Scenes from an outdoor market, money changer’s table with coin trays. Outtakes include coins in pan of a balance scale, clay lamps that are lit on a ledge, and some chickens.
В отговор на въпрос, зададен от Петър относно прошката, Исус Христос разказва притчата за безмилостния слуга. Този урок може да ви помогне да станете по-подобни на Небесния Отец и Исус Христос, докато полагате усилия да простите на други хора.
Споделяне на истински истории и разкази. За да увеличите интереса на учениците към даден урок, бихте могли да споделяте истински истории или разкази от живота на пророците и историята на Църквата, както и от обръщенията на общата конференция, списанията на Църквата или от собствения си живот. Тези истории могат да изграждат вярата на учениците в Евангелието на Исус Христос, като им помагат да разбират Евангелието чрез преживяванията на други хора.
Подготовка на учениците: В откъс от Писанията за овладяване на ученията Господ казва: „От вас се изисква да прощавате на всички човеци“ ( Учение и завети 64:10). Поканете учениците да помислят защо Исус Христос ни заповядва да си прощаваме. Добре е също така да поканите учениците да прочетат Учение и завети 64:9–11 и да помислят върху посланието на Господ в тези стихове.
Предложения за дейности за изучаване
По време на този урок бъдете деликатни към учениците, на които може да е трудно да простят на някого, който ги е наранил. Бихте могли да използвате някои от изказванията в раздела „Коментари и информация за историческите обстоятелства“, които могат да помогнат на учениците в подобни ситуации.
„Ще ми простите ли?“
По време на Втората световна война жена на име Кори тен Бум е затворена с месеци в нацистки концентрационен лагер в Равенсбрюк, Германия. Сестра ѝ Бетси умира там. След войната Кори говори пред група хора за опрощението на Бог. Епископ Кийт Б. Макмълън, бивш член на Председателстващото епископство, описва какво се случило след нейната реч. Докато четете, помислете за начините, по които Кори е можела да избере да реагира.
Изображение
Final official portrait of Elder Keith B. McMullin of the Presiding Bishopric, 1996. Released at the April 2012 general conference.
Един човек приближил към нея. Тя го познала, бил един от най-жестоките надзиратели в лагера. „Споменахте Равенсбрюк в речта си – казал той. – Бях надзирател там. … Но оттогава… станах християнин“. Той обяснил, че търсел прошка от Бог за жестоките неща, които бил извършил. Протегнал ръка и попитал, „Ще ми простите ли?“ (Кори тен Бум, Tramp for the Lord (1974 г.), с. 56).
(Кийт Б. Макмълън, „Нашата пътека на дълга“, Лиахона, май 2010 г., с. 13)
Какви мисли може да са минали през ума на Кори в този момент?
Защо може да е толкова трудно да прощаваме на другите?
Прочетете Матей 18:21–22 , за да видите как Исус отговаря на въпрос, зададен от Петър относно прошката.
Как бихте обяснили това, на което Исус учи Петър?
Защо смятате, че Господ ни заповядва да станем хора, които прощават?
Въпреки че има множество важни принципи, свързани с прошката, този урок се фокусира върху желанието ни да прощаваме на другите, така както Исус Христос прощава на нас. Въз основа на отговорите на учениците на следващия въпрос, бихте могли да адаптирате урока към техните нужди.
Какви въпроси имате относно заповедта на Спасителя да прощаваме на другите?
Помислете за чувствата си относно прошката. Има ли някой, на когото ви е трудно да простите? В дневника си за изучаване на Писанията запишете колко благословен би бил животът ви, ако бяхте в състояние да простите на онези, които са ви наранили. Бихте могли също така да запишете колко различен би бил животът ви, ако не се опитвахте да прощавате на другите.Докато изучавате притчата, която Господ споделя с Петър, потърсете как готовността на Господ да ни прощава може да укрепва способността ви да прощавате на другите.
Притчата за безмилостния слуга
Прочетете Матей 18:23–27 и потърсете как царят в притчата се отнася с длъжника си. Важно е да знаете, че 10 000 таланта са непосилен дълг. На беден работещ човек в дните на Исус би отнело повече от 250 000 години, за да спечели толкова много пари (вж. Джей А. Пари и Доналд У. Пари, Understanding the Parables of Jesus Christ (2006 г.), с. 95).
Защо мислите, че Исус Христос е използвал непосилен дълг за разказването на тази притча?
Прочетете останалата част от притчата в Матей 18:28–35 и потърсете как трябва да се отнасяме един към друг и защо. Добре е да се знае, че 100 динария са били около тримесечната заплата на беден работещ човек ( стих 28).
Какво научавате за прошката от тази притча?
Защо е важно да разберем колко много състрадание изпитва Спасителят към нас?
От тази притча можем да научим следната истина: Можем да следваме примера на Исус Христос, като прощаваме на другите, така както Той прощава на нас.
В нашата диспенсация Господ повтаря колко е важно да прощаваме на другите. Прочетете Учение и завети 64:9–11 и потърсете ученията на Господ за прошката.
Въз основа на това, което научихте днес, защо мислите, че Господ изисква от нас да прощаваме на всички хора?
Исус Христос може да ни помага да прощаваме на другите
Понякога може да е трудно да се прощава на другите. Но с помощта на Спасителя всичко е възможно.
Докато четете края на историята на епископ Макмълън за Кори, изправена пред бившия си надзирател, потърсете как Спасителят ѝ дава сили да прости.
Изображение
Final official portrait of Elder Keith B. McMullin of the Presiding Bishopric, 1996. Released at the April 2012 general conference.
„Не е възможно да е стоял повече от няколко мига там – с протегната ръка – но за мен те изглеждаха като часове, докато се борех с най-трудното нещо, което трябваше да сторя някога.
… Посланието, че Бог прощава има едно… условие: ние да простим на онези, които са ни наранили. …
… „Помогни ми! – молех се мълчаливо. – Мога да вдигна ръката си. Мога да направя само толкова. Ти ми дай чувството за опрощение“.
… Вдървено, машинално пъхнах ръката си в протегнатата към мен ръка. Щом го сторих, случи се нещо невероятно. Ток протече от рамото ми, пробяга през ръката ми, премина през нашите сключени ръце. И после тази изцеляваща топлина сякаш обля цялото ми същество, докарвайки сълзи в очите ми.
„Прощавам ти, братко! – проплаках аз. – С цялото си сърце“.
За един дълъг миг ние стояхме с вкопчени ръце, бившият надзирател и бившата лагеристка. Никога не съм изпитвала Божията любов така силно като тогава“ (Кори тен Бум, Tramp for the Lord (1974 г.), с. 54–55).
(Кийт Б. Макмълън, „Нашата пътека на дълга“, Лиахона, май 2010 г., с. 13)
Какво научихте от преживяването на Кори, което може да ви помага да прощавате, когато ви е трудно?
Какво сте научили от собствения си живот, от живота на другите или от Писанията за това как да прощавате на другите, когато ви е трудно?
Едно от нещата, което може да ни помага, докато изучаваме Писанията, е да се учим от качествата на Исус Христос и след това да се стремим да ги развиваме. Матей 18:21–35 е един от многото откъси от Писанията, които показват всеопрощаващата същност на Спасителя, а също и Божието правосъдие, когато решим да не прощаваме. Помислете какво можете да правите, за да ставате по-прощаващ човек подобно на Исус Христос. Как ще каните Спасителя да ви помага?
Коментари и информация за историческите обстоятелства
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Изображение
Official Portrait of Elder Jeffrey R. Holland. Photographed January 2018.
Учените са на различно мнение относно споменатите тук парични стойности, но ако опростим нещата и допуснем – и простете ми американските парични означения – че по-малката сума от 100 динария е 100 долара в наше време, тогава така щедро опростените 10 хиляди таланта биха се равнявали на 1 милиард долара – или дори повече!
За личен дълг, това е една астрономическа цифра – напълно необхватна за разума ни. (Никой не може да изхарчи толкова много!) Но за целта на тази притча, тя трябва да бъде необхватна, тя трябва да бъде отвъд способността ни да разберем, да не говорим за способността ни да се издължим. Това е така, защото това не е разказ за двама спорещи слуги в Новия завет. Това е разказ за нас, падналото човешко семейство, всички нас – смъртните длъжници, прегрешители и затворници. Всеки един от нас е длъжник и присъдата за това е затвор. И всички щяхме да останем в плен, ако не беше благодатта на един Цар, Който ни освобождава, само защото ни обича и изпитва „състрадание към нас“ ( Учение и завети 121:4).
(Джефри Р. Холанд, „И така, бъдете съвършени – накрая“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 41)
Дали чувството на болка от това, което ми е сторено, означава, че все още не съм простил на някого?
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Изображение
Official Portrait of Elder Jeffrey R. Holland. Photographed January 2018.
Важно е обаче всеки от вас, който изпитва истинска болка, да обърне внимание какво Той не е казал. Той не е казал: „Не ви се позволява да чувствате истинска болка или истинска тъга от тежките преживявания, причинени ви от други хора“.
Джефри Р. Холанд, „Служението на помирение“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 79)
Старейшина Дейвид E. Соренсен от Седемдесетте учи на важна истина относно заповедта да прощаваме.
Изображение
Unofficial portrait of Elder David E. Sorensen of the Presidency of the Seventy, 2004. DO NOT USE.
Искам да поясня, че опрощението на греховете не трябва да се смесва с толериране на злото. … Въпреки че трябва да простим на съсед, който ни е навредил, ние трябва да продължим да работим конструктивно, за да предотвратим повторно навреждане.
(Дейвид E. Соренсен, „Прошката ще превърне горчивината в любов“, Лиахона, май 2003 г., с. 12)
Какво има предвид Спасителят, когато казва на Петър да прощава на другите „до седемдесет пъти по седем“? ( Матей 18:22)
Старейшина Лин Г. Робинс, бивш член на Президентството на седемдесетте, обяснява:
Изображение
Former Official Portrait of Elder Lynn G. Robbins. Photographed March 2017. Replaced October 2019 (with Telescope ID: 2298123)
Спасителят казва на Петър в крайна сметка дори да не брои, да не определя граници за прошката. …
Ясно е, че Спасителят не установява граница от 490. Това е все едно да кажем, че можем да вземем от причастието 490 пъти, а на 491-вия път един небесен ревизор ще се намеси и ще каже: „Съжалявам, но картата ви за получаване на прошка е изтекла, отсега нататък се оправяйте сами“.
Господ използва израза „седемдесет пъти по седем“ като метафора за безпределното Му Единение, непресъхващата Му любов и Неговата безкрайна благодат. „Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“ ( Мосия 26:30 , курсив добавен).
(Лин Г. Робинс, „Седемдесет пъти по седем“, Лиахона, май 2018 г., с. 23)
