178
Ако можеше до Колоб да стигнеш
С размисъл
1. Ако можеше до Колоб да достигнеш ти за миг
и да продължиш напред все тъй бързо да летиш,
мислиш ли, че ще успееш нейде във вечността
да откриеш ти началото на божествеността?
2. И да видиш ти началото на вселената,
оформената от Боговете материя.
А Духът ни шепне тихо – има свята чистота –
и човек не е погледнал отвъд завесата.
3. Нямат край делата Божи, живот и светове.
А прогресът и растежът кръг вечен, свят са те.
На пространство и материя нийде няма край.
На Духът и на движението също няма край.
4. Няма край за мъдростта и за добродетелта.
Няма край и светлината, без край е и мощта.
Няма край свещеничеството, нито младостта.
Няма край единството ни, без край е правдата.
5. Няма край на славата, нито край на любовта.
Няма край животът, няма и смърт във вечността.
Няма край на славата, нито край на любовта.
Няма край животът, няма и смърт във вечността.
Текст: Уилиям У. Фелпс, 1792–1872 г.
Музика: Английска мелодия, ар. Ралф Воън Уилиямз, 1872–1958 г., от сборника English Hymnal. Използва се с позволението на Oxford University Press. Правенето на копия без писмено позволение от притежателя на авторските права е забранено.