Да се превръщаме в пастири
Надявам се, че тези, на които служите, ще гледат на вас като на приятели и ще осъзнават, че за тях вие сте герои и довереници.
Преди година едно дете от Неделното училище, което срещнах в Чили, ме накара да се усмихна. „Здравейте – каза то, – аз съм Дейвид. Ще ме споменете ли по време на общата конференция?“
В тихи моменти съм се замисляла над неочаквания поздрав на Дейвид. Всички желаем да получаваме признание. Всички желаем да сме значими, да бъдем помнени и да се чувстваме обичани.
Сестри и братя, всеки един от вас е важен. Дори и да не бъдете споменати по време на общата конференция, Спасителят ви познава и ви обича. Ако се чудите дали това е истина, просто трябва да се замислите над това, че „на Своите длани (ви е) врязал“.
След като знаем, че Спасителят ни обича, може да се чудим: Как най-добре бихме могли да проявяваме любовта си към Него?
Спасителят пита Петър: „Обичаш ли Ме?“
Петър отговаря: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси агънцата Ми“.
Този въпрос му бива зададен втори и трети път: „Обичаш ли Ме?“ Петър се натъжава, но потвърждава любовта си: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми“.
Петър вече не се ли е доказал като любящ последовател на Христос? Още при първата им среща на брега на езерото той „веднага“ оставя своите рибарски мрежи, за да следва Спасителя. Петър се е превърнал в истински ловец на човеци. Той е бил редом със Спасителя по време на земното Му служение и Му е помагал да учи другите на Евангелието на Исус Христос.
Но сега възкресеният Господ знае, че вече няма да бъде до Петър и му показва как и кога трябва да служи. В отсъствието на Спасителя Петър трябва да търси напътствия от Духа, сам да получава откровения и да има смелостта и вярата да действа. Съсредоточавайки се върху Своите овце, Спасителят желае Петър да върши това, което Той би вършил, ако беше на земята. Той моли Петър да стане пастир.
Миналия април президент Ръсел М. Нелсън отправи подобна покана към нас – да пасем овцете на Отца по един по-свят начин и да правим това чрез служение.
За да можем истински да приемем тази покана, трябва да развиваме сърца на пастири и да разбираме нуждите на Господните овце. И така, как се превръщаме в пастирите, които Господ има нужда да станем?
Както при всички въпроси, можем да гледаме към нашия Спасител Исус Христос, Добрия Пастир. Спасителят познава Своите овце и те са преброени, някой бди над тях и те са събрани в Божието стадо.
Познати и преброени
В стремежа си да следваме примера на Спасителя трябва първо да познаваме и преброяваме Неговите овце. Възложена ни е отговорност за конкретни хора и семейства, за които да се грижим така, че всички последователи на Господ да са преброени и никой да не бъде забравен. Преброяването обаче всъщност не е свързано с цифри, а по-скоро с това да се грижим всеки да усеща любовта на Спасителя чрез човек, който служи вместо Него. Така всички могат да знаят, че имат любящ Отец в Небесата, Който ги познава.
Наскоро срещнах една млада жена, на която е възложено да служи на почти пет пъти по-възрастна сестра. Заедно те са открили, че споделят любов към музиката. Когато тази млада жена ходи на посещения, те пеят заедно и споделят любимите си песни. Те изграждат приятелство, което благославя и двете.
Надявам се, че тези, на които служите, ще гледат на вас като на приятели и ще осъзнават, че за тях вие сте герои и довереници, хора, които са запознати с техните обстоятелства и ги подкрепят в надеждите и стремежите им.
Наскоро ми беше възложено да служа на сестра, която нито колежката ми, нито аз познавахме добре. Докато се съветвах с Джес, моята 16-годишна колежка за служение, тя даде едно мъдро предложение: „Трябва да я опознаем“.
Ние незабавно решихме, че е редно да изпратим селфи и кратко съобщение, за да се представим. Аз държах телефона, а Джес натисна бутона за снимане. Нашата първа възможност да служим беше задружно усилие.
По време на първото ни посещение попитахме нашата сестра дали има нещо, което можем да включим в молитвите си за нея. Тя сподели деликатна лична трудност и каза, че много би се радвала да се молим за нея. Нейната искреност и това, че ни се довери, мигновено създаде любяща връзка между нас. Каква специална привилегия да си спомням за нея в ежедневните си молитви!
Докато се молите, ще усещате любовта на Спасителя към тези, на които служите. Споделяйте тази любов с тях. Има ли по-добър начин да пасете Неговите овце от това да им помагате чрез вас да усещат любовта Му?
Някой да бди над тях
Втори начин да развиваме сърца на пастири, е като бдим над Неговите овце. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни можем да преместваме, поправяме, ремонтираме и изграждаме почти всичко. Ние бързо запретваме ръкави, за да посрещаме нужди или го правим с чиния бисквити. Но има и повече?
Нашите овце знаят ли, че бдим над тях с любов и ще действаме, за да им помагаме?
В Матей 25 четем:
„Елате вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте: …
Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
И кога те видяхме странник и Те прибрахме?“
Братя и сестри, ключовата дума е видяхме. Праведните виждат тези в нужда, тъй като бдят и обръщат внимание. Ние също можем да бъдем бдителни, за да помагаме и утешаваме, да празнуваме и дори да мечтаем с другите. Докато действаме, можем да бъдем уверени в обещанието в Матей: „Понеже сте направили това на един от тези най-малки, … на Мене сте го направили“.
Един приятел, когото ще нарека Джон, сподели какво може да се случи, когато виждаме едва забележимите нужди на другите: „Една сестра от моя район се опита да се самоубие. След два месеца открих, че никой от моя кворум не беше говорил със съпруга ѝ, за да обсъди това травмиращо преживяване. За съжаление, аз също не бях направил нищо. Накрая поканих съпруга ѝ на обяд. Той беше срамежлив мъж, доста сдържан. Въпреки това, когато казах: „Съпругата ти се опита да се самоубие. Това сигурно те е съкрушило. Искаш ли да поговорим за това?“, той не сдържа сълзите си. Проведохме емоционален и дълбоко личен разговор и в рамките на минути между нас се породи изключителна близост и доверие“.
Джон добави: „Мисля си за склонността ни просто да носим шоколадов сладкиш вместо да разбираме как да подхождаме с искреност и любов“.
Нашите овце може да са наранени, изгубени или дори съзнателно да са се отклонили, а като техни пастири, можем да сме сред първите, които да виждат нуждите им. Можем да ги изслушваме и да ги обичаме, без да ги осъждаме, а също и да им помагаме чрез проникновение и напътствие от Светия Дух.
Сестри и братя, светът е изпълнен с повече надежда и радост поради вашите вдъхновени добри жестове. Докато търсите напътствия от Господ по отношение на това как да изразявате Неговата любов и виждате нуждите на тези, на които служите, ще получавате допълнително разбиране. Вашата свещена отговорност да служите ви дава божественото право да получавате вдъхновения. Можете да търсите тези вдъхновения с увереност.
Събрани в Божието стадо
Трето, ние желаем овцете ни да бъдат събрани в Божието стадо. За да постигнем това, трябва да вземаме под внимание къде се намират на заветната пътека и да сме готови да вървим заедно с тях по пътя на вярата. Наша е свещената привилегия да ги опознаваме истински и да ги насочваме към техния Спасител.
За сестра Джосивни във Фиджи било трудно да вижда своя път по заветната пътека, буквално. Нейна приятелка видяла, че Джосивни не можела да вижда Писанията достатъчно ясно, за да чете. Тя дала на Джосивни нови очила за четене и ярък жълт молив, за да си отбелязва всяко място, където Исус Христос е споменат в Книгата на Мормон. Нещо, което започнало като обикновено желание за служба и помощ при изучаването на Писанията, довело до това, че Джосивни посетила храма за пръв път 28 години след своето кръщение.
Независимо дали нашите овце са силни или слаби, радват се или се измъчват, можем да се грижим никой да не върви сам. Можем да ги обичаме, където и да се намират духовно и да им предлагаме подкрепа и насърчение за следващата крачка напред. Свидетелствам, че като се молим и се стремим да разбираме сърцата им, Небесният Отец ще ни насочва и Неговият Дух ще бъде с нас. Имаме възможността да бъдем „ангелите… около“ тях, докато Той върви пред лицата им.
Господ ни кани да пасем Неговите овце, да се грижим за Неговото стадо така, както Той би го правил. Той ни кани да бъдем пастири на всички народи, на всички страни. (И да, старейшина Ухтдорф, ние обичаме немските овчарки и се нуждаем от тях.) А Той желае Неговите младежи да се присъединят към каузата.
Нашите младежи могат да бъдат сред най-силните пастири. Те са, както казва президент Ръсел М. Нелсън, „сред най-добрите, които Господ е изпращал някога на този свят“. Те са „благородни духове“, нашите „най-добри участници“, които следват Спасителя. Можете ли да си представите силата, с която такива пастири могат да допринасят, докато се грижат за Неговите овце? Докато служим рамо до рамо с тези младежи, ние виждаме чудеса.
Млади жени и млади мъже, нуждаем се от вас! Ако не ви е възложено да служите на някого, говорете със своята президентка на Обществото за взаимопомощ или със своя президент на кворума на старейшините. Те ще се радват на вашата готовност да се грижите Неговите овце да бъдат познати и преброени, да бдите над тях и да ги събирате в Божието стадо.
В деня, когато ще коленичим пред нозете на нашия възлюбен Спасител, след като сме подхранвали Неговото стадо, се моля да можем да отговорим като Петър: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам“. Тези, Твоите овце, са обичани, те са в безопасност и са у дома. В името на Исус Христос, амин.