Йоан 18:33–40, Лука 23:8–11

Исус е съден и бичуван

След като Исус е заловен и несправедливо съден от юдейските водачи, Той е изпратен да бъде съден от Пилат, който представлява римските власти. Спасителят кротко се подчинява на римляните и е болезнено бичуван и осъден на смърт. Този урок има за цел да ви помогне да научите повече за любовта на Спасителя към всички, за Неговия съвършен характер и как можете по-добре да следвате Неговия пример.

Чувства, породени от несправедливо отношение

• Кои са някои често срещани ситуации, в които тийнейджър може да стане обект на подигравки, неоснователни обвинения или лошо отношение?

• Кои са някои възможни начини, по които един обикновен тийнейджър може да реагира на такова отношение?

Господ може да бъде с нас и да ни помага да израстваме в резултат на трудните преживявания. Той може да ни помага да реагираме на трудности и противопоставяне така, както Христос би го правил. Помислете за собствени лични преживявания, когато сте били обект на подигравки, неоснователни обвинения или лошо отношение, включително как сте реагирали и защо.

Когато наближават последните събития от живота на Исус Христос, Той бива подиграван, неоснователно обвиняван и търпи лошо отношение. Докато изучавате тези последни събития от живота на Спасителя, търсете черти на характера, които Му помагат да устои с вяра и да завърши Своята мисия. Също така с молитва обмислете как можете да следвате Неговия пример.

Исус е съден несправедливо и осъден на смърт

След като Исус страда в Гетсиманската градина, Той е заловен и юдейските водачи (Синедрионът) Го съдят несправедливо и Го осъждат на смърт. Въпреки това, тъй като Израил е под римско управление, екзекуцията може да бъде разрешена само от римляните. Поради тази причина юдеите изпращат Исус при Пилат, римския управител на Юдея, обвинявайки Го в бунт срещу римското управление поради твърдението, че е „Юдейският Цар“ (вж. Марк 15:2). Пилат изпраща Исус при Ирод Антипа, който е в Йерусалим за празника Пасха, надявайки се Ирод да Го съди в Галилея, но Ирод изпраща Исус обратно при Пилат.

Прочетете два или повече от следните разкази за това как Исус е обвинен несправедливо и в крайна сметка осъден на смърт. Докато четете, търсете как Исус реагира във всяка една от тези ситуации. Помнете, че Той има силата да Се избави от тези обстоятелства (вж. Матей 26:52–54).

1. Исус е разпитван от Синедриона. Прочетете Матей 26:57–68 или гледайте видеоклипа „Исус е разпитван от Каяфа, Петър отрича, че Го познава“ от 0:00 до 1:39 мин. Този видеоклип е достъпен на ChurchofJesusChrist.org.

   Jesus Is Tried by Caiaphas, Peter Denies Knowing Him

   Jesus is tried before Caiaphas and the chief priests. Peter denies knowing Him and weeps bitterly.

2. Пилат разпитва Исус. Прочетете Йоан 18:33–40 или гледайте видеоклипа „Исус е осъден пред Пилат“ (3:19 мин), достъпен на ChurchofJesusChrist.org, където се представя процесът пред Пилат.

   Jesus Is Condemned before Pilate

   Jesus is arraigned and questioned before Pilate, who finds no fault in Him. Yielding to the multitude, Pilate allows Barabbas to be released and Jesus to be crucified. Matthew 27:1–2, 11–25

3. Исус застава пред Ирод. Прочетете Лука 23:8–11.

4. Исус е бичуван от римски войници и по-късно е разпитан от Пилат за втори път. Прочетете Йоан 19:1–16 или гледайте видеоклипа „Исус е бичуван и разпнат“ от 0:00 до 2:03 мин, достъпен на ChurchofJesusChrist.org. Може да е от полза да знаете, че бичът е камшик, който често има остри предмети (като парченца камъни, метал или кости), вплетени в някои от нишките му. Много хора не оцелявали на бичуването поради тежката физическа травма, която причинявало то.

   Jesus Is Scourged and Crucified

   A band of soldiers strips Jesus of His clothes, scourges Him, and mocks Him. He then carries His cross to Golgotha and is crucified by Roman soldiers. Matthew 27:26–50

1. Отговорете на следния въпрос в своя дневник за изучаване на Писанията:

• Как реагира Спасителят в тези ситуации?

• Защо мислите, че Спасителят реагира по този начин?

Характерът на Исус Христос

Прочетете 1 Нефи 19:9 и следващите изказвания, като потърсите прозрения за характера на Спасителя.

Старейшина Робърт Д. Хейлз (1932 – 2017) от Кворума на дванадесетте апостоли споделя следното:

Отговорът по Христовия начин не може да бъде предписан, за него няма формула. Спасителят отговарял по различен начин във всяка ситуация. Когато се изправил срещу нечестивия цар Ирод, Той останал безмълвен. Когато застанал пред Пилат, Той дал просто и силно свидетелство за Своята божественост и цел. (…)

Някои хора погрешно приемат отговори като мълчание, кротост, прошка и даване на смирено свидетелство за пасивни или слаби. Но заповедта „обичайте неприятелите си, благославяйте тия, които (ни) кълнат, правете добро на тия, които (ни) мразят и се молете за тия, които (ни) гонят“ (Матей 5:44) изисква вяра, сили и най-вече християнска смелост.

(Робърт Д. Хейлз, „Християнска смелост: цената на ученичеството“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 72)

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

Помислете също как Учителят е обвинен и осъден пред Пилат да бъде разпънат на кръст (вж. Матей 27:2,11–26). (…) Кротостта на Спасителя е доказателство за Неговата сдържана реакция, явно изразен самоконтрол и отказ да упражни безмерната Си сила за лична полза.

(Дейвид А. Беднар, „Кротки и смирени по сърце“, Лиахона, май 2018 г., с. 33)

2. Отговорете на следния въпрос в своя дневник за изучаване на Писанията:

• Какво научавате за Спасителя от начина, по който Той реагира по време на тези трудности?

• Как действията на Спасителя показват Неговата „любяща доброта (…) към чедата човешки“ (1 Нефи 19:9)?

• Как може знанието, че Исус Христос притежава тези качества, да ви помага да Го обичате и да Му се доверявате повече?

Важно е да се отбележи, че в много случаи Спасителят смело държи другите отговорни за техните действия (вж. Марк 11:15–17, Йоан 2:13–16, Учение и завети 133:48–51). Като последователи на Исус Христос, ние искаме да отговаряме на подигравки, неоснователни обвинения или лошо отношение с обич, смелост и кротост. Това обаче не означава, че трябва да позволяваме на другите да упражняват насилие над нас или да ни нараняват. „Господ осъжда насилственото поведение под всякаква форма – включително пренебрежение и физическо, сексуално или вербално насилие“ (писмо на Първото президентство, „Предотвратяване и разрешаване на въпроси, свързани с насилие“, 26 март 2018 г.). Ако сме били обект на насилие, е важно незабавно да потърсим помощ от възрастен, на когото имаме доверие.

3. Изпълнете една от следните дейности в дневника си за изучаване на Писанията:

1. Опитайте се да си спомните случай, когато сте се чувствали неоснователно обвинени или сте били обект на подигравки или лошо отношение. Потърсете помощта на Небесния Отец чрез Светия Дух, за да научите подходящи Христови начини, по които бихте могли да реагирате в такава ситуация. Напишете какво сте направили добре и как бихте искали да се усъвършенствате.

2. Напишете два примера за моменти или обстоятелства, при които това да си спомняте за характера на Христос ви е помагало или би могло да ви помага. Как животът ви би бил различен, ако постоянно се опитвате да развивате Христови качества?

3. Изберете едно Христово качество, което искате да развиете по-добре. Помислете за моменти в деня си, когато можете да упражнявате използването на това качество.

Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?

Йоан 18:36. За кое царство говори Исус?

Старейшина Д. Тод Кристоферсън учи:

Когато Даниил разтълкува съня на вавилонския цар Навуходоносор, като уведомява царя за „онова, което предстои в последните дни“ (Даниил 2:28), той заявява, че „небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички (останали) царства, а самото то ще пребъде довека“ (Даниил 2:44). Църквата е това пророкувано царство от последните дни, създадено не от човеци, но установено от Бога на небесата и което се търкаля като камък, „отсечен от планината, без ръце“, за да изпълни целия свят (Даниил 2:45, вж. също стих 35).

Съдбата му е да установи Сион като подготовка за завръщането и хилядолетното управление на Исус Христос. Преди този ден то няма да е царство в никакъв политически смисъл – както казва Спасителят: „Моето царство не е от този свят“ (Йоан 18:36, курсив добавен). По-скоро, то е хранилището за Неговата власт на земята, извършителят на Неговите свети завети, попечителят на Неговите храмове, защитникът и възвестителят на Неговата истина, мястото за събиране на разпръснатия Израил и „отбрана и убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя“ (Учение и завети 115:6).

(Д. Тод Кристоферсън, „Целта на Църквата“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 111)