Принципи на служението, юли 2019 г.
Как можем да създаваме култура на приобщаване в Църквата?
Когато се огледаме в районите и клоновете си, виждаме хора, които сякаш се вписват лесно. Това обаче, за което не си даваме сметка е, че и сред онези, които привидно се вписват, има мнозина, които се чувстват отхвърлени. Едно проучване например наскоро установи, че почти половината от пълнолетните в Съединените щати се чувстват самотни, отхвърлени или изолирани от другите1.
Важно е човек да се чувства приобщен. Това е основна човешка нужда, а когато се чувстваме отритнати, боли. Отхвърлянето може да породи чувства на тъга или гняв2. Когато нямаме усещането, че принадлежим някъде, ние сме склонни да търсим място, където ни е по-удобно. Трябва да помагаме на всички да се чувстват на мястото си в Църквата.
Да приобщаваме като Спасителя
Спасителят дава съвършен пример за това как да оценяваме и приобщаваме другите. Когато избира Своите апостоли, Той не обръща внимание на обществено положение, благосъстояние или престижна професия. Той цени самарянката при кладенеца, свидетелствайки ѝ за Своята божественост, въпреки пренебрежението, с което юдеите гледат на самаряните (вж. Йоан 4). Той гледа на сърце, а не на лице (вж. 1 Царе 16:7; Учение и завети 38:16, 26).
Спасителят казва:
„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34–35).
Какво можем да правим?
Понякога е трудно да се каже дали някой се чувства не на място. Повечето хора не го казват, поне не толкова ясно. Но с любящо сърце, напътствия от Духа и старание да долавяме признаците, можем да разпознаваме кога някой не се чувства включен в събранията или дейностите на Църквата.
Възможни признаци за това, че някой се чувства отхвърлен:
-
Затворен език на тялото, като например скръстени ръце или сведен надолу поглед.
-
Когато някой седи в задната част на стаята или седи сам.
-
Когато някой не посещава църковните събрания или ги посещава от време на време.
-
Когато някой си тръгва рано от събрания или дейности.
-
Когато някой не взема участие в разговори или уроци.
Тези неща може да са знак и за други емоции, като например стеснителност, безпокойство или чувство на неудобство. Членовете могат да се чувстват „различни“, когато са отскоро в Църквата, когато са от друга страна или култура, или когато наскоро са преживели травмираща промяна в живота, като например развод, смърт на близък човек или преждевременно завръщане от мисия.
Независимо от причината, не бива да се колебаем да им помагаме с обич. Това, което казваме и вършим, може да създава усещането, че всички са добре дошли и всички са нужни.
Някои начини, по които да приобщаваме другите и да им помагаме да се чувстват добре дошли, включват:
-
Да не сядаме винаги до едни и същи хора по време на събрания.
-
Да гледаме какво се крие под „опаковката“, за да видим истинската същност на човек. (За повече информация по тази тема, вж. „Служение е да гледаме на другите така, както би го правил Спасителят“, Принципи на служението, юни 2019 г.)
-
Да включваме другите хора в разговорите.
-
Да каним другите да бъдат част от нашия живот. Бихме могли да ги включваме в дейности, които вече планираме.
-
Да търсим общи интереси и въз основа на тях да градим взаимоотношения.
-
Да не избягваме да бъдем приятели с някого, само защото той/тя не отговаря на нашите очаквания.
-
Когато видим нещо специално в даден човек, да проявяваме интерес вместо да се правим, че то не съществува или да го игнорираме.
-
Да изразяваме обич и да правим искрени комплименти.
-
Да отделяме време да размишляваме какво всъщност означава да казваме, че Църквата е за всички хора, независимо от различията им. Как можем да превърнем това в реалност?
Не винаги е лесно да се чувстваме удобно в компанията на хора, които са различни от нас. Но с практика можем да ставаме по-добри в това да откриваме ценното в различията и да оценяваме уникалния принос на всеки човек. Както учи старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли, нашите различия могат да помагат, като ни правят по-добри, по-щастливи хора: „Елате, помогнете ни да изградим и укрепим една култура на изцеляване, доброта и милост към всички Божии чеда“3.
Благословена от приобщаването
Кристел Фехтер се преместила в друга страна, след като войната опустошила родината ѝ. Тя не говорела добре езика и не познавала никого в новия си квартал, затова отначало се чувствала изолирана и самотна.
Като член на Църквата, тя събрала смелост и започнала да посещава новия си район. Притеснявала се, че силният ѝ акцент ще възпира желанието на хората да разговарят с нея или че ще бъде съдена за това, че не е омъжена.
Но тя срещнала хора, които не обърнали внимание на това, че е различна и я приели в своята общност от приятели. Те се отнасяли с нея с обич и скоро тя започнала да помага, преподавайки уроци в Неделното училище за деца. Децата били чудесен пример за приемане, а чувството да бъде обичана и нужна укрепило нейната вяра и ѝ помогнало повторно да запали искрата на своята отдаденост към Господ.
© 2019 на Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. Отпечатано в САЩ.Одобрено на английски: 6/18. Одобрено за превод: 6/18. Превод на Ministering Principles, July 2019. Bulgarian. 15768 112