„Урок 133 – Учение и завети 122: „Всички тези неща (…) ще бъдат за твое добро“, Ръководство за учителя в Семинара: Учение и завети (2025 г.)
„Учение и завети 122“, Ръководство за учителя в Семинара: Учение и завети
Докато пророкът Джозеф Смит страда в затвора Либърти, Бог го учи, че макар страданието му да е дълбоко и болезнено, то ще му помогне да стане по-подобен на Христос. Този урок може да помогне на учениците да разберат, че благодарение на Исус Христос дори трудните преживявания могат да ни помагат да напредваме и да ставаме по-подобни на Него.
Предложения за дейности за изучаване
Бихте могли да покажете дадените по-долу снимки на нешлифовани и шлифовани камъни. Или може да донесете грапави и шлифовани или гладки камъни, които учениците да видят и да подържат.
Може да обясните, че камъните може да се шлифоват, като се търкат и удрят с други камъни или пясък за продължителен период от време. Този процес заглажда ръбовете им и разкрива техните по-дълбоки естествени цветове.
Пророкът Джозеф Смит споделя следното за себе си:
Аз съм като огромен неравен камък, търкалящ се надолу от висока планина, и единственият начин, по който се шлифовам, е когато някой ръб бъде загладен от съприкосновението си с нещо друго, удрящо го с ускорена сила (…) като отчупва по един ръб оттук и оттам; и така ще стана гладка и лъскава стрела в колчана на Всемогъщия. (Джозеф Смит, цитиран в History, 1838 – 1856 (Manuscript History of the Church), том D-1, с. 1556, josephsmithpapers.org )
Докато учите днес, помислете защо нашият любящ Отец в Небесата би ви позволил да преминете през болезнени изпитания. Размишлявайте върху това как Спасителят може да ви помага да ставате по-подобни на Него чрез трудностите и страданията, които може да преживеете в живота си.
Страданията може да бъдат за наше добро.
През зимата на 1838 – 1839 г. Джозеф Смит и други църковни ръководители са несправедливо хвърлени в затвора в Либърти и преживяват силни страдания. Като част от вдъхновено писмо до страдащите светии, Джозеф включва истини, които Бог му разкрива относно страданието, което преживява.
Бихте могли да поканите учениците да прочетат и обсъдят на малки групи какво научават от стиховете по-долу. Ако е необходимо, бихте могли да подканите груповите обсъждания с въпроси като следните:
На какви истини Бог учи Джозеф в тези стихове?
Защо може да е трудно такива истини да бъдат чути, когато преминаваме през изпитания?
Защо такива истини може да са благословия, която да чуем по време на страдание?
Прочетете Учение и завети 122:5–7 и потърсете какво иска Бог да разбере Джозеф относно изпитанията, които трябва да изтърпи в живота си.
След като групите са имали възможност да обсъждат, бихте могли да поканите по един представител от всяка група да сподели истина, която са научили. Ако е необходимо, помогнете на учениците да открият истина, подобна на следната: Бог ни позволява да преминаваме през страдания, защото знае, че те могат да ни дадат опит и да бъдат за наше добро.
Какво според вас означава, че страданията могат да ни дадат „опит“ и да бъдат „за (наше) добро“? (стих 7 ).
Как тази истина може да се свърже с грапавите и шлифовани камъни от началото на урока?
Бихте могли да напишете на дъската израза „Ако трябва да устоиш … “. След това напишете отговорите на учениците на следните въпроси:
Какви страдания изпитват много тийнейджъри днес?
Защо е важно в тези ситуации да разберем на какво Бог учи пророка Джозеф Смит?
Следващият въпрос може да бъде уникална възможност за учениците да помислят, да споделят и да чуят преживяванията на другите. Бихте могли да отделите време, за да може няколко доброволци да отговорят.
Кога вие или ваш близък сте изпитвали страдание, което в крайна сметка е станало благословия?
Какво може да е необходимо да направи човек, за да позволи на страданието си да му даде опит и да бъде за негово добро?
За да видите пример за тийнейджър, който научава, че Бог ни позволява да преминаваме през страдания за наш опит и добро, бихте могли да покажете видеото „Faith Murray Story: Overcoming Adversity through Service “ („Историята на Фейт Мъри: преодоляване на несгоди чрез служба“) (4:52), достъпно на ChurchofJesusChrist.org .
4:52
Да си спомняме за Исус Христос в нашите страдания
За да помогнете на учениците да помислят за уникалната способност на Спасителя да ги разбира и да им помага, докато преминават през страдания, бихте могли да ги поканите да довършат самостоятелно материала за раздаване „Да си спомняме за Исус Христос в нашите страдания“. Това може да бъде добра възможност за учениците да поканят Светия Дух, докато тихо изучават, размишляват и пишат.
Прочетете Учение и завети 122:8–9 и се опитайте да си представите, че Бог ви говори директно за ситуации, в които вие и семейството ви се намирате. Отбележете изразите, на които Той учи и които е важно да чуете. Бихте могли да запишете мислите и чувствата, които изпитвате, в дневника си за изучаване или в Писанията.
Прочетете Алма 7:11–12 и следното изказване на президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство. Запишете какво учат те за Спасителя, което ви помага да разберете по-добре Учение и завети 122:8–9 .
Когато се чудите на колко болка можете да устоите добре, спомняйте си за Него. Той е изстрадал вашите страдания, за да знае как да ви повдига. Той може да не премахне бремето, но ще ви дава сили, утеха и надежда. Той познава пътя. Той е изпил горчивата чаша. Той е устоял на страданията на всички.
Вие сте подхранвани и утешавани от любящ Спасител, Който знае как да ви подпомага във всички ваши изпитания. (Хенри Б. Айринг, „Подложени на изпитания, доказали верността си и шлифовани “, Лиахона , ноем. 2020 г., с. 97)
Как би било полезно за вас по време на изпитанията си да знаете, че Исус Христос „слезе по-ниско от всички тях“ (Учение и завети 122:8 )? Защо според вас Той би направил това?
Кои други стихове от Писанията са били значими за вас, докато сте преминавали през страдания?
Дайте на учениците време да споделят част от наученото с партньор или с класа. Насърчете ги да споделят стихове от Писанията, които са били значими за тях, докато са преминавали през страдания.
Бихте могли да поканите учениците отново да помислят как техните трудности ги формират. Поканете ги да размишляват над следните въпроси:
Бихте могли да приключите с вашето свидетелство, че чрез Исус Христос всички наши страдания могат да ни дават опит и да бъдат за наше добро.
Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
2:3
Мои братя и сестри, мога да ви обещая, че ако израствате във вярата си в Господ, Исус Христос, това ще ви носи допълнителна сила и по-голяма надежда. За вас, праведните, Изцелителят на нашите души в определеното от Него време и по Своя начин ще изцели всички ваши рани. Никоя несправедливост, никое преследване, изпитание или страдание, никоя тъга, болка или рана, колкото и дълбоки, всеобхващащи и болезнени да са, няма да останат недокоснати от утехата, мира и трайната надежда на Този, Чиито отворени обятия и наранени длани ще ни приемат обратно в Неговото присъствие. Апостол Йоан свидетелства, че през този ден праведните, „които излизат от голямата скръб“, (Откровението на Йоан 7:14 ) ще застанат „облечени в бели дрехи (…) пред престола на Бога“. Агнецът ще „разпростре скинията Си върху (нас) (…) и Бог ще обърше всяка сълза от очите (ни)“ (вж. Откровението на Йоан 7:13, 15, 17 ). Този ден ще дойде. За това свидетелствам в името на Исус Христос. (Нийл Л. Андерсън, „Ранени “, Лиахона , ноем. 2018 г., с. 86)
Старейшина Гари Е. Стивънсън от Кворума на дванадесетте апостоли казва:
14:7
Братя и сестри, вярвам, че един ден всеки от вас ще си спомни отменените събития, тъгата, разочарованията и самотата, съпътстващи трудните времена, през които преминаваме, и ще види как те са погълнати от специалните благословии, увеличената вяра и укрепените свидетелства. Вярвам, че в този живот и в идния, вашите страдания, (…) вашият „затвор в Либърти“, ще бъдат посветени за ваша полза. Моля се, че също като Нефи, ние ще можем да приемаме огорченията в живота си, отчитайки факта, че сме изключително облагодетелствани от Господ. (…)
Исус Христос (…), на Когото страданията не са били чужди и Който, като част от Своето Единение, слиза по-ниско от всички неща. Той разбира огорчението, болката и отчаянието ни. Той е нашият Спасител, нашият Изкупител, нашата надежда, нашата утеха и нашият Избавител. (Гари Е. Стивънсън, „Много облагодетелствани от Господ “, Лиахона , ноем. 2020 г., с. 105)
Президент Хенри Б. Айринг от Първото президентство споделя:
15:59
Може с основание да се зачудите защо един любящ и всемогъщ Бог позволява нашите земни изпитания да са толкова трудни. Причината е, че Той знае, че трябва да израстваме в духовна чистота и ръст, за да можем завинаги да живеем в Неговото присъствие като семейства. За да направи това възможно, Небесният Отец ни е дал Спасител и силата с вяра да избираме за себе си да спазваме Неговите заповеди и да се покайваме, и така да се доближаваме до Него.
В основата на плана на щастие на Отца е това да ставаме все по-подобни на Неговия Възлюбен Син Исус Христос. Във всички неща примерът на Спасителя може да ни води най-добре. Той не е бил пощаден от нуждата да бъде изпитан. Той е устоял за всички чеда на Небесния Отец, заплащайки цената за всички наши грехове. Той е изпитал страданията на всички, които са имали и ще имат земен живот. (Хенри Б. Айринг, „Подложени на изпитания, доказали верността си и шлифовани “, Лиахона , ноем. 2020 г., с. 97)
Старейшина Алън Д. Хейни от Седемдесетте учи:
10:25
Това, което има значение е, че Исус Христос, Синът на Бог, изстрадва „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“, така че „да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:11 , 12 ). Това, което има значение е, че Той е имал желание да благоволи, да дойде на тази земя, да слезе „по-долу от всичко“ (Учение и завети 88:6 ) и да изстрада „по-тежко духовно противопоставяне, отколкото всеки човек“ би могъл (Lectures on Faith , с. 59). Това, което има значение е, че Христос защитава нашето дело пред Отца, като казва: „Отче, виж страданията и смъртта на Оногова, Който не извърши никакъв грях, в Когото беше Твоето благоволение; (…) Затова, Отче, пощади тези Мои братя, които вярват в името Ми, за да могат да дойдат при Мен и имат вечен живот“ (Учение и завети 45:4–5 ). Това е, което има истинско значение и което трябва да дава на всички нас подновена надежда и решимост да опитаме още един пореден път, защото Той не ни е забравил. (Алън Д. Хейни, „Да помним на Кого сме се доверили “, Лиахона , ноем. 2015 г., с. 122–123)
За да помогнете на учениците да помислят по-добре как могат да се обръщат към Спасителя, така че техните страдания да им дадат опит и да бъдат за тяхно добро, бихте могли да ги поканите да прочетат абзаци 5–6, 8 от раздел „Придобиване на духовно знание“ от Основен документ за овладяване на ученията (2023 г.). Бихте могли да помолите учениците да потърсят прозрения, които биха помогнали на човек, срещащ трудности.
Един от начините да преподадете Учение и завети 122:1–4 е да помолите учениците да споделят примери за сбъднати пророчества от Писанията. Примерите може да включват отсичането на камъка от планината не с ръце и изпълването на земята с него (вж. Даниил 2:44–45 ), войни и слухове за войни (вж. Матей 24:6 ), Американската гражданска война (Учение и завети 87 ) и т.н.
След това може да помолите учениците да прочетат Учение и завети 122:1–4 , като потърсят пророчества, които са виждали да се сбъдват в наши дни. Следните въпроси може да бъдат полезни:
Как търсим съвет, власт или благословии от Джозеф Смит и днес (стих 2 )?
По какъв начин сте забелязали изпълнението на стих 3 в живота си?
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли споделя история за това как страданието може да ни помогне да станем това, което Господ желае да станем:
3:2