Принципи на служението, юни 2019 г.

Служение е да гледаме на другите така, както би го правил Спасителят

Исус прекарва повечето от времето Си с тези, за които се смята, че са различни от останалите. Той вижда техния божествен потенциал.

В усилията си да служим като Спасителя може да бъдем помолени да служим на някого, който е различен от нас. Това ни предоставя възможност да учим и да израстваме.

Поради постъпки в миналото или настоящето, културни, образователни, расови, икономически, възрастови или други различия може да ни е лесно да осъдим някого, преди дори да го опознаем. Това прибързано осъждане е в основата на предразсъдъците и Спасителят ни предупреждава за това (вж. 1 Царе 16:7, Йоан 7:24).

Можем ли да поглеждаме отвъд различията и да гледаме на другите така, както би го правил Спасителят? Как можем да се научим да обичаме другите такива каквито са и каквито могат да станат?

Да поглеждаме и да обичаме

В Библията се съдържа добре известната история за богатия млад мъж, който пита как да получи вечен живот: „А Исус, като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай“ (Марк 10:21).

Когато старейшина С. Марк Палмър от Седемдесетте изучава този стих преди няколко години, част от историята, която не е забелязвал преди, привлича вниманието му.

„А Исус, като го погледна, възлюби го“.

Като чух тези думи, ясно си представих как нашият Господ се спира и поглежда този млад човек. Поглежда – в смисъл, че задълбочено се вглежда в душата му, осъзнавайки неговата доброта и потенциала му, а също и разпознавайки най-голямата му нужда.

После следват простите думи: „Исус (го) възлюби“. Той изпитва изключителна любов и състрадание към този добър млад мъж и поради тази любов и с тази любов, Исус изисква дори още повече от него. Представих си как трябва да се е чувствал този млад мъж, докато е бил обгърнат от такава любов, дори и когато от него се изисквало да направи нещо толкова изключително трудно като това да продаде всичките си притежания и да раздаде парите на сиромасите. …

(Зададох си въпроса): „Как мога да бъда изпълнен с Христова любов така, че (другите) да могат да чувстват Божията любов чрез мен и да желаят да се променят? Как мога да поглеждам (хората около мен) по същия начин, по който Господ поглежда богатия младеж, виждайки истинската същност на всеки и какъв може да стане, вместо да виждам само това, което върш(ат) или не върш(ат)? Как мога да стана по-подобен на Спасителя?“¹

Да се учим как да гледаме на другите

Да се научим да гледаме на другите така, както би го правил Спасителят, носи големи благословии. Ето някои предложения, които могат да ни помагат, докато работим за постигането на тази цел.

Опознавайте другите
Полагайте усилия истински да опознавате хората отвъд повърхностните подробности. Осъзнавайте, че изграждането на взаимоотношения отнема време и искрени усилия. (При нужда от помощ, вж. статията за принципи на служението за август 2018 г., „Създаване на съдържателни взаимоотношения“).
Вглеждайте се в себе си
Обръщайте внимание на преценките, които правите съзнателно или подсъзнателно. Замислете се за предположенията, които правите за другите и се опитайте да разберете защо гледате на тях по определен начин.
Избягвайте да осъждате
Осъзнайте, че обстоятелствата не определят колко е ценен даден човек. Поставяйте се на мястото на другите и мислете как бихте желали някой да гледа на вас в същите обстоятелства. Да отделяме изборите на някого и поведението му от присъщите му ценности и божествен потенциал може да ни помага да гледаме на него така, както би го правил Спасителят.
Молете се да обичате другите
Молете се за тях често по име и за търпението да изградите истинско приятелство. С молитва обмисляйте как да им служите. Има ли разлика между това какво правите и това, от какво те наистина се нуждаят?

Исус прекарва времето си с хора от различни прослойки – богати, бедни, управници и обикновени хора. Той често е жертва на неправилно осъждане от страна другите, когато Го поглеждат и виждат очевидно бедния Му и скромен произход. Когато Го погледнем, Той няма „красота, за да Го желаем. … Презрян беше и за нищо не Го счетохме“ (Исайя 53:2–3).

Гледната точка на Христос

Една сестра сподели следната история за това как се учи да гледа на ближните си с Христови очи:

„Джулия (името е променено) живееше до мен и изглежда нямаше приятели. Тя винаги изглеждаше разстроена и ядосана. Въпреки това, реших да ѝ стана приятелка. Не просто обикновена позната, с която се разминава, а истинска приятелка. Говорех с нея, когато я виждах и проявявах интерес към нещата, които правеше. Бавно изградих усещане за приятелство с нея, което ме зарадва.

Един ден реших да посетя Джулия и я попитах за решението ѝ да не посещава събранията в Църквата.

Научих, че тя няма семейство или близки наоколо. Единственият ѝ роднина (брат, който живее далеч) общува с нея само веднъж годишно по телефона. Докато слушах как излива горчивината, гнева и разочарованието си от своето семейството и Църквата, ме обзе силно неоспоримо чувство на състрадание и обич към тази сестра. Почувствах нейната болка и отчаяние. Осъзнах колко самотен бе нейният живот. Беше като че ли чух някой да прошепва: „Аз също я обичам. Обичай я и я уважавай“.

Седях и слушах, докато сподели всичките си тревоги и чувства. Изпитах обич и състрадание към нея. Тя бе сестра, която никога не бе познавала какво е да бъде обичана. Изведнъж аз я разбирах още по-добре. Благодарих ѝ, че ми позволи да поговоря с нея, прегърнах я и изразих своята обич и уважение. Тя никога няма да разбере колко много ми повлия с този разговор. Небесният Отец отвори очите ми и ме научи, че имам способността да обичам с по-голямо състрадание. Решителна съм в избора си не само да бъда нейна приятелка, но и да сме като едно семейство“.

Поканата да бъдем част от живота на някой друг е свещена. С молитва, търпение и помощ от Духа можем да се учим да правим това с Христови очи.