The Cry of Jeremiah the Prophet (Плачът на пророка Йеремия), от гравюра на художници от Назаренската школа

17–23 октомври

Йеремия 30–33, 36; Плачът на Йеремия 1, 3

„Аз ще превърна жалеенето им в радост“

Размишлявайте над впечатленията, които получавате по време на личното си изучаване на книгите Йеремия и Плачът на Йеремия. Кои откъси от тези глави смятате, че ще бъдат най-значими за хората, на които преподавате?

Записвайте своите впечатления

Насърчавайте споделянето

За да помогнете на членовете на класа да споделят наученото от личното им изучаване на Писанията, бихте могли да напишете на дъската изрази като Научих, че…, Имам свидетелство за… или Имах преживяване… Поканете ги да споделят нещо от Йеремия или Плачът на Йеремия, което би могло да е продължение на едно от твърденията.

Преподавайте учението

Йеремия 30–31, 33; Плачът на Йеремия 1:1–7, 3:1–5

Господ ще изведе Израил от робство и ще ги събере.

• Посланията на надежда в пророчествата на Йеремия могат да вдъхват надежда на хората, независимо от обстоятелствата. Класът ви може да обсъди обстоятелства, които карат хората в наши дни да се чувстват обезнадеждени, подобно на начина, по който са се чувствали хората по времето на Йеремия (вж. Йеремия 30:5, 31:15; Плачът на Йеремия 1:1–7, 3:1–5 и цитата в „Допълнителни източници“). След това бихте могли да разделите класа на три групи и да поканите всяка от тях да направи преглед на Йеремия 30, 31 и 33 за послания, които могат да дават надежда на хората днес. По какъв начин надеждата в Господ ни е помагала да устояваме на изпитанията?

Йеремия 31:31–34, 32:37–42

„Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“.

• Прегледът на Йеремия 31:31–34, 32:37–42 може да помогне на членовете на класа ви да размишляват върху сключените от тях завети. Един начин, по който можете да насърчите обсъждането на тези стихове, е да предоставите на класа няколко минути да прочетат стиховете и след това да напишат на лист хартия въпрос, който биха искали да зададат на останалите относно прочетеното. Например биха могли да обсъдят какво означава Божият закон да е написан в сърцата ни (вж. Йеремия 31:33) или за това как заветите ни помагат да опознаваме Господ (вж. Йеремия 31:34). Можете да съберете въпросите и да изберете няколко, които да обсъдите заедно. Какво научаваме от тези стихове, което ни вдъхновява да бъдем смели в спазването на сключените завети?

Писанията могат да ни вдъхновяват да се покайваме и да се обръщаме към Господ.

Йеремия 36

Писанията имат силата да ни отвръщат от злото.

• Членовете на класа може да са получили впечатления относно Писанията, докато са изучавали Йеремия 36 у дома. Поканете ги да споделят какво са открили. Също бихте могли да възложите на всеки по едно име на човек от тази глава и да ги поканите да прочетат какво прави човекът със словото Божие. Членовете на класа биха могли да изучат словата и действията на Господ (вж. стихове 1–3, 27–31), Йеремия (вж. стихове 4–7, 32), Варух (вж. стихове 4, 8–10, 14–18), Юдий и цар Йоаким (вж. стихове 20–26) и Елнатан, Делайя и Гемария (вж. стих 25). По какъв начин нашите думи и действия показват какво е отношението ни към Писанията?

Допълнителни източници

Винаги можете да имате надежда.

Президент М. Ръсел Балард споделя някои ситуации, които може да накарат хората да изгубят надежда, и дава съвет къде да намираме надежда:

„За някои от нас животът може да е обременен от отчаяние, разочарование и скръб. Мнозина се чувстват безпомощни да се справят с хаоса, който надделява в света. Други страдат за това, че техни близки се носят надолу по бушуващото течение на отслабващи ценности и западащи морални стандарти. … Мнозина са се примирили с нечестието и жестокостта на света като нещо непоправимо. Изгубили са надежда. …

… Някои сред нас може да са изгубили всякаква надежда поради грях и прегрешение. Човек може така здраво да се оплете в порядките на света, че да не вижда изход и да изгуби всякаква надежда. Молбата ми към всички вас, които сте попаднали в този капан на противника, е никога да не се отказвате! Независимо колко отчайващи може да изглеждат нещата или колко отчайващи може да станат, моля ви, вярвайте ми, че винаги можете да имате надежда. Винаги!“ („The Joy of Hope Fulfilled“, Ensign, ноем. 1992 г., с. 31–32).

„Много простичко е – единствената ни надежда за духовно убежище в тези бурни времена е да обръщаме умовете и сърцата си към Исус Христос. … Вярата в Бог и в Неговия Син Исус Христос е изключително важна за нас, за да можем да поддържаме уравновесена перспектива по време на изпитания и трудности“ („The Joy of Hope Fulfilled“, с. 32).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Следвайте Духа. Не можете да предвидите как ще протече всеки урок, но като се вслушвате в подтиците на Духа, Той ще напътства урока. Когато сте духовно подготвени, Господ ще ви дава „на часа, да, на момента, каквото трябва да кажете“ (Учение и завети 100:6, вж. също Да преподаваме като Спасителя, с. 10).