142
Миговете земни по-светли направи
С лекота
1. Ти миговете земни
по-светли направи.
Труди се неуморно,
слънцето щом блести.
Не можем светлината
на деня да задържим,
ни сянката на мрака
в’миг да отдалечим.
2. Вървят неспирно дните,
светкавично летят –
те идват, отминават,
бързат във своя път.
За щастие и радост
всеки миг е отреден.
Животът ни минава
тъй бързо, като ден.
3. След слънчевото лято
настъпва есента.
Тъй бързо отминава
за нас и радостта.
Да се стремим да вършим
праведни, добри дела.
Неправдата да мразим,
да ходим в’светлина.
4. Ти миговете земни
по-светли направи.
С’готовност съгради
в’тях обич и добрини.
Ти предан, благороден,
честен винаги бъди
и Бог ще те обикне,
ще те благослови.
Текст и музика: Робърт Е. Беърд, 1855–1916 г.