Saving That Which Was Lost (Спасяване на изгубените), от Майкъл Т. Малм

15–21 август

Псалми 49–51, 61–66, 69–72, 77–78, 85–86

„Ще разкажа онова, което е сторил за душата ми“

Помислете върху следното напътствие на старейшина Дейвид А. Беднар: „Само говоренето и разказването не е преподаване. (Преподаването) на Евангелието по Господния начин включва наблюдаване и изслушване преди да говорим“ („Да станеш мисионер съгласно Проповядвайте Моето Евангелие“, Лиахона, окт. 2013 г., с. 50).

Записвайте своите впечатления

Насърчавайте споделянето

Един начин да поканите членовете на класа да споделят нещо, което са прочели през седмицата, е да напишете на дъската „Ще се радват много устните ми“ или „Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти“ (Псалми 71:23, 24). Членовете на класа биха могли да споделят какво са открили, което им помага да „се радват много“ или да „приказва(т) за правдата“ на Господ.

Преподавайте учението

Псалми 51, 85–86

„Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш“.

• Псалми 51 описва чувствата, които изпитват мнозина от нас, когато се стремим да се покаем и да ни бъде простено. За да помогнете на членовете на класа по-добре да разберат покаянието и да почувстват вдъхновението да се покайват често, бихте могли да им предложите да прочетат Псалми 51 със следния въпрос на ум: „Какво означава да се покайваме?“. Нека споделят възможните отговори след това. („Допълнителни източници“ съдържа полезни прозрения.) Защо понякога нямаме много желание да се покайваме? Какво откриваме в този псалм, което може да превърне покаянието в нещо радостно?

• Как бихме описали чувството при получаване на опрощение за грях чрез единителната сила на Спасителя? Поканете членовете на класа да споделят мислите си и ги насърчете да открият в Псалми 51, 85–86 откъси, които описват последствията от Неговото пречистващо опрощение в живота ни (вж. например Псалми 51:1–2, 7–12; 85:2–9). Бихте могли да покажете изображения или предмети, с които да помогнете на членовете на класа да визуализират тези изрази. След това членовете на класа може да споделят чувствата си към Спасителя Исус Христос и Неговата готовност да извърши Единение за нашите грехове, за да може да ни бъде простено. Също така бихте могли заедно да изпеете химн за единителната жертва на Спасителя, като например „Така удивен съм“ (Химни, № 118).

• За да се покайваме, ние трябва да имаме вяра не само в това, че Исус Христос може да ни пречисти, но и че ще го направи. През седмицата членовете на класа може да са открили откъси в Псалми 51, 85–86, които да са укрепили вярата им в готовността на Господ да ни прощава. Насърчете ги да споделят какво са открили. Също така може да ги насочите към Псалми 86:5, 13, 15 и да попитате на какво учат тези стихове за Господ. Какво може да означава това, че Той е „многомилостив и благодатен“ (стих 15)? Защо за нас е важно да знаем това?

Псалми 66:5–20

Нашето свидетелство за Исус Христос може да помага на другите да идват при Него.

• Една от най-големите благословии от това да се събираме заедно по време на Неделното училище е възможността да получаваме сила от вярата и свидетелствата на другите последователи на Исус Христос. За да дадете тази възможност на присъстващите, може да ги поканите да прочетат Псалми 66:16 и да помислят върху следния въпрос: „Ако искате да „разкаж(ете) онова, което (Господ) е сторил за душата“ ви, какво бихте разказали?“. Докато размишляват, биха могли да прочетат стихове 5–20 за идеи. Нека да запишат отговорите си. След това ги поканете да разкажат един на друг – на малки групи или пред целия клас – какво е направил Исус Христос за душите им.

  

  Можем да споделяме с другите своите свидетелства за това, което Господ е направил за нас.

Допълнителни източници

Покаянието означава промяна.

Президент Ръсел М. Нелсън описва покаянието по следния начин:

„И така, когато Исус иска от вас и мен да се покайваме, Той ни кани да променим разума си, знанието си, духа си – дори начина, по който поемаме дъх. Той иска да променим начина, по който обичаме, мислим, служим, прекарваме времето си, как се отнасяме към съпругите си, как учим децата си, и дори как се грижим за телата си.

Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос. …

Когато избираме да се покайваме, ние избираме да се променяме! Така позволяваме на Спасителя да ни превръща в най-добрата наша версия. Ние избираме да израстваме духовно и да получаваме радост – радост от изкуплението чрез Него. Когато избираме да се покайваме, ние избираме да ставаме по-подобни на Исус Христос!“ („Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Задавайте въпроси, които докосват сърцето и ума „Можете да помолите учениците да споделят как се чувстват относно даден откъс от Писанията, как хората от Писанията вероятно са се чувствали или как истините в откъса се отнасят за живота им“ (Да преподаваме като Спасителя, с. 31).