Матей 26:26–30, Лука 22:19–20
Причастието
На място, известно като горната стая, Спасителят „с(яда) на трапезата с дванадесетте“ (Матей 26:20) и отпразнува празника Пасха за последен път в смъртния Си живот. По време на тази последна пасхална вечеря, Исус Христос постановява обреда на причастието като нов начин, по който учениците Му да Го помнят. Този урок може да ви помогне да разберете и почувствате важността на това да си спомняте за Спасителя, докато вземате от причастието.
Важността на причастието
Как ще отговорите, ако някой ви зададе следния въпрос:
-
Защо членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ходят на църква всяка неделя?
Една от важните причини, поради които посещаваме църковните събрания, е да вземаме от причастието. Сестра Шерил A. Есплин, от предишно Общо президентство на Неделното училище за деца, споделя разговор между 96-годишен мъж и неговия син, който показва централната роля на вземането на причастието като част от посещението на църковните събрания.
Исус Христос постановява причастието
Исус Христос участва в празника Пасха точно преди Своите страдания в Гетсиманската градина и смъртта Си на кръста. Това събитие става известно като Тайната вечеря. След като Спасителят яде от пасхалната вечеря заедно с апостолите Си, Той установява обреда на причастието.
Прочетете Матей 26:26–30 и Лука 22:19–20 , като потърсите на какво учи Спасителят апостолите Си относно целта на причастието. Бихте могли да подчертаете важните думи или изрази.
-
Каква е целта на Спасителя при установяването на причастието?
Една истина, която можем да научим от тези откъси, е, че Исус Христос установява причастието, за да ни помогне да си спомняме за Него.Въпреки че Спасителят все още не е изпитал страданието и болката на Своята изкупителна жертва, обредът и символите, на които Той учи апостолите Си, трябва да им помагат да си спомнят за Него и за дара на Неговото Единение.
-
Кои стихове или лични преживявания са ви помагали да размишлявате върху жертвата, която Спасителят е направил за вас?
-
Какви чувства изпитвате към Спасителя, когато четете тези стихове или мислите за тези преживявания?
-
Как символите на причастието могат да ви помогнат да разберете по-добре какво е направил и може да прави Спасителят за вас?
Създаване на план за урок
Представете си, че сте помолени да преподавате за причастието по време на предстоящо обсъждане, свързано с изучаването на Писанията във вашия дом. Използвайки стиховете, които току-що изучихте, и други избрани от вас препратки (като например скорошни речи от общата конференция), се подгответе да помогнете на другите да разберат и почувстват важността на причастието.
Вашият план на урока трябва да включва следното: (1) един или повече стихове от Писанията или изказвания от ръководители на Църквата относно причастието, които да се изучават и върху които да се размишлява, (2) поне два въпроса, които може да зададете, за да задълбочите разбирането, и (3) покана за прилагане на обсъжданите истини. Използвайте някои или всички от следните въпроси, които да ви насочват при създаването на вашия план.
-
Какво представлява причастието?
-
Как причастието може да ни помага да разбираме по-добре Спасителя и Неговото Единение?
-
Какво ви помага да имате съдържателни преживявания, докато вземате от причастието?
-
Как би се променил животът ви, ако си спомняте по-често за Исус Христос?
1. Запишете вашия план на урока в дневника си за изучаване на Писанията:
Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?
Каква е връзката между Пасхата и причастието?
Защо използваме вода за причастието вместо вино?
В Учение и завети 27:1–2 се казва, че няма значение какво се използва за причастието, стига то да се прави с „очи, отправени единствено към славата (на Христос)“ ( стих 2). В наши дни, ръководителите на Църквата ни молят да използваме вода, докато вземаме от причастието.
Какво мога да правя, за да превърна причастието в по-съдържателно преживяване?
Президент Стивън Дж. Лънд, общ президент на Младите мъже, учи:
Всеки път, когато дякон държи поднос за причастие, ни се напомня за Тайната вечеря, Гетсиманската градина, Голгота и гробницата. Когато Спасителят казва на апостолите Си: „Това правете за Мое възпоменание“ (Лука 22:19), Той се обръща през вековете и към всеки от нас. Той говори за безпределното чудо, което ще осигури – за бъдещите дякони, учители и свещеници, които ще поднасят Неговите символи и ще канят чедата Му да приемат Неговия единителен дар.
Всички символи на причастието насочват вниманието ни към този дар. Ние размишляваме над хляба, който Той някога е разчупил – и над хляба, който свещениците, на свой ред, разчупват пред нас. Мислим за значението на осветената течност, тогава и сега, докато молитвите за причастието, тържествено изречени от младите свещеници, проникват в сърцата ни и стигат до небесата, подновявайки сключените завети, които ни свързват със силите на Христовото спасение. Може да си помислим какво означава, когато един дякон ни подава свещените символи, стоейки там, където Исус би стоял, ако беше тук, предлагайки ни да премахне нашите товари и болки.
(Стивън Дж. Лънд, „Да намираме радост в Христа“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 36)
Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство споделя следния съвет:
По време на събранието за причастие – и особено по време на самото причастие – ние следва да се съсредоточим върху поклонението и да се въздържаме от всякакви други дейности, особено от поведение, което може да попречи на поклонението на останалите. Дори човек, който тихо задреме, не пречи на околните. Събранието за причастие не е време за четене на книги или списания. Млади хора, то не е време за прошепнати разговори по мобилни телефони или за изпращане на текстови съобщения по тях. Когато вземаме от причастието, ние сключваме свещен завет винаги да помним Спасителя. Колко тъжно е да видиш хора, които явно нарушават този завет в самото събрание, в което го сключват.
(Далин Х. Оукс, „Събранието за причастие и причастието“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 18–19)