2 Коринтяните 1, 4
„Ние се утешаваме от Бога“
Всички изпитваме сърдечни болки и скръб, пречки и препятствия, затруднения и болести. Когато хората в Коринт изпитват трудности, Павел пише на членовете на Църквата там, за да предложи постоянна подкрепа и съвет. Той свидетелства за утехата и мира, достъпни за тях чрез Небесния Отец и Исус Христос (вж. 2 Коринтяните 1:3–4). Този урок може да ви помогне да разберете някои от начините, по които Бог дава утеха на Своите чеда и да намерите начини, по които можете да споделяте тази Негова утеха с другите.
Какво ви носи утеха?
-
Към какво или към кого се обръщате за утеха в трудни моменти?
-
Какво или кой ви дава най-голяма утеха? Защо?
Размишлявайте върху следните въпроси:
-
Защо можете да се уповавате, че в такива моменти Небесният Отец и Исус Христос ще ви утешат чрез дара на Светия Дух?
-
Доколко добре смятате, че разпознавате и получавате утехата, която Небесният Отец и Исус Христос предлагат чрез Светия Дух?
-
По какви начини можете да споделяте с другите утехата, която Те предлагат?
Търсете отговори на въпросите по-горе, докато изучавате този урок.
Павел иска да утеши светии в Коринт в техните изпитания
Докато е в Македония, Павел получава вест от ученик на име Тит, че предишното му писмо е било добре прието от светиите в Коринт (вж. 2 Коринтяните 2:13, 7:5). Павел научава и за непрекъснатите трудности на тези светии и пише друго писмо (2 Коринтяните), за да им предложи утеха и напътствия как да се справят с проблемите си.
-
Какво си спомняте за Коринт и трудностите на светиите там?
Прочетете 2 Коринтяните 1:1–4 и обърнете внимание как Павел започва второто си писмо до светиите в Коринт.
-
Какво ви прави впечатление във въведението на Павел?
-
Какви имена или звания, които ви правят впечатление, използва Павел за Небесния Отец?
-
Какво научавате за Небесния Отец от тези имена или звания?
-
Каква истина преподава Павел в стих 4?
Да получаваме утеха от Небесния Отец и да помагаме и на другите да я получават
Може да сте открили истина в стих 4, подобна на следната: Когато получаваме утехата на Небесния Отец по време на нашите изпитания, можем по-добре да помагаме на другите също да я получават.
-
Какво според вас означава „да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб“ (стих 4)?
-
Защо мислите, че това се очаква от учениците на Исус Христос?
Прочетете следното изявление на президент Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985):
Бог наистина ни забелязва и се грижи за нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек. Следователно, жизнено важно е да си служим един на друг в царството.
(Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., с. 82)
Ако е достъпен, гледайте видеоклипа „God Will Lift Us Up“ („Бог ще ни повдига“) (4:58 мин), на ChurchofJesusChrist.org. В него се разказва историята на млада жена на име Британи, която намира утеха в това, да служи на другите и да се уповава на Господ, вместо да се съсредоточава върху здравословните си проблеми.
-
Защо мислите, че Небесният Отец често действа чрез нас, за да помага на другите да усещат Неговата любов и утеха по време на изпитанията, през които преминават?
Помислете за ваш познат, който в момента изпитва затруднения. Помислете с молитва как можете да му помогнете да почувства утехата, която Небесният Отец предлага, докато правите следното:
-
Помислете върху това, което сте научили от 2 Коринтяните 1:1–4, и как то може да помогне на този човек.
-
Прочетете две или повече от дадените по-долу групи стихове, които съдържат допълнителните учения на Павел към коринтяните относно изпитанията. Намерете израз или стих, който според вас ще има значение за избрания от вас човек.
-
Направете нещо сега, за да помогнете на този човек да почувства утехата на Небесния Отец. Бихте могли да се молите за него, както светиите в Коринт се молят за Павел (вж. 2 Коринтяните 1:11). Освен това можете да напишете на този човек насърчително послание, както Павел прави за коринтяните, като посланието ви може да бъде под формата на текст, имейл или бележка вместо писмо. (Бихте могли да включите това, което научихте по време на този урок от 2 Коринтяните 1, 4, както и лично преживяване, което може да помогне).
-
Направете допълнителни планове, за да помогнете на този човек. Може да получите подтик от Небесния Отец да предприемете допълнителни действия, като например да го посетите или да му служите по някакъв начин. Не забравяйте да запишете всички планове, които обмисляте, на място, което ще ви напомня да ги изпълните, например в календара си, в своя смартфон или на лист хартия, който ще видите по-късно.
Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?
2 Коринтяните 1:4. Защо Господ очаква от мен да откликвам и да утешавам хората в нужда?
Старейшина Гари Е. Стивънсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи следното:
От момента, в който излезем от водите на кръщението, ние сме упълномощени да вършим това дело. Ние помагаме на другите с любов, тъй като Спасителят ни е заповядал да правим това. (…) Когато нашите ближни са в беда, физически или духовно, ние отиваме и им помагаме. Носим един другиму тегобите си, за да може те да са леки. Скърбим с онези, които скърбят. Утешаваме онези, които се нуждаят от утешение. Господ с любов очаква това от нас. И ще дойде ден, когато ще бъдем държани отговорни за грижите, които сме полагали, докато служим на Неговото стадо.
(Гари Е. Стивънсън, „Духовни пастири“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 111)
2 Коринтяните 4:17. Какво има предвид Павел, когато нарича нашите трудности в земния живот „лека скръб“?
Старейшина Пол В. Джонсън от Президентството на Седемдесетте, учи:
Посред проблемите почти е невъзможно да видим, че идващите благословии далеч надхвърлят болката, унижението или силната скръб, които може да изпитваме в момента. (…) Апостол Павел учи: „Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас“ (2 Коринтяните 4:17). Интересно е, че Павел използва термина „лека скръб“. Това го казва човек бичуван, бит с камъни, претърпял корабокрушение, хвърлян в затвора и изтърпял много други изпитания. Съмнявам се, че повечето от нас биха определили несгодите си като леки. При все това, в сравнение с благословиите и израстването, които получаваме в крайна сметка както в този живот, така и във вечността, наистина несгодите ни са леки. (…)
Понякога може да искаме да растем без (трудности) и да развием сила без никаква борба. Но израстването не може да дойде по лесния начин. Ние ясно разбираме, че спортист, който не издържа на суровата тренировка, никога няма да стане атлет от световна класа. Трябва да внимаваме да не роптаем срещу самите неща, които ни помагат да добием божествено естество.
(Пол В. Джонсън, „Повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“, Лиахона, май 2011 г., с. 79–80)