140
В стадото на Бог Пастиря
Спокойно
1. В’стадото на Бог Пастиря
скъпи са всички овце.
Своята обич им дава
с’нежно, любящо сърце.
Има и „други“, далече,
чакат изгубени там.
Във планините ги следва –
скъпи за Него са, знам.
[Chorus]
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бърза Той да им помогне
и в’стадото доведе.
2. Свидни са те за Пастиря,
скъпи са те до една.
Някои чезнат далече
гладни, във студ и тъма.
Своите агънца мили,
търсейки Той ги прибра.
С’радост спаси ги Той всички,
даде безмерна цена.
[Chorus]
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бърза Той да им помогне
и в’стадото доведе.
3. Скъпи са те за Пастиря,
мили са всички овце.
Тези, които се скитат,
най-скъпи, мили са те.
Чуйте Пастирят как вика,
слушайте, Той ни зове:
„Няма ли кой да потърси
Моите скъпи овце?“
[Chorus]
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бърза Той да им помогне
и в’стадото доведе.
4. В’пасища тучни, зелени,
в’сладки и тихи води,
Господи, с’радост ще водим
Твоите агънца ний.
Верни пастири ще бъдем,
верни на своя завет.
Ти изпрати ни да търсим
Твоите скъпи овце.
[Chorus]
Скитат в’пустинята тъжни,
гладни, безпомощни те.
Бързаме да им помогнем
и в’стадото доведем.
Текст: Мери Б. Уингейт, 1845–1933 г.
Музика: Уилиям Дж. Къркпатрик, 1838–1921 г.