с Него, че ще Му служите и ще спазвате Неговите заповеди, за да може Той да излее по-изобилно Духа Си върху вас?”1
Обясних на Портър, че Алма учи хората, които искат да се кръстят, че те трябва да желаят да служат на Господ, като служат на другите през целия си живот! Написах: „Не знам дали го осъзна това, но начинът, по който показа любовта и загрижеността си за Баба, бе спазване на заветите ти. Ние спазваме заветите си всеки ден, ако се държим добре, изразяваме любов и се грижим един за друг. Искам само да знаеш, че се гордея с теб за това, че спазваш заветите си! Като спазваш завета, който сключи, когато се кръсти, ще бъдеш подготвен да бъдеш ръкоположен в свещеничеството. Този допълнителен завет ще ти предостави още възможности да благославяш и служиш на другите и ще ти помогне да се подготвиш за заветите, които ще сключиш в храма. Благодаря ти, за това че си толкова добър пример за мен! Благодаря ти за това, че ми показа какво е човек да спазва заветите си!”
Портър ми отговори: „Бабо, благодаря ти за имейла. Когато прегръщах баба, не знаех, че спазвам завети, но чувствах топлина в сърцето си и се чувствах много добре. Знам, че Светият Дух в сърцето ми бе причината за това”.
Аз също почувствах топлина в сърцето си, когато осъзнах, че Портър е свързал спазването на заветите си с обещанието „да може винаги да им(а) Неговия Дух да бъде с (него)”2 — едно обещание, което е възможно след получаване на дара на Светия Дух.
Сестри, докато разговарям с много от вас по целия свят, забелязах, че много от вас са като Портър. Вие тихо стоите като свидетели Божии, скърбите с онези, които скърбят и утешавате онези, които имат нужда от утеха, без да осъзнавате, че спазвате заветите, които сте сключили във водите на кръщението и в храма. Когато обичате, грижите се за другите и им служите по малки и прости начини, вие активно участвате в делото на спасението, Божието дело „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”3.
Бидейки „дъщери в (Господното) царство”4, ние сме сключили свещени завети. Ние вървим по това, което Нефи нарича: „стеснена и тясна пътека, която води към вечен живот”5. Всички ние сме на различни места на тази пътека. Но ние можем да работим заедно, за да си помагаме да “бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци”6.
Джийн служи като съветничка в Младите жени. Преди няколко месеца тя научила за предстояща дейност за младежите в района: изкачване до едно място, което се нарича връх Малан. Тя била развълнувана, защото наскоро си била поставила за цел да се изкачи дотам.
Когато стигнала до пътеката, водеща дотам, нейната добра приятелка Ашли се приближила до нея. Хващайки я под ръка, тя й предложила да се изкачва заедно с нея, като каза: „Ще дойда с теб”. Ашли, която тогава била на 16 години, изпитвала някои физически трудности, които я възпрепятствали да се изкачва бързо. Затова тя и Джийн вървели бавно, обръщайки внимание на творенията на Небесния Отец: скалите на планинския връх над тях и цветята около тях. Джийн по-късно ми каза: „Бързо забравих за целта си да стигна до върха, защото съвсем скоро изкачването му се превърна в един вид приключение — приключението да забелязвам красивите неща по пътя, много от които бих пропуснала, ако просто се бях изкачила, за да постигна целта си да изкача връх Малан”.
Докато Джийн и Ашли се изкачвали, доста след останалата част от групата, към тях се присъединила Ема, една друга млада жена от района, която решила да изчака и да върви с тях. Ема допълнила радостта им. Тя ги научила на една песен и дала допълнителна подкрепа и окуражаване. Джийн си спомни: „Сядахме и си почивахме, пяхме, говорихме и се смяхме. Успях да опозная Ашли и Ема по начин, по който не бих могла иначе. Ние не просто изкачвахме връх — беше нещо много повече. Ние си помагахме една на друга по пътеката, стъпка по стъпка”.
Докато Джийн, Ашли и Ема се изкачвали, и пели, и си почивали, и се смеели заедно, те вероятно не са си мислели: „В момента спазваме заветите си”. Но те са правили точно това. Те си служели с любов, състрадание и отдаденост. Укрепвали вярата една на друга, докато се насърчавали и си служили.
Старейшина Ръсел М. Нелсън учи: „Когато осъзнаем, че сме чедата на завета, ние знаем кои сме и какво Бог очаква от нас. Законът Му е написан в сърцата ни”7.
Мария Кузина е заветна дъщеря на Бог, която знае коя е и какво Бог очаква от нея. Когато ме покани в дома си в Омск, Русия, помислих, че съм там, за да й служа, но скоро осъзнах, че съм там, за да се уча от нея. Бидейки обърната във вярата, Мария живее съгласно насоките, дадени в Лука 22: „когато се обърнеш, утвърди братята си”8. Тя имаше вяра в словата на живия ни пророк, президент Томас С. Монсън, който казва:
„Сега е моментът за членовете и мисионерите да се обединят, да работят заедно, да се трудят в Господното лозе, за да Му доведат души. …
… Когато действаме с вяра, Господ ще ни покаже как да укрепим Неговата Църква в районите и клоновете, в които живеем. Той ще бъде с нас и ще ни направи активни партньори в мисионерската служба.
… упражнява(й)те вярата си … когато с молитва решавате кои членове на семейството ви, ваши приятели, съседи и познати бихте искали да поканите в дома си, за да се запознаят с мисионерите, за да може да чуят посланието за Възстановяването”9.
Мария следва този съвет, като се грижи и служи на сестрите, на които е помолена да бъде посещаваща учителка и също като прави много повече от тази задача. Тя има много приятели, които са неактивни или които все още не са чули посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Всеки ден тя упражнява вярата си и се моли, за да разбере кой се нуждае от помощта й и след това действа съгласно подтиците, които получава. Тя се обажда по телефона, изразява обичта си и казва на приятелите си: „Нуждаем се от вас”. Тя провежда семейна домашна вечер в апартамента си всяка седмица, като кани съседи, членове и мисионери — и ги гощава. Тя ги кани да дойдат на църква, грижи се за тях и седи до тях, когато те дойдат.
Мария разбира скорошното напомняне на Джефри Р. Холанд, че „една покана, която е породена от любовта ни към другите и към Господ Исус Христос … никога не би била приета като обидна или осъждаща”10. Тя има списък на хора, които казват, че са били обидени и продължава да им служи. Тъй като те знаят, че тя ги обича, тя може да им каже: „Не се обиждайте. Това е неразумно!”
Мария е последовател на Исус Христос, който спазва заветите си. Въпреки че в дома си няма носител на свещеничеството, тя чувства Божията сила всеки ден, докато изпълнява храмовите си завети, като върви напред по пътеката, издържа до края и по пътя помага на другите да участват в делото по спасението.
Докато споделях тези преживявания, виждахте ли себе си заети в делото на спасението? За момент помислете за някоя друга Божия дъщеря, която се нуждае от окуражаване, за да се върне на пътеката на завета или която се нуждае от малко помощ, за да остане на пътеката. Попитайте Небесния си Отец за нея. Тя е Негова дъщеря. Той я познава по име. Той познава и вас и ще ви каже от какво се нуждае тя. Бъдете търпеливи и продължете с вяра и молитви за нея и действайте съгласно подтиците, които получавате. Когато действате според тези подтици, Духът ще потвърждава, че вашето приношение е прието от Господ.
„Сестра Илайза Р. Сноу … с благодарност приветства усилията на сестрите да се укрепват взаимно. … Тя им каза, че макар в Църквата да не се води списък с всяко тяхно усилие в помощ на нуждаещите се, Господ води съвършен списък на тяхното спасително дело:
… Президент Джозеф Смит казва, че това общество е организирано за да спасява души. Какво прав(им), за да привлечем обратно отклоните се, да стоплим сърцата на охладнелите към Евангелието? В друга книга се записват вашата вяра, вашата доброта, вашите добро дела и (вашите) слова. Тези летописи се водят. Нищо не се губи”11.
В Книгата на Мормон Амон говори за великата причина, която имаме, за да се радваме. Той казва: „И сега, аз питам с какви големи благословии Бог да ни надари? Можете ли да ми кажете?”
Във вълнението си, Амон не изчаква отговора. Той казва: „Ето, аз ще отговоря вместо вас: … това е благословията, която ни е била дадена – да бъдем оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело!12”
Ние сме спазващи заветите дъщери в Господното царство и имаме възможността да бъдем инструменти в ръцете Му. Като участваме в делото на спасението всеки ден по малки и прости начини — като се грижим, укрепваме и учим една друга — ние ще можем да се присъединим към Амон, който казва:
„Радостта ми е пълна, да, сърцето ми е преизпълнено с радост и аз ще се радвам в моя Бог.
Да, аз знам, че съм нищо; що се отнася до моята сила, аз съм слаб(а); ето защо, аз не ще се хваля със себе си, но ще се хваля с моя Бог, защото с Неговата сила аз мога да правя всичко”13.
За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.