Духовни пастири
Ние помагаме на другите с любов, тъй като Спасителят ни е заповядал да правим това.
По време на разговор с мой приятел наскоро, той ми каза, че когато бил млад новопокръстен член на Църквата, изведнъж някак си се почувствал не на място в своя район. Мисионерите, които го учили, вече били преместени и той се почувствал сам. Без приятели в района, той се обърнал към старите си приятели и заедно с тях започнал да участва в дейности, които го отдалечили от Църквата дотолкова, че започнал да се отклонява от пътеката. Със сълзи на очи той описа колко дълбоко благодарен бил, когато член на района решил да му служи и го поканил да се върне по искрен и приятелски начин. След няколко месеца той отново бил в безопасност в стадото, укрепвайки другите, а също и себе си. Не сме ли благодарни за пастира в Бразилия, който потърсил един млад мъж, старейшина Карлос А. Годой, който сега седи зад мен като член на президентството на Cедемдесетте?
Не е ли забележително как малките усилия могат да имат вечни последствия? Тази истина е в основата на усилията на Църквата по служението. Небесният Отец може да превръща нашите прости ежедневни усилия в чудни неща. Изминаха само шест месеца, откакто президент Ръсел М. Нелсън обяви, че „Господ е извършил важни промени в начина, по който се грижим един за друг“, като обясни: „Ще приложим един по-нов, по-свят подход за полагане на грижи и служение към другите. Ще го наречем просто „служение“.
Президент Нелсън също така обясни: „Отличителна черта на истинната и жива Църква на Господ винаги ще бъдат организираните усилия, насочени към служба на отделните Божии чеда и техните семейства. Тъй като това е Неговата Църква, като Негови служители, подобно на Него, ние ще служим на всички един по един. Ще служим в Неговото име, с Неговата сила и власт, с Неговата любяща доброта“.
След това обявление вие откликнахте по удивителен начин! Бяхме уведомени за голям успех при прилагането на тези промени в почти всеки кол в света, както бяхме напътствани от нашия жив пророк. Например на служещи братя и сестри е възложено да служат на семейства, сформирани са двойки, включващи млади мъже и жени и се провеждат свързани със служението интервюта.
Не смятам за случайност това, че шест месеца преди пророческото съобщение от вчера за промени, свързани с „ново равновесие и свързаност между преподаването на Евангелието у дома и в Църквата“, бе направено обявлението по служението. Считано от януари, като прекарваме с един час по-малко на събрания, всичко научено от нас по отношение на служението ще ни помага да постигаме това равновесие по един по-свят и съсредоточен върху дома подход за освещаване на Господния ден със семейство и обични хора.
При вече съществуващата организация, бихме се запитали: Как знаем, че служим по Господния начин? Помагаме ли на Добрия пастир по начина, по който Той желае?
При едно скорошно обсъждане, президент Хенри Б. Айринг отправи похвала към светиите за това, че се приспособяват към тези значими промени, но също изрази своята искрена надежда, че членовете осъзнават, че служението е повече от това „просто да бъдем мили“. Не казваме, че да бъдем мили не е важно, но тези, които разбират истинския дух на служението, осъзнават, че то е много повече от това просто да бъдем мили. Изпълнявано по Господния начин, служението може да има трайно влияние за добро, което продължава да се разпростира през цялата вечност, както се е случило със старейшина Годой.
„Спасителят показва чрез пример какво означава да служим така, както е служил Той (от) любов. … Той… учи, утешава и благославя хората около Себе Си, моли се за тях и кани всички да Го следват. … Като част от служението (по един по-висш и по-свят начин) членовете на Църквата с молитва се стремят да служат като Него – „да бд(ят) винаги над Църквата и да бъд(ат) с членовете, и да ги подсилва(т)“, „да посещава(т) домовете на всички членове“ и да помагат на всеки да се превръща в истински последовател на Исус Христос“.
Ние разбираме, че един истински пастир води овцете си, познава всяка една по име и е „лично загрижен за“ тях.
Мой дългогодишен приятел цял живот работи в ранчо, зает с тежката задача да отглежда крави и овце в суровите Скалисти планини. Веднъж той сподели с мен трудностите и опасностите, свързани с отглеждането на овце. Той описа, че през ранна пролет, когато голяма част от снега по обширните планини се стопи, той отвежда стадо от около 2 000 овце в планината за лятото. Там той бди над овцете си до късна есен, когато ги премества от лятното ранчо до зимното в долината. Той описа как грижата за голямо стадо е трудна – изисква работа от сутрин до вечер, като се става много преди изгрев и се приключва късно след залез. Не е възможно да върши това сам.
Други хора му помагат да се грижи за стадото – няколко опитни работници, подпомагани от по-млади, които се учат от мъдростта на колегите си. Той също така разчита на два възрастни коня, два млади жребеца, които обучава, две възрастни овчарски кучета и две или три млади кучета. През лятото моят приятел и неговите овце се борят с ветрове и бури, болести, наранявания, суша и почти всяка друга трудност, която човек може да си представи. През някои години се налага да се кара вода в планината, просто за да оживеят овцете. След това, всяка година късно есен, когато зимата наближава и овцете са отвеждани от планината и преброявани, обикновено над 200 са изгубени.
Стадото от 2 000, отведено в планината в ранна пролет, намалява до по-малко от 1 800. Повечето от липсващите овце не са изгубени поради болести или естествена смърт, а поради хищници, като планински лъвове и койоти. Тези хищници обикновено намират агънцата, които са се отклонили от безопасността на стадото, отдалечавайки се от защитата на своя пастир. Бихте ли се замислили за момент какво представлява това, което току-що описах, в духовен контекст? Кой е пастирът? Кого представлява стадото? Кои са тези, които помагат на пастира?
Самият Господ Исус Христос казва: „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и… давам живота Си за овцете“.
Пророкът Нефи с подобни думи учи, че Исус „ще храни овцете Си и в Него те ще намерят паша“. Откривам траен мир в знанието, че „Господ е пастир мой“ и че Той познава и се грижи за всеки един от нас. Когато ни сполетяват ветровете и бурите на живота, болестите, нараняванията и сушите, Господ, нашият Пастир, ще ни служи. Той ще възстановява душите ни.
Точно както моят приятел се грижи за овцете си с помощта на млади и възрастни помощници, коне и овчарски кучета, Господ също изисква съдействие в трудното дело по грижата за овцете от Неговото стадо.
Като чеда на любящ Небесен Отец и като овце от Неговото стадо, ние се радваме на благословиите от това Исус Христос да ни служи един по един. Същевременно ние имаме отговорност да оказваме съдействие, като самите ние служим на другите около нас като пастири. Ние се вслушваме в Господните слова: „Ще ми служи(те) и ще тръгне(те) в Моето име, и ще събира(те) наедно овцете Ми“.
Кой е пастир? Всеки мъж, жена и дете в Божието царство е пастир. Не се изисква призоваване. От момента, в който излезем от водите на кръщението, ние сме упълномощени да вършим това дело. Ние помагаме на другите с любов, тъй като Спасителят ни е заповядал да правим това. Алма подчертава: „Защото има ли сред вас пастир с много овце, който да не бди над тях, та да не влязат вълци и да изпоядат стадото му? … Няма ли той да (ги) изгони?“ Когато нашите ближни са в беда, физически или духовно, ние отиваме и им помагаме. Носим един другиму тегобите си, за да може те да са леки. Скърбим с онези, които скърбят. Утешаваме онези, които се нуждаят от утешение. Господ с любов очаква това от нас. И ще дойде ден, когато ще бъдем държани отговорни за грижите, които сме полагали, докато служим на Неговото стадо.
Моят приятел-пастир сподели и друг важен елемент в грижата за овцете в ранчото. Той описа, че изгубените овце са особено уязвими за опасността от хищници. Всъщност, около 15 процента от неговото време и това на помощниците му е посветено на търсене на изгубени овце. Колкото по-бързо намират изгубените, преди да са се отдалечили твърде много от стадото, толкова по-малка е вероятността овцете да бъдат наранени. За да се връщат изгубени овце са необходими много търпение и дисциплина.
Преди няколко години открих статия в местен вестник, която беше толкова заинтригуваща, че я запазих. Заглавието на предната страница гласеше: „Отдадено куче решително не изоставя изгубени овце“. Тази статия разказва за малък брой овце от ранчо, намиращо се недалеч от това на моя приятел, които някак останали сами в лятното ранчо. Два или три месеца по-късно те били откъснати от всичко в планината заради снега. Когато овцете били оставени, овчарското куче останало с тях, защото било негов дълг да се грижи за тях и да ги пази. То не спирало да бди! Останало там, обикаляйки изгубените овце в продължение на месеци в студа и снега, служейки като пазач от койоти, планински лъвове или други хищници, които биха ги наранили. То останало до момента, в който могло да води или да подкара овцете до безопасността на пастира и стадото. Снимката на заглавната страница на тази статия ни помага да видим силните качества в характера и поведението на това овчарско куче.
В Новия завет откриваме притча и напътствие от Спасителя, които ни дават допълнително разбиране по отношение на нашата отговорност като пастири, като служещи сестри и братя на изгубените овце:
„Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?
И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
И като си дойде у дома свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца“.
Обобщавайки урока от тази притча, откриваме следните ценни поуки:
-
Трябва да откриваме кои са изгубените овце.
-
Търсим ги, докато не ги намерим.
-
Когато бъдат намерени, може да се наложи да ги вдигнем на раменете си и да ги отведем у дома.
-
Правим така, че при завръщането си да са заобиколени от приятели.
Братя и сестри, най-тежките трудности и най-големите благословии ни се дават, като служим на изгубени овце. Членовете на Църквата, за които четем в Книгата на Мормон, „бдя(т) над людете си и ги подхранва(т) с неща, принадлежащи на праведността“. Можем да следваме техния пример, като помним, че служението следва да бъде „водено от Духа, гъвкаво и според нуждите на всеки член“. Също така е съществено да се „стрем(им) да помага(ме) да отделните членове и семействата да се подготвят за следващите обреди, да спазват сключените (от тях) завети и да могат да разчитат на собствените си сили“.
Всяка душа е скъпоценна за нашия Небесен Отец. Неговата лична покана да служим е най-ценна и важна за Него, защото това е Неговото дело и слава. Това е буквално делото на вечността. Всяко едно от Неговите чеда има неизмерим потенциал в Неговите очи. Той ви обича с любов, която дори не бихте могли да разберете. Подобно на отдаденото овчарско куче, Господ ще стои на планината, за д ви пази по време на ветрове, бури, снегове и много повече.
Президент Ръсел М. Нелсън ни учи по време на последната конференция: „Посланието ни към света (и ако мога да добавя „към стадото, на което служим“) е просто и искрено: ние каним всички Божии чеда от двете страни на завесата да дойдат при своя Спасител, да приемат благословиите на светия храм, да изпитват трайна радост и да се подготвят за вечен живот“.
Надявам се, че всички ще поглеждат нагоре към това пророческо видение, за да можем като пастири да водим души към храма и в крайна сметка към нашия Спасител Исус Христос. Той не очаква от нас да вършим чудеса. Той само ни моли да водим нашите братя и сестри към Него, защото Той има силата да изкупва души. Докато правим това, можем и ще получаваме следното обещание: „И когато се яви Първоначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва“. Свидетелствам за това, а също и че Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител, в името на Исус Христос, амин.