Божествена неудовлетвореност
Божествената неудовлетвореност може да ни подтиква да действаме с вяра, да приемаме поканите на Спасителя да вършим добро и смирено да отдаваме живота си на Него.
Когато учех в началното училище, ние се прибирахме у дома по павирана пътека, която постепенно се изкачваше отстрани по един хълм. Имаше и друга пътека, непавирана, наречена „момчешката пътека“. Момчешката пътека се изкачваше право нагоре по хълма. Тя беше по-къса, но много по-стръмна. Като малко момиче знаех, че мога да се изкача по всяка момчешка пътека. Още по-важно, знаех, че живея в последните дни и че ще трябва да върша трудни неща, като пионерите – и исках да бъда подготвена. Затова от време на време изоставах от моята група приятели по павираната пътека, свалях си обувките и тръгвах боса по момчешката пътека. Исках стъпалата ми да загрубеят.
Това мислех за подготовката като малко момиче от Неделното училище за деца. Сега мисля друго! Вместо да ходя боса по планински пътеки, знам, че мога да подготвям краката си да ходят по заветната пътека, като откликвам на поканите на Светия Дух. Господ, чрез Своя пророк, призовава всеки от нас да живее и да се грижи по един „по-висш и по-свят начин“ и да „направи стъпка нагоре“.
Тези пророчески призиви към действие, заедно с нашето вродено чувство, че можем да правим и бъдем повече, понякога създават в нас така наречената от старейшина Максуел „божествена неудовлетвореност“. Изпитваме божествена неудовлетвореност, когато сравняваме „това, което сме, с това, в което имаме силата да се превърнем“. Ако сме честни със себе си, всеки от нас чувства известна разминаване между това къде сме и кои сме и къде и кои искаме да бъдем. Копнеем за по-добри лични качества. Изпитваме тези чувства, защото сме синове и дъщери Божии, родени със светлината на Христос, но живеещи в един паднал свят. Тези чувства ни се дават от Бог и създават подтик да действаме.
Трябва да се радваме на чувствата на божествена неудовлетвореност, които ни подтикват към по-висш начин на действие, като в същото време разпознаваме и избягваме фалшивата имитация на Сатана – парализиращото обезсърчение. Това е безценно пространство, в което Сатана има голямо желание да се намести. Можем да избираме да ходим по по-висшата пътека, която ни води към търсене на Бог и Неговия мир и благодат, или можем да слушаме Сатана, който твърди, че никога няма да постигнем достатъчно: богатство, интелигентност, красота или каквото и да било. Нашата неудовлетвореност може да стане или божествена, или унищожителна.
Действайте с вяра
Един начин да различаваме божествената неудовлетвореност от фалшивата имитация на Сатана е че тя ни подтиква към праведни действия. Божествената неудовлетвореност не е покана да останем в своята зона на комфорт, нито ни води до отчаяние. Научила съм, че когато потъвам в мисли за всичко, което не съм, не се развивам и е много по-трудно да чувствам и следвам Духа.
Като младеж, Джозеф Смит с особена острота чувства своите несъвършенства и се тревожи за „добруването на безсмъртната (си) душа“. Той казва: „Умът ми се опечали прекомерно, защото усещах вина за греховете си, и… изпитвах тъга заради собствените си грехове и греховете на света“. Това го подтиква към „сериозно размишление и голямо неспокойствие“. Звучи ли ви познато? Изпитвате ли неспокойствие или печал заради несъвършенствата си?
Джозеф прави нещо по въпроса. Той споделя: „Често си казвах: Какво трябва да се направи?“. Джозеф действа с вяра. Обръща се към Писанията, прочита поканата в Посланието на Яков 1:5 и се обръща към Бог за помощ. Последвалото видение дава началото на Възстановяването. Колко съм благодарна за божествената неудовлетвореност на Джозеф, неспокойствието и объркването, които го подтикват към праведни действия.
Следвайте подтици за вършене на добро
Светът често използва чувството на неудовлетвореност като извинение за самовглъбеност, съсредоточеност върху личното „Аз“ и миналото и върху това кои сме, какво не сме и какво желаем. Божествената неудовлетвореност ни мотивира да следваме примера на Спасителя, Който „обикаляше да прави благодеяния“. Като вървим по пътеката на ученичеството, ще получаваме духовни подтици да помагаме на другите.
Преди години чух история, която ми помогна да разпознавам и да действам според подтиците на Светия Дух. Сестра Бони Д. Паркин, бивша обща президентка на Обществото за взаимопомощ, сподели следното:
„Сюзан… била изключителна шивачка. Президент (Спенсър У.) Кимбъл бил в нейния район. Една неделя, Сюзан забелязала, че той има нов костюм. Неотдавна баща ѝ донесъл… чудесен копринен плат. Сюзан си помислила, че от този плат ще се получи прекрасна вратовръзка към новия костюм на президент Кимбъл. Затова в понеделник тя ушила вратовръзката. Увила я в хартия и тръгнала към дома на президент Кимбъл.
Но на път към входната врата, тя изведнъж се спряла и си помислила: „Коя съм аз, че да шия вратовръзка на пророка? Той сигурно си има много“. Преценявайки, че е допуснала грешка, тя се обърнала да си ходи.
И точно тогава сестра Кимбъл отворила вратата и казала: „Здравей, Сюзан!“.
Притеснена, Сюзан отвърнала: „В неделя видях, че президент Кимбъл има нов костюм. Татко тъкмо ми донесе малко коприна от Ню Йорк… и затова му уших вратовръзка“.
Преди Сюзан да може да продължи, сестра Кимбъл я прекъсва, хваща я за раменете и казва: „Сюзан, никога не подтискай добро намерение“.
Това е страхотно! „Никога не подтискай добро намерение“. Понякога, когато получавам подтик да направя нещо за някого, се питам дали това е истински подтик или са мои собствени мисли. Но ми се напомня, че „това, което идва от Бога, подканва и подбужда да се върши добро непрестанно; ето защо, всичко, което подканва и подбужда да се върши добро, да се обича Бога и да Му се служи, е вдъхновено от Бога“.
Независимо дали са ясни подтици или просто желание да се помогне, доброто дело никога не е напразно, защото „любовта никога не отпада“ – и не може да бъде нещо неправилно.
Често моментът не е удобен и рядко знаем какво ще се получи от нашите малки деяния на служба. Но от време на време ще осъзнаваме, че сме били инструмент в Божиите ръце и ще бъдем благодарни да знаем, че работата на Светия Дух чрез нас е проявление на Божието одобрение.
Сестри, вие и аз можем да умоляваме за Светия Дух да ни показва „всичко, което трябва да прави(м)“, дори когато списъкът със задачи изглежда вече пълен. Когато сме подтиквани, можем да оставяме чиниите в мивката или един куп важни имейли, за да почетем на дете, да поговорим с приятел, да гледаме децата на съсед или да служим в храма. Не ме разбирайте погрешно – самата аз правя списъци, обичам да отмятам свършеното. Но мирът се дава чрез знанието, че да бъдеш повече не означава непременно да вършиш повече. Това да реагирам на неудовлетвореността чрез следване на подтици променя начина, по който мисля за „моето време“ и гледам на хората не като на причина за прекъсване, а като смисъл на живота ми.
Божествената неудовлетвореност ни води към Христос
Божествената неудовлетвореност води до смирение, а не до самосъжаление или обезсърчение от сравняване, при което винаги не ни достига нещо. Спазващите завети жени са най-различни. Техните семейства, опитът им в живота и обстоятелствата им се различават.
Разбира се, всички ние не успяваме да реализираме напълно божествения си потенциал и има истина в това, че сами няма да успеем. Но благата вест на Евангелието е следната: чрез благодатта Божия ние можем да успеем. С помощта на Христос, ние можем да направим всичко. В Писанията ни е обещано, че ще намираме „благодат, която да помага в подходящото време“.
Има и една изненадваща истина – нашите слабости могат да бъдат благословия, когато ни смиряват и ни подтикват да се обърнем към Христос. Неудовлетвореността става божествена, когато смирено се обръщаме към Исус Христос в това, което не ни достига, вместо да гледаме назад със самосъжаление.
Всъщност, чудесата на Исус често започват с осъзнаването на нещо, което ни липсва, някаква нужда, неуспех или слабост. Помните ли хлябовете и рибите? Във всяко от евангелията се описва чудотворното нахранване на хиляди Негови последователи. Но разказът започва с признаването на недостига от страна на учениците; те осъзнават, че имат само „пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора“. Учениците са прави: те нямат достатъчно храна, но дават каквото имат на Исус, и тогава Той прави чудото.
Някога чувствали ли сте, че вашите таланти и дарове са твърде малки за предстоящата задача? Аз да. Но вие и аз можем да даваме на Христос каквото имаме и Той ще умножава усилията ни. Ако разчитате на Божията благодат, това, което имате да предложите, е повече от достатъчно – дори с вашите човешки недостатъци и слабости.
Истината е, че всеки от нас се намира на едно поколение разстояние от божествеността, всички ние сме Божии чеда. И точно както се е случвало с пророци и обикновени мъже и жени през вековете, Небесният Отец желае да ни променя.
К. С. Луис обяснява Божията преобразяваща сила по следния начин: „Представете си, че сте една жива къща. А Бог идва, за да ремонтира. В началото може би разбирате какво върши. Поправя канализацията, спира течовете на покрива и така нататък. И сами знаете, че всичко това е належащо, така че не сте изненадани. Но изведнъж започва да бута стени по начин, който наистина боли. … (Виждате ли), Той гради къща съвсем различна от вашите очаквания. … Мислихте си, че ще (бъдете) само една малка прилична къщурка, а Той гради палат. Той планира Сам да дойде и да живее в него“.
Поради единителната жертва на Спасителя, ние можем да се справяме с предстоящите задачи. Пророците ни учат, че когато се изкачваме по пътя на ученичеството, ние можем да бъдем освещавани чрез Христовата благодат. Божествената неудовлетвореност може да ни подтиква да действаме с вяра, да приемаме поканите на Спасителя да вършим добро и смирено да отдаваме живота си на Него. В името на Исус Христос, амин.