179 О, мой Отче Пламенно 1. О, мой Отче, що живееш горе в’светли небеса, ще Те видя ли отново със пречистена душа? В’Твоята обител свята като дух ли съм живял, във небесното си детство дали до Теб съм стоял? 2. Със цел мъдра и велика този живот ми Ти дари. Не остави в’мене спомен, че живял съм и преди. Тайнствен глас ми често шепне: „Чужд си ти във този свят“. И тогава с’радост мисля – с’Теб живял съм в’благодат. 3. Тоят Дух тук ме научи Отче свят да Те зова и да търся във молитва Твойта истина добра. Тази истина ми казва, че небето е мой дом. Щом зова Теб, Татко свети, имам Майка също там. 4. А когато тихо свърши моят път във този свят, Отче, Майко, да Ви видя у дома ни в’небеса. В’светлина ако живял съм, вършил съм добри дела, с’обич Вий ме приемете, с’Вас да съм във вечността. Текст: Илайза Р. Сноу, 1804–1887 г. Музика: Джеймз МакГранън, 1840–1907 г. Римляните 8:16–17 Деянията на апостолите 17:28–29 (22–31)